• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Човекът, който даде на света прозорец към сърцето

Днес честваме 159 г. от рождението на Вилем Айндховен – създателят на съвременното ЕКГ. Той е роден в сегашна Индонезия през 1860 г. Баща му, също лекар, починал когато Вилем бил на шестгодишна възраст. Айндховен избрал да учи медицина. Следвал в университета в Утрехт, Холандия и скоро след завършването бил избран за професор по физиология в университета Лайден. Починал от рак през 1927 г.

Вилем Айндховен започнал да се интересува от електрическата активност на сърцето след като видял демонстрация на доста просто устроен апарат за ЕКГ, разработен от английския физиолог Огъстъс Уолър. Апаратът имал капилярен електрометър, един от първите инструменти за откриване на електрически вълни. Електрометърът се състоял от тънък стъклен цилиндър, запълнен с живак и сярна киселина.

С устройството на Уолър не се получавали особено точни записи, затова Айндховен разработил по-добро, наречено струнен галванометър. Състоял се от много тънка кварцова нишка, покрита със сребро, която да провежда електрическите вълни от сърцето. Нишката минавала през два електромагнита, поради което се премествала пропорционално на пренасяната от нея електрическа вълна.

Лекотата на кварцовата нишка я прави толкова чувствителна, че за апарата на Айндховен е написано следното през 2003 г.: „Айндховен е постигнал такова техническо съвършенство, че много модерни електрокардиографи правят записи, на които не може да се разчита дотолкова.“

Вилем Айндховен направил първите клинични записи през 1902 г. Записът, получен с този апарат бил вълнообразен – с три върха и два спада за всеки удар на сърцето. Айндховен избрал буквите P, Q, R, S и T, за да означи тези 5 точки – обозначения, които се използват и днес.

Айндховен бил убеден, че електрокардиограмата ще играе изключително важна роля в клиничната диагностика. Открил различни закономерности при здрави хора и при пациенти със сърдечни заболявания като аритмии, проводни нарушения и камерна хипертрофия – уголемена стена на сърдечните камери.

Първоначално медицинската общност била скептична към нововъведението, но след време апаратът, променящ клиничната реалност, бил оценен подобаващо – Вилем Айнтховен е удостоен с Нобелова награда за постижения в областта на медицината през 1924 г.

 

0 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Не, израелски учени не са открили лекарството за рака!

Лечението на рак е почти толкова трудно, колкото правенето на качествена журналистика

млада жена в офис с болки в кръста

Важни неща за болката, които не знаеш

Болката е част от живота на всеки, но малцина я познават истински

За детоксикиращата сила на потенето

Потта неуморно ви спасява живота, но дали го прави чрез детокс?

Слънчеви лъчи и витамин D

Нуждаеш се от по-малко слънце, отколкото си мислиш

5 факта за атипичната депресия

Въпреки името си, атипичната депресия е една от честите форми на депресия – засяга ...

Да си поговорим за диабет

Епидемиология и статистика на диабета с малко лично мнение за десерт