• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Заха Хадид: Кралицата на кривата

Наскоро до мен достигна една чудесна новина. Българското студио за архитектурни визуализации Cosmoscube е работило със Zaha Hadid Architects, които публикуват анимация, създадена от българите. Тя представлява визуализация на бъдещ проект в Дубай и е публикувана на страницата на “Zaha Hadid Architects” във фейсбук.

Това наистина не е гръмка новина, но е събитие с огромна значимост за всички българи, които се интересуват от съвременна архитектура.

Защото името Заха Хадид е легенда и институция, когато говорим за съвременна архитектура.

Всъщност миналия месец за първи път успях да видя на живо нейна работа – интериорния дизайн на залата на математиката (наречена също галерията „Уинтън“) в Музея на науката в Лондон.

Чрез своите емблематични изогънати и някак флуидни геометрични фигури тя успява да потопи посетителя в чудния свят на математиката и множеството удивителни постижения на математиците през вековете.

Британското издание „Гардиан“ описва Заха Хадид като „кралицата на кривите, която успява да освободи архитектурната геометрия и да я вкара в качествено ново измерение на изразяването.“

Родена в Ирак през 1950 г., тя го напуска, за да учи архитектура и трайно се установява в британската столица, където години по-късно основава свое собствено архитектурно студио.

Още в студентските ѝ години преподавателите и колегите ѝ забелязват изключителния ѝ талант. Известният архитект и неин преподавател, Елиа Зенгелис, разказва за нея:

„Наричахме я изобретателката на 89 градуса. Никога не правеше нищо, което да е 90 градуса. Имаше най-невероятната визия за нещата. Сякаш всички нейни сгради можеха да се взривят на най-миниатюрните си съставни части.“

Двамата продължават съвместната си работа и след дипломирането на Хадид, а след като получава британско поданство, тя отваря своето студио, “Zaha Hadid Architects” през 1980 г.

Както се казва, останалото е легенда. Проектите и поръчките из цял свят следват един след друг, а след тях заваляват и наградите. Заха Хадид е първата жена-архитект, която получава най-престижната награда в областта, „Прицкер“, през 2004 г.

Сред най-разпознаваемите творби на Заха Хадид, продукт на една 30-годишна кариера, са: Олимпийският център за водни спортове, построен специално за 30-те Олимпийски игри в Лондон, музеят за съвременно изкуство „Броуд Арт“ в Мичиган, операта в Гуангджоу, Китай.

Един от най-интересните и сложни проекти на Хадид е поръчка на легендарния алпинист Райнхолдт Меснер – музей „Коронес“ на височина 2275 м., на планински връх. Вътрешността на музея е проектирана като лабиринт, през който посетителите се лутат, за да се озоват пред величествена панорама – една метафора за пътя на всеки планинар нагоре, към върховете.

Всъщност сред най-емблематичните нейни творби са точно музеи, центрове за изкуство, макар, разбира се, да присъстват и множество бизнес сгради, мостове и други.

Стилът на Заха Хадид не е лесен за определяне и мнозина специалисти, между които и самата тя, отказват да го категоризират. Общото между всички нейни сгради, които са и произведения на изкуството, са диагоналите. Самата Хадид определя тяхното присъствие в начина си на работа като експлозия на формата, която дефинира наново пространството.

Причисляват я към деконструкционалистите, абстракционистите, дори параметриците…

Наричат я най-важната жена-архитект, но тя не харесва това определение:

„Аз съм архитект, не просто жена-архитект. В миналото много често при мен идваха различни колеги и ми казваха: „Добре се справяш като за момиче.“. Виждам колко много жени, които се занимават с архитектура, имат нужда да бъдат окуражени, затова все пак приемам да ме определят като жена-архитект … Тъй като съм жена, очаква се да правя някакви мили неща… самата аз да бъда мила. Това е много английска трактовка. Аз не проектирам „мили“ сгради – не ги харесвам. Харесва ми, когато архитектурата притежава нещо сурово, нещо витално, нещо земно.“

След внезапната ѝ смърт през 2016 г., създаденото от нея студио продължава работа и днес служителите му наброяват 400 човека.

За финал избирам думите на уеб страницата на студиото, посветени на Заха Хадид и нейния завет:

„Да преживееш архитектурата, която Заха Хадид твори, означава да разбираш, че търсенето на красотата е нейна основна, но не най-висша цел. Сградите ѝ са красиви – с това, че няма как да не ги забележиш и запомниш насред градската джунгла – но красотата и прецизността в работата ѝ вървят ръка за ръка със значението. Архитектурата ѝ е новаторска, оригинална и градска, а пространствата, които създава – съвършено организирани и лесни за ориентиране. С всяка нова сграда, която е сътворила, Заха Хадид гради парче от архитектурната история със своето виртуозно изпълнение, архитектурна уникалност и магнетично присъствие. Дизайните ѝ са въплъщение на цяла философия и желязна дисциплина.“

Най-близката до България държава, в която ще може да се види проект на студио “Zaha Hadid Architects”, е Чехия, където ще се строи бизнес парк по тяхна идея.

Можете да се потопите в света на Заха Хадид в галерията:

1K Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Радина и дървото на желанията

Днес Радина ще поседне под дървото на желанията, за да ни разкаже какво се ...

Денят на Радина №27: Нещата, без които не мога

Или къде се срещат очилата, сладкото, часовника и следобедният сън

Няма нищо ново под слънцето

Как цитирането е основен начин на функциониране на всяко трето съвременно произведение на изкуството