• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Защо има зависими от бягането?

Изтощение: цената на нелогичните вярвания

Петър има проблем с тичането – станал е зависим от него. Бягането 3 пъти седмично станало 10 пъти седмично. Случи ли се нещо да попречи на тренировката, Петър става раздразнителен. Изпълва го чувство за вина. Изминал е пътя от здравословен план до нездравословно залитане в крайност. Тялото му е разбито, той е умствено и физически изтощен. Но продължава да тича.

Ползите от тичането за тялото и ума са несъмнени. Но някои от бегачите просто прекаляват. Това важи с особена сила за бегачите на дълги разстояния, които са склонни да увеличават обема на тренировките и да подхождат все по-състезателно. В риск са да преминат от здравословното упорство („искам да бягам“) до нездраво прекаляване („трябва да бягам“).

Ето как се случва

Започвате да тичате, защото искате да сте здрави и да поддържате оптимално тегло. Харесва ви и се придържате към плановете си. Ето че след месец дрехите ви стоят по-добре. Познатите ви правят комплименти за външния вид. Приятелите, с които тичате, обръщат внимание на подобрената техника и скорост. Времето, за което изминавате определено разстояние, става по-кратко. Постигате все по-големи цели. Задминавате другите. Получавате прилив на енергия, когато тичате.

Но това не стига. Пет километра вече не носят същата тръпка, затова минавате на десет. Вече нямате обедна почивка, която да прекарате с колегите. Но кого го интересува? Казват ви, че изглеждате чудесно, ставате по-бързи, чувствате се невероятно.

Снежната топка може да продължи по пътя си. Защо да не продължите с полумаратон?

Опасността от тази ситуация е в това, че самочувствието започва да зависи от тичането. То става част от вас. Ако не тичате, то кой сте вие? Ако започнете да тичате по-малко или, не дай си Боже, спрете, то всички тези хубави неща ще изчезнат. Другите ви ценят и вие се цените заради тичането. Сега трябва да продължите, за да поддържате себеоценката си. Колкото повече тичате, толкова по-добре се чувствате. Формира се вярването, че трябва да продължите да тичате или ще сте никой.

Проучванията показват, че хората, които силно се идентифицират с ролята си на трениращи и се тревожат за физиката си, е по-вероятно да развият зависимост от тренировките. Често се срещат трениращи, обсебени от идентичността си на атлет. До такава степен, че успехите им като такива отразяват значимостта им като човешки същества.

Успявам като атлет, значи съм ценен. Провалям се като атлет, значи съществуването ми е безсмислено. Затова трябва да успявам.

При бегачите няма гаранция за успех. Това ги поставя в доста несигурна позиция. Изследвания са установили, че чувството за значимост, зависимо от успехи, е формула за влошено психическо състояние.

Нелогичните вярвания

Вярвания като „аз трябва“ и „ще съм“ се считат за нелогични в някои психотерапевтични направления. Има доказателства, че хората с такива нелогични вярвания са в по-голям риск от развитие на зависимости от алкохол, интернет или тренировки. Въпреки че тези нелогични вярвания може да звучат мотивиращо, те довеждат до силно емоционално и физическо изтощение.

Има три главни причини тези вярвания да са нелогични:

  • Първо, те подкопават доброто състояние на тялото и духа, вместо да помагат за него;
  • Второ, отнасят се за краткосрочна и основана на вина мотивация, при която хората бягат по-скоро, за да избегнат вина, отколкото заради самото тичане.
  • Трето, не съответстват на реалността. Имаме нужда да дишаме, ядем, пием вода и спим. Не и да тичаме.

Как да се помогне на Петър

Окуражаването на хората да мислят логично за целите си води до по-здрава мотивация и увеличена устойчивост. Така те могат да успеят в постигането на целите си и същевременно да са по-малко тревожни.

Това включва разбиране на дълбоко вкоренени нелогични вярвания, предизвикването им и работа в посока развиване на логични алтернативи. Така например „аз трябва“ може да се трансформира в „искам, но не е задължително“.

Работата с елитни атлети показва, че такива логични вярвания водят до по-здрави емоции и действия, които са им помощ в постигане на целите.

Ако чувствате, че сте в риск да развиете нездравословно отношение към тичането, припомнете си следното: бягането е избор. Може да е неприятно да не постигнете цел или да пропуснете тренировка, но не е чак толкова ужасно.

Също така, вашите постижения в бягането не са това, което ви определя. Вие сте нещо повече. Да сте добър в бягането не ви прави добър човек, нито пък обратното значи, че сте лош човек.

 

Източник:

 

200 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Спортът е по-добър спорт от с*кса!

И „да“, и „не“, и „зависи“, ако питате науката…

Спортът не е „за отслабване“, той е за много повече

Идеята, че не можеш да надбягаш „лошата“ диета, трябва да бѐга, бате!

Как да направим красив корем

Привет, драги мои! През последните два месеца обърнахме особено внимание на нашето дупе, което ...

Формата без диета не е фантасмагория

Запознай се с NEAT и неговото значение за твоето тяло

Тренировка за възстановяване след раждане

В една от предишните статии се бях спряла върху темата как по-бързо да се ...