• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Тойен – жената-мъж в света на сюрреализма

Европа, началото на 20-и век. Сюрреализмът завладява света на изкуството, който е белязан от зараждането на психоанализата. Подсъзнанието и неговите функции са основен обект на внимание на художниците.

Сюрреализмът е основополагащо движение в изкуството и формира редица течения в съвременния свят. Той, както и огромна част от останалите течения в изкуството, са доминирани от мъже при своето възникване.

В зараждането на сюрреализма обаче ясно се откроява една женска фигура, макар и сама по себе си никак женствена.

Това е чешкият художник-авангардист, Тойен. Определяна като „трансполова“ жена, тя остава едно от най-впечатляващите имена в чешкото изобразително изкуство, както и в европейския сюрреализъм.

Родена като Мари Черминова през 1902 г. в Смихов, област Бохемия, тя настоява за нея да се говори в мъжки род и приема артистичния псевдоним „Тойен“ („Toyen”). Произходът му най-вероятно се крие в особена игра на думи, метафора на половата двузначност и чувството за липса на принадлежност и представлява акроним от чешката фраза “To je on” – „Това е той“.

Ако оставим настрана въпросите за пола, ще видим пред себе си един от най-самобитните и интересни артисти на 20 век.

Творческите търсения и експерименти на Тойен обхващат период от над 60 години и включват чешкия авангард (където ролята ѝ е водеща), кубизъм, както и създаването на движението „артифициализъм“, съвместно с дългогодишния ѝ артистичен спътник, известния чешки художник Индржих Щирски.

Най-дълго време обаче Тойен посвещава на сюрреализма.

Още в ранната си младост, Тойен скъсва всички връзки със семейството си и предпочита компанията на своите съмишленици, които определя като „семейство по избор“. В същото време открито се обявява срещу буржоазните порядки и в защита на анархистичните движения по това време. Категорично отказва да бъде асоциирана с традиционната роля на жената и заживява напълно независим от социалните норми живот, в който водеща роля има изкуството.

Все пак, физически Тойен остава жена и не предприема постъпки за операция за промяна на пола, а сексуалните ѝ предпочитания остават неясни. Затова и мнозина изкуствоведи смятат, че изборът ѝ е предопределен до голяма степен от факта, че светът, в който се опитва да заеме главна роля, е мъжки свят.

Тойен се облича в мъжки дрехи, носи вратовръзки и цилиндри, формира приятелства само с мъже, а главен обект на картините ѝ са красиви жени.

Всъщност огромна част от творчеството ѝ е посветена на еротичното представяне на съблазнителни женски тела в силно провокативни сценарии.

Сюжетите, които рисува, често са считани за табу дори и сред съвременниците ѝ – мъже. Въпреки че много от тях включват стилизации на хомосексуални полови актове между жени, изкуството на Тойен не може да бъде класифицирано като изява на нейните собствени сексуални фантазии, защото демонстрира много по-задълбочено търсене в дебрите на несъзнаваното.

Спорен е дори приносът ѝ към темата за феминизма. Въпреки че с присъствието си сред водещите фигури на сюрреализма тя категорично слага жените на картата на артистичния свят на 20-и век, Тойен никога не се обявява като защитник или пък критик на феминизма като движение.

Заедно с Индржих Щирски, Тойен се присъединява към чешкия художнически кръг „Девйетсил“, а по-късно в Париж двамата създават артифициализма, чиято същност е в максималното фокусиране във въображението без непременно отделяне от реалистичната репрезентация. Стилът се отличава и със смели и експериментални техники на рисуване, като стичане на боята или пък наслагване в гъста структура.

Щирски и Тойен активно участват в живота на френските сюрреалисти и познанството с Андре Бретон, един от основоположниците на движението, по-късно им помага да поставят началото на чешкия сюрреализъм.

В годините на нацистката окупация на Чехословакия изкуството на Тойен е забранено (както и самият сюрреализъм) и затова може да съществува само в сянка. През тези тъмни години Тойен губи дългогодишния си съмишленик Щирски, който умира във войната, но печели приятелството на друг сюрреалист – Индржих Хайслер. Поетът Хайслер е от еврейски произход и Тойен го укрива от нацистите в своя апартамент, а по-късно двамата емигрират в Париж и трайно се установяват там.

В Париж съвместната работа с Андре Бретон и с водещите сюрреалисти на Париж продължава и благодарение на този най-продължителен творчески период, името на Тойен трайно се настанява сред водещите имена на сюрреализма.

Символиката на потиснатото либидо и прикритите сексуални желания ярко присъстват в творбите ѝ. Те са изпълнени с призраци, фантоми, странни и неясни фигури, прокрадващи се като от съновидение. В много от тях може да се види счупена кукла, око, част от дреха, която не принадлежи на тяло, а сякаш увисва в пространството, част от тялото на хищник.

Тойен създава и множество илюстрации към книги, например „Жюстин“ на маркиз дьо Сад.

За разлика от малкото други представителки на женския пол в сюрреализма, Тойен никога не рисува себе си. Тя никога не се опитва да заяви своето физическо присъствие чрез картините си и то остава в сянка, давайки преднина на образи и сюжети, които са плод на въображението ѝ.

В края на 70-те години на 20 век се зараждат все повече дискусии за присъствието на жените в авангардното изкуство, като основен обект на тези дискусии става Фрида Кало. Парадоксално, името на Тойен също се оказва централно, въпреки че нейното желание никога не е било да бъде анализирана като жена-художник или пък от гледната точка на феминизма.

Неизбежно, Тойен ще остане спорна фигура и гледната ѝ точка няма да бъде напълно разбрана. Дали с погледа на мъж или с чувствителността на жена, безспорен е само талантът ѝ да се гмурне в дълбините на човешките страхове и фантазии и да ги нарисува така, че да предизвиква тръпки в зрителя и днес.

Имах огромния късмет да разгледам ретроспективна изложба на Тойен в галерията за съвременно изкуство в Прага, където бяха представени най-важните творби от различните ѝ творчески периоди.

Макар разликата между срещата с произведение на изобразителното изкуство на живо и пред монитор да е огромна, все пак ви предлагам да се потопите за малко в нейния уникален свят.

Споделяния 42

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да мисли, говори и чувства за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Блъф за един = вечеря за двама

Безобидна манипулативна техника за постигане на романтични намерения

Денят на Радинa №7: Голямата надежда

Няма как да не се просълзим от по детски чистото сърце, което Радина носи ...

Кога нормалната скръб се превръща в депресия?

Загубата на любим човек се смята за най-мощния стресов фактор в живота

Прави каквото трябва, за да стане каквото искаш

За причинно-следствените връзки в живота на един модел и влогър

5 възможности да гледаме кино под звездите

По следите на изгубеното лято или къде можем да гледаме кино на открито