• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Какво ни казват сънищата?

Защо потъваме в сънища всяка нощ? Какво предизвиква въображаемите събития в тях? Действително ли тълкуването им е ключ към нашия ум, както е смятал Фройд?

Обикновено сънуваме по един до два часа средно на нощ. Повечето сънища се забравят напълно, което кара някои хора да твърдят, че не сънуват. Изследователите са установили, че ако се събудим непосредствено след епизод на сън, е значително по-лесно да си го припомним в детайли. Това показва, че хората се намират в определена степен на осъзнатост, въпреки че невинаги си спомнят какво са сънували.

Сънищата може да бъдат най-различни: ясни и неясни; кошмари или прекрасни съновидения, за които копнеем. Сънищата с летене са често срещани. В някои от тях сънуващият лети като птица, а в други пада от висока сграда или потъва в дълбока яма. Някои хора сънуват, че се оказват внезапно голи, което ги злепоставя и плаши. Понякога сънуващият е безмилостно преследван или преследва други хора.

Сънят с изгубване на зъбите е изненадващо често срещан и може да бъде разбран по многобройни начини. Дали не сме твърде загрижени за образа ни пред другите хора? Или може би се страхуваме от стареенето и смъртта? Може би зъбите символизират моменти, в които сме казвали нараняваща неистина по отношение на друг човек, и сега тя излиза наяве? Или чисто и просто се пренасяме обратно в детските години, надявайки се, че магическата фея на зъбите ще ни донесе много пари. Всичко това може да бъде вярно, а може и да не е – единственият, който може да го потвърди, е самият сънуващ.

Подходи към разбиране на сънищата

Психоанализата представлява дълбинна и дългосрочна терапия, която цели да помогне на човек да разбере по-добре несъзнаваните причини зад поведението, мислите и чувствата му. Според създателя на психоанализата – Зигмунд Фройд, тълкуването на сънищата е най-елегантният начин за разбиране на нашите несъзнавани конфликти, т.е. на напрежението между съзнаваните и несъзнавани части на личността ни, моралните ценности и изискванията на външната реалност.

Фройд е разглеждал съня като въображаема реализация на несъзнавано желание или импулс. Тъй като става въпрос за неприемливи желания, то те биват символично замаскирани (например, вместо да вляза в конфликт с брат ми, сънувам, че удрям кола, подобна на неговата). По такъв начин смисълът на съня остава скрит за съзнавания ум, а на сънуващия е спестена силната тревога от срещата с неприемливи страни на личността му.

Някои символи имат универсално значение, но обикновено сънищата се тълкуват индивидуално съобразно жизнената ситуация на конкретния човек. Фройд е ценял сънищата и ги е разглеждал като форма на поезия, която ни помага да опознаем нашите неизказани копнежи и да ги изживеем като истински – нещо труднопостижимо в свръхконтролираното ни ежедневие.

Изследователите в областта на невро- и когнитивните науки предлагат алтернативни обяснения на сънуването. Във фазата на сън (REM – “rapid eye movement”, бързи очни движения) се активира верига от неврони, които секретират невротрансмитера ацетилхолин, стимулират бързите движения на очите, активирането на мозъчната кора и мускулната парализа, което ни кара да виждаме образи. Очните движения, които човек прави по време на сън, съответстват на съдържанието на съня. Движенията на очите са това, което човек би очаквал, ако събитията действително се случваха. Пациенти, които очакват сериозна операция, често разкриват страховете си в своите сънища. От тази гледна точка сънищата изразяват това, което е актуално в живота на човека, а не скрити, несъзнавани желания.

Някои еволюционни теоретици твърдят, че в сънищата ние предприемаме мисловна репетиция за предстоящи конфликтни ситуации, т.е. те представляват вид еволюционна адаптация. Според други изследователи, сънят е процес, чрез който разделяме спомените, които си заслужава да бъдат кодирани в дългосрочната памет, от тези, които можем да си позволим да загубим. С други думи, сънят превръща огромния поток от информация в това, което наричаме мъдрост или опит. Франсис Крик (съоткривател на структурата на ДНК) и колегата му Греъм Мичисън излагат противоположната теория, според която ние сънуваме, за да забравим. Те смятат, че по време на сън мозъкът се „дефрагментира” подобно на твърдия диск на компютъра. Задействането на различни невронни мрежи позволява съхраняването на важните връзки и изтриването на неефективните такива.

