• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

5 традиционни „медицини“, които не са особено традиционни

Какво си представяте, когато узнаете, че един метод е традиционен? Аз лично се вълнувам, бленувайки за традиции, датиращи от незапомнени времена. Традиционните практици определено имат пръст в моите блянове:

– Методът ми се е използвал за лечение на състоянието ти преди хиляди години!

– Ах, достатъчно! Къде да платя?!

Съгласете се, че когато стане дума за традиционна медицина, „хиляди години“ звучат напълно естествено, а на „модерната“ медицина се гледа снизходително, защото нея си я имаме от колко… има-няма някакви си мижави 200-250 години. Днес искам да ви покажа защо традициите не са това, което бяха, а традиционната медицина не само, че не е медицина, но дори и традиционна не е.

1. Хомеопатията

Хомеопатията не е особено добре разбрана дори от собствените ѝ привърженици. Като се започне от това, че много хора я смятат за билколечение и се свърши с факта, че всички я мислят за древна. Дори в Уикипедия обаче пише, че става дума за псевдонаука, съчинена в края на 18 век.

Кръвопускането – доста по-традиционно от хомеопатията…

Татко ѝ Самуел Ханеман е бил фрустриран от резултатите на конвенционалната медицина. Нищо изненадващо, предвид факта, че по онова време конвенционалната медицина все още е била доминирана от кръвопускането. Затова Ханеман решил да си въобрази собствена медицина, като за отправна точка избрал едно чудесно работещо медицинско вещество – хинина. Приемайки безразборни дози от него, Ханеман заключава, че получените симптоми много наподобяват симптомите на маларията.

Това му помага да развие първия постулат на хомеопатията – подобното лекува подобно, а оттам и самото наименование на своето учение (от гр. homeo – „подобен“ и pathos – „страдание“). „Клин клин избива“, но с елементи на наука, мистика и маркетинг.

Както е прието да се казва, останалото е история. История, която трае „дългите“ 200 години. Това прави хомеопатията най-традиционната от „традиционните“ медицини, с които ще се запознаем днес.

2. Натуропатията

Очарователното на традиционните медицини е, че при тях очертанията са някакси смътни и винаги позволяват лавиране с дефинициите според случая. Но да, във формалния си вид натуропатията е една доста свежа методика, оформила се през 80-те години на 19 век [1]. Всъщност, „натуропатия“ е един събирателен термин, който осигурява комфорт и идентичност на много алтернативни „лечители“. Преди въвеждането му от Джон Шийл през 1895 година натуропатите са били какви ли не. „Практици на хигиенната медицина“ например.

Хигиената традиционно се разглежда като важна част от медицината…

Друг интересен факт е, че малко по-късно терминът е закупен от един от основоположниците на натуропатията в САЩ – Бенедикт Лъст. Определено си е заслужавало, защото марката (и свързаните с нея учебни заведения, курорти и процедури) му е докарала крупна сума пари приживе и до ден-днешен се свързва с неговото име.

Не знам дали сметнахте, но натуропатията дори не е навършила 140-та си годинка. Ще чуете натуропати да настояват, че истинският им родоначалник е бил Хипократ, но за същото могат да настояват и конвенционалните медици, които полагат хипократова клетва. Модерната медицина и натуропатията си приличат по това, че нямат почти нищо общо с Хипократ. А се различават по това, че едната е основана на солидни научни доказателства. Познайте коя.

3. Хиропрактиката

Хиропрактиката е дивна практика, което често се описва като древна, но не само че е модна, ами е и модерна. Действително, „наместванията“ посредством варварски издевателства върху човешкото тяло датират отдавна и в този ред на мисли не можем да не споменем и любимото на мнозина българи чакръкчийство.

Но специалната хиропрактична манипулация, целяща коригирането на гръбначни „сублуксации“, е измислена от господин Д.Д.Палмър през 1895 година. Същият вярва, че е излекувал мъж от глухота, манипулирайки гръбначния му стълб. Той счита, че всички болести се дължат на проблеми с потока на „жизнената енергия“ през гръбнака. Съвсем логично, според него, всички болести могат да се лекуват чрез въздействие върху същия този гръбнак. Това го вярват и разни хора малко преди това – остеопатът Андрю Стил е един от тях.

– По-добре ли се чувствате?
– Да, след като спряхте да ме усуквате…

Така или иначе, идеята за „разместени“ гръбначни прешлени и „сублуксиран“ гръбнак е също толкова неопределена и смътна [2], колкото са повечето традиционни и алтернативни идеи. Няма данни за съществуването на подобни схващания преди края на 19 век, а изпукванията на гръбнака са били плод по-скоро на случайността, отколкото на нечия веща намеса. Това значи, че хиропрактиката няма и 130-годишна възраст. Но пък за сметка на това я очаква светло бъдеще.

4. Рефлексологията

Тук поне никой не причинява дискомфорт на никого – става дума за нежно притискане на едни части от тялото за предизвикване на ефект в други части от тялото. Често можете да видите рефлексолози да масажират длани или ходила в опит за лекуване на вътрешни органи. Естествено, това няма как да работи по-добре от плацебо, но пък има как да изкарва съвсем реални пари и със сигурност го прави.

