• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Наистина ли тъмното ни натъжава?

Кое е онова нещо в сивите и мрачни зимни дни, което ни оставя с чувство за потиснатост и обезсърчение? Дали тъмното ни натъжава само поради психологически причини или има и медицинско обяснение?

Идеята, че нашето физическо и психическо здраве се изменя през сезоните и под влияние на слънчевата светлина, никак не е нова.

Отговори от древността

Още от древността се е разсъждавало по тази тема. В един трактат, който вероятно е написан около 300 г. пр.Хр. („Класическа медицина на жълтия император“), се описва следното:

  • Сезоните влияят на всички живи същества
  • През зимата трябва да се ляга рано и да се става по изгрев слънце
  • Нормално е умствената активност и желанията да са леко потиснати

Френският лекар Филип Пинел отбелязал в своя „Трактат върху лудостта”, публикуван през 1806 г., че наблюдава влошаване при някои от психиатричните си пациенти през декември и януари.

„Зимна минорност“ и сезонно афективно разстройство

Днес наричаме тази лека форма на унило и потиснато настроение „зимна минорност“ (от англ. winter blues). Обаче за хората, които страдат от сезонно афективно разстройство (SAD), зимата съвсем буквално е депресираща. Синдромът се характеризира с депресии, които всяка година се повтарят по същото време. В повечето случаи e в рамките на генерализирана депресия, и по-рядко – на биполярно разстройство. За сезонност съобщават между 10 и 20% от хората с депресия и 15 до 22% от тези с биполярно разстройство.

„Хората често не осъзнават, че става дума за континуум. Съществува по-лека форма на унило настроение през зимата, при което човек се чувства леко потиснат, с по-малко енергия. Но се стига и до случаи, в които се развива депресия.“ – казва д-р Ана Вирц-Джъстис, професор по психиатрична невробиология в Базел, Център по хронобиология.

Дори голяма част от здравите хора, които не се влияят толкова силно от сезоните, също са с по-лошо настроение и с по-ниски нива на енергия през есента и зимата.

Тъга и тъмнина…

Защо по-тъмните месеци отключват тази уморяемост и понижение на настроението при толкова много от нас? Има няколко теории и повечето от тях са свързани с циркадния ритъм – приблизително 24-часовите колебания, които повлияват чувството ни за глад, съня и активността.

  • Не е изненадващо, че ярката светлина има известен антидепресивен ефект, след като симптомите на „зимна минорност“ са свързани с по-краткото слънцегреене.
  • Съществува и предположение, че очите на хората са различно чувствителни към светлината и това може да е от значение за регулацията на циркадния ритъм.
  • Друга теория е, че някои хора продуцират повече от хормона мелатонин през зимата, отколкото през лятото. Това се наблюдава и при други бозайници, чието поведение се променя драстично според сезона.
  • Водеща е хипотезата за разместване на фазите: идеята, че по-кратките дни смущават биологичния ни часовник заради забавяне в освобождаването на мелатонин. Нивата на този хормон се увеличават в отговор на тъмнината, а ярката светлина потиска освобождаването му. Помага да ни се приспи нощем и да се събудим на сутринта.

„Забавеният биологичен часовник може да ни подава команда да продължим да спим, дори когато алармата звъни и трябва да ставаме.“ – твърди Кели Роън, професор по психология от университета във Върмонт.

Все още не е напълно ясно защо това би отключило депресия. Едно от предположенията е, че умората може да доведе до негативни мисли. Те от своя страна водят до тъжно настроение, намален апетит и останалите симптоми.

Скорошни данни за това как птици и дребни бозайници отговарят на промени в дължината на деня предлагат алтернативно обяснение. Според Даниел Крипке, професор по психиатрия в Калифорнийския университет, производството на активен щитовиден хормон се променя, когато мелатонинът достигне до хипоталамуса (част от мозъка). Този щитовиден хормон повлиява поведението и различни процеси в тялото.

Тъй като слънцето изгрява по-късно през зимата, краят на мелатониновата секреция също закъснява. Изследванията на животни показват че високите мелатонинови нива при събуждане силно потискат производството на активен тиреоиден хормон. Понижаването на нивата му в мозъка предизвиква промени в настроението, апетита и енергията. Този хормон повлиява и серотонина – невротрансмитер, повлияващ настроението.

Няколко проучвания показват, че нивата на серотонин в мозъка при хората са най-високи през лятото и най-ниски – през зимата.

Ярка светлина за събуждане

Независимо от това какво точно предизвиква зимната депресия, изглежда ярката светлина рано сутрин може да спре тези симптоми. Тя потиска секрецията на мелатонина, заради когото ни се спи. Така мозъкът получава сигнал, който го синхронизира с 24-часовия цикъл на светлина и тъмнина. „Сверява“ се биологичният часовник, за да ни се приспива вечер в точното време.

Съществуват доказателства, че светлинната терапия може да има подобен на антидепресанти ефект за пациенти със сезонно афективно разстройство.

Психотерапия vs. светлина

Проучване на проф. Роън сравнява резултатите от когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) и светлинна терапия при лечение на сезонно афективно разстройство. Според него се оказва, че двете терапии имат сравним ефект през първата година.

Когнитивно-поведенческата терапия включва осъзнаване на начина на мислене и промяна на вредни за психиката мисловни модели. Включва и намиране на подходящи за зимата занимания, които да предпазват от режим „хибернация“.

Изводът е, че има силни физиологични предпоставки за сезонната депресия. Но в същото време човек има известен контрол над това как отговаря на промените и как се справя със симптомите. Можете да се чувствате по-добре през по-тъмната част от годината, ако не позволявате на мрака и студа да ви сковават в бездействие и мрачни мисли.

120 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

За конете с любов

Разказ за Ренета Томова и нейната конна база „Табора“

Психологическата устойчивост

Защо едни успешно преодоляват трудностите, а други се сриват психически?

Страхът от обвързване

Какво прави интимността така важна и толкова плашеща?

Как да критикуваме в интернет (и не само)

Полезен наръчник по изразяване на несъгласие и водене на продуктивна дискусия

Срамът

Когато една връзка се гради върху унижение, човек приема срама като част от себе ...

Пристрастени към смартфоните… или не точно?

Съвременен израз на човешката нужда от социализиране