• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Прочети това, преди да минеш на поредната диета!

  1. Храните се и гледате да го правите по полезен за вас начин. Това е добре!

 

  1. Разполагате с поне едно устройство, през което се „влиза“ в интернет. И това е добре!

 

  1. Често използвате второто, за да си помогнете с първото. Това е добре изпитана рецепта за постигане на обратния ефект.

 

Човешката история изобилства от примери за личности, които са обичали да твърдят някои много странни неща относно връзката между хранене и здраве. Макар и печален, това е неизбежен феномен, който придобива все по-голямо обществено значение с развитието на комуникационните технологии. Ако допреди 300 години един самозван шарлатан е бил в състояние да занимава с възгледите си единствено непосредственото си обкръжение, днес всеки може да обнародва мнението си в интернет и то ще бъде достъпно от практически всяка точка на света.

По ирония на съдбата тъкмо това правя и аз в момента. С тази разлика, че целите ми са благородни – иска ми се чрез настоящия текст да ви дам един набор от ценни съвети, с чиято помощ ще можете да анализиране информацията на тема „Хранене“, да отсявате зърното от плявата и… да избягвате зърното. Защото дори малките деца вече знаят, че пшеницата е в основата на всички дегенеративни заболявания![*].

Проверете #КОЙ го твърди?

Футбол, политика и хранене. Това е светата троица на темите, по които всеки може да се изкаже с авторитетен тон, подкрепен от нулева аргументация и отрицателни познания. Нищо чудно дори баба ви да има блог за хранене, в който възхвалява диетичните достойнства на попарата с чай за закуска, обяд и вечеря.

Ние с вас може и да се смеем на тази идея, но тя не е много далеч от реалността. Публичното пространство изобилства от анонимни статии със сензационни заглавия и шокиращо съдържание, които биват споделяни и препращани на талази всеки ден.

Но дори наличието на име под дадено твърдение от сферата на диететиката не е в състояние на го легитимира. Хората гласуват повече доверие на добре известни, добре изглеждащи, добре готвещи, добре пеещи и добре водещи лица, въпреки че аурата на автора не е критерий за достоверността на информацията.

Проверявайте авторите на материалите, които четете – потърсете името им в интернет и вижте с какво портфолио от квалификации, текстове и изяви могат да се похвалят те. Образовани ли са по въпросите, по които се изказват, специализирани ли са в авторството на здравословна и диетична тематика, продават ли нещо, различно от статии (книги, добавки, хранителни режими, тренировки и т.н.).

Огледайте се за червен флаг!

Преди да влезете във водата е разумно да погледнете за червен флаг на плажа. Също толкова разумно е да се огледате и ослушате за поне един от типичните „червени флагове“, които буйно се развяват, докато някой пише или говори за диети.

Екстремен фокус върху конкретни храни и хранителни вещества – обожествяване или демонизиране

Месо, спирулина, мляко, захар, кокосово масло, киноа… Нито една храна сама по себе си не е „добра“ или „лоша“. Има добри и недотам добри модели на хранене и строго индивидуални особености, които предопределят дали ще се „разбирате“ добре с определени продукти.

Прекомерни рестрикции

Гладуване, елиминиране на цели хранителни групи или макровещества от менюто, забрана за комбиниране на определени храни и хранителни вещества.

Прекалено хубаво, за да е истина!

„Свали 10 килограма за 10 дни!“, „Яж тази странна храна и отслабвай!“, „Спри захарта и лекувай рак!“

Токсини, детокс, шлаки и пречиствания…

Плодови сокове, специализирани продукти и процедури – нито едно от тези неща не може да се справи с детоксикацията от собственото ви тяло и не бива да се предприема на общо основание. При диагностицирано отравяне с конкретни вещества има терапии, които се назначават от медицинско лице.

Твърдения за най-добрата диета

Ако съществуваше такова нещо като „най-добра диета“, тя отдавна щеше да е известна и всички щяха да спазват нея. Но всеки човек е различен и се придържа с различен успех към различни хранителни режими. Няма как да очакваме да има един модел, който прави всичко за всеки.

Теории на конспирацията

Добрата стара история за това как големите производители на храни и лекарства си плащат, за да:

  • Узнаете лъжи за храненето (напр. идеята, че Националните препоръки за здравословно хранене на населението са продиктувани от комерсиален интерес) и/или
  • Не узнаете истини за храненето (напр. твърдението, че рак се лекува с „правилно“ хранене, но фармацевтичните компании не искат да знаете това)

Нека храната ти бъде лекарство…

Крилатата мисъл на Хипократ има своето значение дори днес, но колкото и да ни се иска, не всичко може да бъде излекувано с храни, пък били те и суперхрани. Пък и не е вярно, че всяка болест се причинява от „неправилно“ хранене, приемете го на доверие.