Всички тези обяснения не са задължително взаимоизключващи се и може би разкриват различни психологически, когнитивни и биологични аспекти на един и същи процес.

Може ли да бъдат тълкувани сънищата?

Когато чуят за тълкуване на сънища, повечето хора го свързват най-вече с кристални топки или речници с универсални съновни символи. Но има и друг подход, според който сънят представлява вид обмен между съзнаваните и несъзнаваните части на ума ни, който позволява да постигнем по-голяма цялост. Сънищата ни предоставят възможност да обработим преживявания, които може да са твърде болезнени и объркващи, като това се случва в по-защитена среда, която е емоционално автентична, но физически нереална – подобно на изкуството и играта.

По същия начин, по който няма рецепта за креативността, така няма и строги, универсални правила, по които да можем да тълкуваме сънищата. Символите имат различно значение за всеки човек. Следвайки това разбиране, психоаналитиците се стремят да идентифицират повтарящи се теми в сънищата на конкретния човек и да ги свържат с личността му, неговите отношения, значими моменти от историята му и т.н. По този начин двамата участници в процеса биха могли да облекат в думи и смисъл нещо, което до този момент е било неизразимо.

Защо имаме кошмари?

Кошмарите са един от най-неприятните аспекти на сънуването. 2-5% от възрастните имат чести кошмари, а над 10-15% сънуват кошмар най-малко веднъж месечно. Около 4% от родителите споделят, че техните деца имат чести кошмари.

Ако сте преживели травматично събитие, шансовете да започнете да сънувате кошмари след него нарастват значително. Изглежда, че когато емоцията, която трябва да бъде преработена, е прекалено интензивна, интегративната функция на съня се разпада и това води до създаването на кошмари. Докато кошмарите са често срещана и нормална реакция на ситуации с интензивен стрес, то хроничните кошмари обикновено са индикация за психологически затруднения с по-голяма дълбочина. Продължителните кошмари са свързани с по-лошо психично състояние, депресия, личностови разстройства и др. Изследванията показват, че хората с депресия засягат в сънищата си по-често теми, свързани със смърт.

Кошмарите дават образ на сурови и примитивни емоции като ярост и паника, които не са достъпни за съзнаваната ни психика. Тези сънища са често срещани в детството – период от нашето развитие, в който трябва да овладеем, доколкото е възможно, вътрешния си свят. След като подобни интензивни и сурови емоции бъдат балансирани и осмислени, кошмарите постепенно отминават.

Понякога хората се оплакват от смущаващи сънища с неприятни образи, въпреки че водят привидно спокоен живот. Сънищата може да изпълняват ролята на аларма. Изглежда, че понякога сме склонни да неглижираме нашия потенциал. Например, човек в средата на живота си може да сънува, че отчаяно търси липсваща класна стая, в която тече заключителен изпит след цяла година отсъствия. Усещането за паника в съня разкрива нещо пренебрегнато и забравено, което крие ключа към по-пълноценно развитие. А всъщност сънищата са именно индикатор за разгръщането на нашия личностен потенциал.

416 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Когато бащата липсва

Емоционалните липси си личат отдалече

Защо работим?

Смисълът от работата идва с удоволствието, което тя ни носи

Бий детето: за резултатите от физическото наказание

Пляскането води до бързи резултати, но не и до вътрешна зрялост

9 неоснователни причини да не започнете психотерапия

Хората често се двоумят дали да посетят психотерапевт. Това е разбираемо и част от ...

Най-популярните здравни новини са фалшиви

Лъжите в интернет са по-заразни от истината, а хората упорито отказват да се ваксинират