• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Страшни ли са яйцата?

В публичното пространство има тенденция храненето да се представя в черно-бели краски. Нискомазнинно или високомазнинно хранене, а въглехидратите са враг. Маслото един ден е лошо, а на следващия се обявява за полезен и предпочитан източник на мазнини. Но в реалния живот нещата далеч не са така крайни, нито пък прости. Яйцето не остава по-назад, и темата е доста комплексна.

Враг ли е холестеролът в храната?

Колективният ни страх от холестерола и други мазнини може да се проследи до резултатите от известното Фрамингамско проучване[1], изследващо рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Започнало е през 1948 г. и продължава понастоящем, като в началото са включени 5 209 души. Първите резултати, публикувани през 60-те години на миналия век, показват връзка между високия холестерол и сърдечно-съдовите заболявания.

Холестеролът без съмнение допринася за сърдечно-съдовите заболявания. Внесеният с храната холестерол може да повиши кръвните нива, НО, както показват нарастващ брой проучвания, не чак толкова много. Консумацията на захар, трансмазнини и прекалено много наситени мазнини  по-скоро може да бъде причина за по-високи нива на холестерол в серума, отколкото самият холестерол, приеман с храната. Причините за това са следните:

  • По-голямата част от холестерола синтезираме сами в черния дроб.
  • Когато с храната се внася холестерол, намалява синтезът му в черния дроб, и обратно.
  • Общите нива на холестерола са силно повлияни от генетика, пол и възраст.

Яйцето е невинно

Все повече и повече проучвания говорят, че консумацията на холестерол е безвредна, дори полезна в умерени количества. И така репутацията на яйцето постепенно се завръща.

Д-р Уилет, завеждащ катедрата по Обществено здраве в Харвард, осъзнал, че до момента няма изследвания, показващи, че внасяният с храната холестерол в действителност увеличава нивата на холестерол в кръвта. Оттогава екипът му наблюдава пациенти с години и:

  • Не са намерили доказателства[2][3], че умереният внос на холестерол с храната (или консумацията на яйца) увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и инсулт.
  • Изключение са хората със силни генетични предпоставки за висок холестерол, вероятно и болните от диабет.

Възможно е тези резултати да са свързани и с факта, че холестеролът в яйцата не се усвоява напълно. Това се дължи на фосфолипида лецитин, съдържащ се в жълтъка, който значително намалява абсорбцията на холестерола.

Подобни данни са публикувани и през 2013 в BMJ[4]. Според това проучване консумацията на едно яйце дневно не е свързано с влошено сърдечно здраве.

В друго проучване от 2009 предписали нискокалорична диета на хора с наднормено тегло. Диетата включвала две яйца на ден и довела до по-ниски нива на холестeрол.

Възраждането на холестерола било отразено и от комисиите, издаващи препоръки за храненето. Препоръките за ограничения на холестерола са отпаднали през 2015 г. в Америка, което може да се приеме като зелена светлина за консумацията на яйца.

Ново проучване = ново 20

Но ето че тази година ново проучване[5] постави под въпрос досегашните данни. Изследването, публикувано в медицинското списание JAMA, наново отваря отдавнашния дебат за рисковете, свързани с консумацията на прекалено много холестерол с храната.

Изследователите са проследили здравето на около 30 000 възрастни, всеки от които е бил наблюдаван средно 17 години.

Според това проучване, ако консумирате две яйца дневно, имате с 27 процента по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания.

Новото проучване е наблюдателно и не доказва, че холестеролът е причината за по-високия сърдечно-съдов риск. Основен негов недостатък е, че участниците са попитани само веднъж за начина си на хранене. Така няма как да се вземат предвид хранителните им навици за този дълъг период. Възможно е именно те или други фактори от начина им на живот да са причина за тези резултати.

Яйцата често се консумират като съставна част от различни ястия. С други думи, няма как да се разчита на резултат от изследване, в което не се знае дали тези яйца са консумирани пържени или варени; в състава на палачинки, кексове и торти или като добавка към зелена салата.

В заключение

Много експерти са на мнение, че последното изследване не е причина да изоставите яйцата като част от хранителния си режим. Все пак не може да се зачеркне с лека ръка постигнатият консенсус, основан на изобилие от данни, че умерената употреба на яйца не е свързана с по-висок сърдечно-съдов риск.

Пък и, холестеролът настрана, яйцата носят многобройни ползи за здравето. Има данни[6], че консумацията на едно яйце дневно може да подобри когнитивната функция. Богати са на витамини, минерали и желязо. Съдържат и ненаситени мазнини, които са свързани с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.

Освен това, закъде без великденски яйца по празниците? 

 

Източници:

[1] https://www.framinghamheartstudy.org/

[2] Yu, E., Rimm, E., Qi, L., Rexrode, K., Albert, C. M., Sun, Q., … & Manson, J. E. (2016). Diet, lifestyle, biomarkers, genetic factors, and risk of cardiovascular disease in the nurses’ health studies. American journal of public health, 106(9), 1616-1623.

[3] Hu, F. B., Stampfer, M. J., Rimm, E. B., Manson, J. E., Ascherio, A., Colditz, G. A., … & Hennekens, C. H. (1999). A prospective study of egg consumption and risk of cardiovascular disease in men and women. Jama, 281(15), 1387-1394.

[4] Rong, Y., Chen, L., Zhu, T., Song, Y., Yu, M., Shan, Z., … & Liu, L. (2013). Egg consumption and risk of coronary heart disease and stroke: dose-response meta-analysis of prospective cohort studies. Bmj, 346, e8539.

[5] Zhong, V. W., Van Horn, L., Cornelis, M. C., Wilkins, J. T., Ning, H., Carnethon, M. R., … & Norwood, A. F. (2019). Associations of dietary cholesterol or egg consumption with incident cardiovascular disease and mortality. Jama, 321(11), 1081-1095.

[6] Ylilauri, M. P., Voutilainen, S., Lönnroos, E., Mursu, J., Virtanen, H. E., Koskinen, T. T., … & Virtanen, J. K. (2017). Association of dietary cholesterol and egg intakes with the risk of incident dementia or Alzheimer disease: the Kuopio Ischaemic Heart Disease Risk Factor Study. The American Journal of Clinical Nutrition, 105(2), 476-484.

0 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Да изкъпем душата!

Към емоционалните рани трябва да се подхожда с огромно внимание

Здравето е най-важно, но кое е най-важно за здравето?

Пет ключови фактора и тяхното относително значение за твоето здраве

Как да се предпазим от слънцето

Негативното влияние на слънцето, от което не можем да избягаме, но можем да се ...

Великденският заек и голямата шоколадова конспирация

Великденските яйца са константа, но Великденският заек ту е патица, ту Натали Портман, ту ...