Препоръки за мегадозиране на витамини и минерали

Фактът, че не можем без тях, не означава, че с много повече от тях ще можем много повече.

Забранено изпреварване на настоящето

Все още не разполагаме с онази хранителна добавка, която пълноценно ще замести човешкото хранене. Все още не сме изучили добре как лютите храни влияят върху здравословното състояние при различните популации. Все още не знаем онова, което не знаем… и всеки, който настоява, че е изпреварил общочовешкото познание благодарение на изострения си нюх и интуиция, най-вероятно е подминал реалността в бързината.

Настоявайте за сведения, които настоятелно да критикувате!

Съществуват различни начини за узнаване на истината, но най-надеждният от тях е науката. Макар и да не е безпогрешна и напълно застрахована от различния влияния, тя работи и го прави значително по-добре от пожелателното мислене. Затова, когато говорим за сведения, почти винаги става дума за научни такива.

Има безобидни твърдения от типа „Обичам мусака!“, които са израз на личен вкус и могат да провокират спорове единствено за това дали най-добрата мусака се прави с бешамел или обикновена заливка, слага ли се патладжан, чисто говеждо ли да е месото или пък смес и така нататък. Естествено, винаги се намира някой, който да заяви, че не обича мусака, но дори и на него може да му бъде простено сравнително лесно и да му бъде даден втори шанс за вразумяване в този живот. Нито едно от тези неща не се нуждае от аргументация, различна от „Защото на мен така ми харесва!“.

Но има бомбастични твърдения като „Мусаката ни прави дебели и болни!“, които са много силен магнит за кликове в интернет, но за жалост не са подкрепени от еквивалентно бомбастични научни сведения.

Естествено, никой не се е родил научен да разпознава и критикува бомбастичните научни сведения, но тутакси ще поправим и тази несправедливост.

Сведенията съответстват ли на заглавието на материала?

Както вече загатнахме, важно е материалите в интернет да имат упоменат автор. Ако авторът заявява нещо по-претенциозно от личните си вкусови предпочитания и особено ако дава препоръки за хранене, е важно твърденията да са придружени с препратки към съответните научни източници. Това става с хипервръзка към PubMed или сайта на научния журнал, кратко позоваване на автора и годината на публикуване или по друг подходящ начин. Така можем да видим, че подобен източник наистина съществува и дори можем да го прочетем, ако искаме.

Прочитането, макар и повърхностно, ни дава възможност да разберем дали източниците оказват реална подкрепа на тезата на автора. Стига да има коректно позоваване, дори читателят-лаик може да се добере до резюметата на съответните публикации, да види какво гласят техните заключения и да прецени как те се съотнасят спрямо твърдението в популярния материал.

резюме на научна публикация

Дават ли се препоръки за хранене на базата на едно-единствено сведение?

Особено в медиите, където се набляга на количеството за сметка на качеството, е редовна практика резултатите от едно-единствено пилотно изследване да се оповестяват като земетръсни открития, призвани да обърнат научното познание и човешката диета с главите надолу.

Добрата журналистическа практика изисква от автора на материала винаги да пише в контекст – как новите данни се вписват в общата научна картина, правени ли са подобни проучвания до момента, какво са установили те и т.н.

От какъв тип е сведението?

Различните типове изследвания имат различни предимства, недостатъци и не на последно място – различна доказателствена стойност. Повече информация относно изследователските методи и тяхното място в пирамидата на сведенията можете да откриете в следната твърде информативна инфографика – наше си производство. Препоръчвам ви да си я изпринтите (.pdf, 1,9 MB) и заковете на видно място в хола, за да впечатлявате гостите. И не пропускайте да се похвалите откъде я имате!йерархия на научните сведения

И най-доброто сведение си има слаби страни

Няма изследвания без слаби страни и е редно да отчитаме тези слабости, преди да повярваме в една добре написана и прилежно декорирана с източници история. Дори рандомизираните контролирани проучвания често не са чак толкова добре контролирани, колкото подсказва името им. В изпитванията на диети, например, етичните и бюджетни съображения рядко позволяват субектите да стоят затворени в лабораторията за целия период. Не много често срещана практика е готвенето и предоставянето на целодневни менюта, да не говорим за стриктно следене за неотклонение от тях. По-редовно се прибягва до предписания за спазване на определен хранителен режим, а контролът се извършва посредством самоотчети – мярка, която се е доказала като крайно непрецизна, защото хората са склонни да забравят и/или лъжат какво и колко са яли.

