• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Великден – фитнес препъникамък!

Или как кратките празнични прекъсвания водят до големи следпразнични скатавания

Дали е случайно, че по това време на годината хората започват усилено да мислят за влизане в плажна форма и също толкова усилено животът започва да им пречи да влязат в нея? Да, Великден наистина е велик ден, свързан с доста велико отпускане и още по-велико похапване.

Някои учени [1] дори са правили опити да остойностят закръглянето, което се случва в резултат от това величие. Те стигат до заключението, че Великден (в САЩ и Германия) е съпроводен със значимо, макар и по-малко на фона на останалите празници напълняване от +0,2%.

За това навярно са виновни всичките онези шарени яйца, ароматни козунаци и печено агнешко, да не говорим за малките (и големи, и още по-големи!) сладки шоколадови великденски зайчета. Но би било наивно да си мислим, че вината е само и единствено тяхна. Не бива да пренебрегваме потенциалния принос на силно занижената физическа активност, и особено – на нарушените спортни навици.

Отдавна в науката се коментира, че дори установени рутинни поведения като ходенето на фитнес могат да бъдат прекъснати и дори преустановени, когато бъде променен човешкият „физически или социален контекст“. Иначе казано, когато животът дерайлира от обичайните си релси и изведнъж се озовем насред поредица от неработни дни, изпъстрени с ядене, пиене, ходене на гости, конвейерно гледане на стари сезони на Игра на тронове, ходене на други гости, още ядене, още пиене и т.н. Или още по-иначе казано – празници.

В един интересен експеримент от 2015 г. [2] учени успяват да стимулират група неспортуващи студенти да ходят редовно на фитнес посредством един от най-потентните инструменти за мотивация – парите. Продажните студенти били толкова улисани от паричните бонуси, че неусетно продължили да ходят на фитнес дори след тяхното преустановяване. Тоест, превърнали се в спортуващи студенти! Но проследяването им във времето разкрива, че зимната ваканция практически унищожава техните навици. Подобни открития подсказват, че навиците са крехко нещо, което лесно може да бъде „счупено“ под напора на ваканционни паузи.

В началото на 2019 датски учени публикуват своите резултати от още по-интересно проучване [3]. То е опит за изследване на ефекта от празниците върху спортните навици. Анализираната извадка е по-голяма и по-представителна, а условията са далеч по-типични за средностатистическия човек (който не взима пари, за да ходи на фитнес, ами напротив).

Данните са събрани от общо 1210 души, които посещават една от най-големите датски фитнес вериги от минимум 3 месеца. Тяхното поведение е проследено благодарение на членските им карти, които оставят запис в системата на веригата при всяко посещение. Информацията е допълнена с демографски данни, предоставени от ръководството на фитнесите. Всичко това се случва със знанието и изричното съгласие на трениращите.

На следващата графика можете да видите какъв е ефектът от великденската ваканция (12-тата седмица от годината) върху тренировъчното поведение на хората. Тя нагледно показва честотата на трениране преди, по време на и след празниците. Изследователите очакват, че през седмица 11 участниците вече са във ваканционно настроение и я изключват от повечето си анализи. Също както и седмица 12, която играе ролята на своеобразен вододел.

Учените откриват, че макар и кратко, прекъсването на тренировки по празнични причини може да окаже драматичен ефект върху фитнес навиците на хората. Данните показват, че ходенето на фитнес след Великден намалява с над 12% и това е само началото на една негативна тенденция за все по-рядко и по-рядко трениране.

По-подробният анализ разкрива, че този ефект се дължи основно на онези участници, които са били най-редовни във фитнеса. Това са хората, за които може да се каже, че са имали по-крепки фитнес навици или поне известна рутина в тренирането. Подобни открития ни демонстрират нещо, което интуитивно усещаме – че постоянстването в тренировките е трудноградимо и леснорушимо благо.  

Изразеният спад в посещенията на често трениращите не трябва да ни навежда на мисълта, че рядко трениращите са „на далавера“ от цялата работа. Напротив, тази група изглежда доста обречена по принцип, защото при нея още от самото начало се наблюдава едно доста неприятно разпускане на фона на една доста вяла честота на трениране.

Друг поданализ показва, че фитнес-редовността на участниците над 65-годишна възраст не страда от значим спад в следвеликденския период.

Този интересен феномен потвърждава предположението, че нарушаването на навиците се предопределя в някаква степен от нарушаването на т.нар. ситуационен контекст [*]. Тъй като пенсионерите не са задължени с ритъма на работещия човек, те просто нямат същия контраст между работни дни и празници.

Затова за тях е логично да се предположи, че в много по-малка степен са изпитали подривното действие на ваканцията. Освен това възрастните хора имат склонността да развиват много по-устойчива привързаност към определени действия, около които се „върти“ тяхното ежедневие. Похвално е, че едно от тези действия в Дания е посещаването на фитнес – нещо, което със сигурност е свързано с по-високия стандарт на живот и по-високата физическа култура на датчаните.

Всичко това идва да ни напомни колко уязвими са здравословните навици и как пословицата за малките камъчета и каруцата е в сила дори по отношение на физическата ни активност. Медиите често отдават огромно значение на моментното преяждане по празниците, преувеличавайки вредите от него и спекулирайки с човешките страхове от напълняване.

Но силно се подценява начинът, по който макар и малки прекъсвания в рутината ни на движение могат да имат значим дългосрочен ефект върху нашите спортни навици. Затова този Великден ви призоваваме – страхувайте се по-малко от хубави неща като яйца, агнешко, козунаци и малки сладки великденски зайчета. И не забравяйте да се върнете към обичайните си спортни занимания в седмицата след празниците. Или пък малко по-натам…

 

[*] Промени във физическата или социалната среда, свързани с липса на подсещания за трениране като „отивам на фитнес след работа“, „минавам през фитнеса на връщане от работа“, „с колегите ходим на фитнес“ и др.

Източници:

[1] Helander, E. E., Wansink, B., & Chieh, A. (2016). Weight gain over the holidays in three countries. New England Journal of Medicine, 375(12), 1200-1202.

[2] Acland, D., & Levy, M. R. (2015). Naiveté, projection bias, and habit formation in gym attendance. Management Science, 61(1), 146-160.

[3] Fredslund, E. K., & Leppin, A. (2019). Can the Easter break induce a long-term break of exercise routines? An analysis of Danish gym data using a regression discontinuity design. BMJ open, 9(2), e024043.

0 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен…

    Прочети повече

Ще ти хареса да прочетеш още:

Възстановяване на фигурата след бременност

Какво да правим във всеки етап след раждането, за да възвърнем старата си форма

Момичета, трябва ли да тренирате гърдите си? Разберете тук!

Анатомични особености на нежния пол и ефективна тренировка за гърди

Как не трябва да тренират жените | Част 2

Днес ще продължа темата от предния път, но ще я разширя, като се спра ...