За да бъдем напълно честни, подобни действия наистина са били извършвани много отдавна от древни китайци и египтяни. Акупресурата е едно от тези древни лечения, но за жалост е също толкова неефективно – зад него нито има правдоподобен биологичен механизъм, нито надеждни научни данни.

Рефлексологията обаче си има уникално звънко име, защото така работят брандовете. Нейните основи са положени в началото на 20 век от медицинско лице на име Уилям Фицджералд, който е използвал т.нар. „зонална терапия“ – слагал е щипки на пръстите на ръцете на пациенти, за да обезчувствява зъбите им преди операция. Той може да се е вдъхновил от акупресурата, но явно не си го е признавал открито. Нормално е всеки да иска да има негова си шанаджийска терапия.

Тези дървени щипки не са най-традиционните, но определено ще обезчувствят зъбите ви.

Рефлексологията е на около 100 години. На този свят има хора, които са по-стари и по-автентични от нея. Радваме им се и ги питаме как се чувстват в последно време, а ако не им е добре, ги водим на истински лекари.

5. Рейки

Звучи древно и мистично, но не е. Рейки е измислена в Япония през 1922 година от Микао Усуи. Наричана често „лечение чрез докосване“, рейки претендира да въздейства върху все още неидентифицираната, но пък за сметка на това всеизвестна енергия „чи“. Практикът може да докосва пациента, но често просто движи ръцете си на известно разстояние от засегнатото място.

Една от легендите разказва, че Усуи се амбицира да си съчини рейки, след като не е успял да отговори на въпроса „Как е лекувал Исус?“. В търсене на отговора той се озовава в Тибет (къде другаде?) и там медитира, докато в един момент не му се явява самият Исус и не му разкрива как е лекувал.

Голям гювеч, който със сигурност предизвиква изобилие от емоции в по-наивните от нас. Нещо подобно съм гледал в „Междузвездни войни“ и „Извънземното“, но разликата е, че никой не се опитваше да ме убеди, че е истина. Бях с ясното съзнание, че си давам парите за развлечение.

Ти не си уродлив тойдарианец, ти си секси набуанска принцеса!

Днес има множество съперничещи си стилове на рейки терапията, които все още не могат да се разберат коя е най-ефективна и чия история е най-автентичната. Конкурентен пазар е това, но никога не е прекалено късно да нахлуете на него със своя платена традиционна тактика за опипване от дистанция. Виртуалната реалност сякаш все по-силно чука на вратата, но традициите винаги ще бъдат с предимство пред технологиите, от мен да го знаете.

Ама какво от това?

Страх ме е да си помисля колко от вас вярват, че изброените по-горе псевдонауки са му решили здравословен проблем или са помогнали на негов близък. От друга страна си давам сметка, че съвременната система на здравеопазване страда от множество недостатъци и разбирам защо все повече хора ѝ търсят алтернативи на места, които им предлагат специално отношение, романтика и развлекателна доза мистичност. О, и да не забравя – традиции!

Всичко това е част от набора фокуси, поради които може да се спори, че алтернативните, традиционни или както щете ги наречете терапии дават резултат. Хората винаги са изпитвали влечение към миналото. Ако има нещо, което не мога да разбера, то е защо някой би желал да инвестира повече доверие и средства в предполагаемо измислени отдавна неща, отколкото в последните достижения на биомедицинските науки. Носталгията по „доброто старо време“ е универсална човешка особеност, но дайте да се разберем за едно – някои неща ги разбираме доста по-добре днес, отколкото сме ги разбирали вчера, да не говорим за оня ден.

„Извличане на камъка на глупостта“, ярък пример за традиционна медицина от Йеронимус Бош ок. 15 в.

Думата „традиционно“ има велика маркетингова сила. Но колкото и силно да трептят нежните струни на душата ви, трябва да знаете, че този трепет вероятно е плод на нечии користни спекулации и/или отклонение от пътеката на здравия разум. Може би днешната статия е успяла да го покаже, а може би пък не е. Доста е нетрадиционна, за което прощавайте!

 

Източници:

[1] Beard, J. A. (2008). A system of hygienic medicine (1886) and the advantages of wholemeal bread (1889).

[2] Keating, J. C., Charlton, K. H., Grod, J. P., Perle, S. M., Sikorski, D., & Winterstein, J. F. (2005). Subluxation: dogma or science?. Chiropractic & osteopathy, 13(1), 17.

641 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Когато хъркането се превърне в проблем

Защо хъркаме, как да не хъркаме и какво да правим, ако ближният хърка

Откъде знаем, че пушенето убива?

Когато данните говорят, дори корпоративните интереси мълчат

Не, израелски учени не са открили лекарството за рака!

Лечението на рак е почти толкова трудно, колкото правенето на качествена журналистика

За водата, без която не можем

3 от 10 души все още нямат достъп до чиста и безопасна вода

Чифт митове за сутиените, които трябва да си ходят

Има много добри причини да захвърлите сутиена, но страхът не е сред тях