В никакъв случай не е маловажно дали проучването e акутно, т.е. дали отчита краткосрочната промяна в маркери като окисление на определени субстрати, синтез на мускулен протеин, нива на различни кръвни показатели и др. Подобни данни се събират значително по-бързо и икономично, но невинаги предсказват с голяма точност дългосрочния, клинично значим резултат – промяна в процента подкожни мазнини, мускулната маса, заболеваемостта, смъртността и др.

Говорейки за клинична значимост, не можем да игнорираме и магнитуда на отчетения ефект. На човешки език това значи колко голяма е промяната, постигната с дадената интервенция (ако говорим за експеримент). Ако значително по-сложният за спазване хранителен режим се е представил по-добре от статистическа гледна точка, но в клиничната реалност е постигнал само 0,3 кг по-голяма загуба на подкожни мазнини, то неговата прехваленост заслужена ли е? А ще бъде ли оправдано спазването му? Ами ако ви забранява консумацията на най-любимите храни и напитки?

По отношение на наблюденията на свободно живеещи хора акцентирахме, че те не могат да демонстрират каузална връзка – това се дължи на неспособността ни да узнаем, контролираме и отчетем всички фактори, които може да са предопределили резултатите. Така например, жените, консумиращи повече соя и соеви продукти, може да се отличават с по-добро здраве, но не знаем със сигурност дали този резултат не е повлиян и от по-голямата им физическа активност, различното им местоживеене, повечето риба и морски продукти в менюто и т.н. Ако срезово проучване установи положителна асоциация между приема на изкуствени подсладители и затлъстяване, това какво ни казва? Че изкуствено подсладените напитки правят хората дебели? Или че хората с проблемно тегло избират по-нискокалорийни напитки в опит да отслабнат?

И най-доброто сведение може да бъде ирелевантно

Иначе казано, данните може да не се отнасят за вас. Обръщайте внимание върху какви субекти е било проведено изследването и преценете доколко се доближавате до техните характеристики. Както вече казахме, животните не са хора, въпреки че редица детски филмчета непрекъснато се опитват да ни убедят в обратното.

Мъжката физиология се различава от женската. Метаболизмът на хората със затлъстяване не може да се сравнява с този на субектите с нормално тегло. Страдащите от заболявания могат да имат различни резултати от клинично здравите и обратното. Ако хранителните добавки носят ползи за личности със съответния дефицит или недостиг, то никак не е задължително да го правят за всеки друг. Професионално трениращите имат различни потребности от аматьорите, да не говорим за физически неактивните.

Кратко обобщение

Разграничаването на достоверната информация за храненето от манипулативните текстове и откровените измишльотини рядко е лека задача. Съвсем реални научни данни могат да бъдат използвани за конструирането на послания, вариращи от добронамерени и правдиви до тенденциозни и неверни. Заемането на скептична позиция и практикуването на проверката като висша форма на доверие е най-добрата тактика, ако цените връзката си с реалността и искате да бъдете информирани с коректни факти, а не с тенденциозно подбрани твърдения.

За децата се говори, че са наивни, но именно те задават въпроси като „Откъде знаеш?“, „Кой ти каза?“ и „Къде го пише това?“. В този смисъл, детският подход към информацията, комбиниран с аналитичните способности на зрелия човек, могат да ви помогнат изключително много в пътя към една по-здрава, по-щастлива, по-добре изглеждаща и осведомена ваша версия.

[*] Прочетете го на глас със саркастична интонация по ваш избор

14 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Пикантната скумрия Лучия

Преоткрий плакията в секси средиземноморска светлина

Дехидратация от кафе – „Да“ или „Не“?

Сложните взаимоотношения между кофеина, кафето и водния баланс

Зелен боб по гръцки (с продукти от фризер и консерва)

Човек трябва да може да се храни добре, независимо от географията и сезона

Странните неща, които ни карат да се страхуваме от храна

Толкова много причини за страх и толкова малко от тях – основателни…

Храните, които топят мазнини – как и дали?

"Отрицателните" калории са като Дядо Коледа - дори да ги има, не носят подаръци