• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Имат ли общо ресторантите „При Швейк“ с героя Швейк?

Романът на Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк“ е най-известният военен роман, който някога е пораждал мода в ресторантьорския бизнес.

Хашек пише книгата си през 1920 г., а действието се развива по време на Първата световна война. Сюжетът обхваща периода след убийството на Франц Фердинанд. Това е време, в което Чехия все още е в рамките на Австро-Унгарската империя. Затова чехите са въвлечени във война против волята си. Война, която не е тяхна. Героите в романа не желаят да воюват, с изключение на Швейк, който няма търпение да се запише. Швейк е забавен, разговорчив, жизнерадостен, простодушен. Военномедицинската комисия го определя за слабоумен, но читателят никога не разбира дали той наистина е такъв или пък се преструва, за да може да върши каквото си пожелае.

Почти сто години след издаването на книгата, образът на Швейк е загнезден във въображението не само на чешките читатели, а и на Европа. Влиянието на този образ обаче се проявява най-ярко в една неочаквана посока. Ресторантьорския бизнес.

В цяла Европа, от Скандинавието до Балканите, можем да се натъкнем на ресторанти на име „Швейк“ и да видим добродушното лице на войника да ни се усмихва от стената. Разбира се, в Чехия това явление е най-забележимо – всяка трета кръчма се казва „При Швейк“, а пивницата от книгата, „У Калиха“ („При чашата“) е станала легендарна.

В книгата обаче няма много сцени с хранене. Има подробни описания на фантазиите на войниците за храната вкъщи: печеното свинско с цвекло, хрян и горчица, патешкото със зеле и кнедли, домашните пръжки. Порциите им по време на войната са оскъдни и понякога те вървят в продължение на много километри, без да получават никаква храна.

Разбира се, „Швейк“ не е единствената книга, която вдъхновява имена на ресторанти. Във Великобритания има барове на име „Оливър Туист“, а в Испания – „Дон Кихот“. Но явлението с ресторантите, вдъхновени от „Швейк“, е единствено по рода си. Сам по себе си романът описва доста мрачни събития, макар и с огромно чувство за хумор.

Може да се каже, че той се родее с написаното от съвременника и сънародник на Хашек – Франц Кафка. А ресторант, вдъхновен от Кафка, би изглеждал коренно различно от приветливите ресторанти „Швейк“: мрачно място, което липсва на картата, а менюто е съставено от безбройните ти грешки в живота, прочетени на глас от собствения ти баща.

И така, защо „Швейк“?

Какво го превръща във вдъхновение за гостоприемна пивница, където всеки е добре дошъл и в атмосферата няма помен от война?

Най-старите ресторанти на име „Швейк“ всъщност са просто стари чешки ресторанти. Места, на които самият Хашек често е ходил. Той пиел много, така че в „Швейк“ присъстват доста действително съществуващи пражки пивници. След успеха на книгата много от тях се трансформират, за да капитализират от асоциацията с книгата.

Много от тях, в това число „У Калиха“, за който се счита, че е бил любимият на Хашек, добавят към декора си рисунки по стените от самия Йозеф Лада, илюстраторът на оригиналното издание на „Швейк“. Огромна част от декора на тези заведения е направо кичозен: фигурки на Швейк, портрети на последния император, противогази и въобще всякакви атрибути от войната, за които не е сигурно, че успяват да възбудят апетита.

Клиентелата в споменатите заведения е смесена. Повечето са туристи, които търсят „автентична чешка атмосфера“. Много от тях са почитатели и на самия роман, който е класика, преведена на повече от 60 езика. За мнозина посещението в тематичен ресторант от веригата „Швейк“ се равнява на пилигримство по светите места. За други образът е разпознаваем и дори любим, без да са чели книгата – все пак той е възпроизвеждан години наред във филми, комикси, пиеси, картички …

За чехите образът на Швейк е символ на една игрива, често абсурдна съпротива – той се съпротивлява на много неща, но никога не страда прекалено от това, тъй като слабоумието му е негов щит. За останалите държави обаче, Швейк се е превърнал в символ на самите чехи.

Затова и в ресторантите „Швейк“ извън самата Чехия изложените предмети са по-скоро типични за Чехия. Храната, която се предлага там, е типична чешка кухня – точно онази, за която войниците в романа мечтаят.

Тези международни швейкови ресторанти могат да бъдат разделени в две категории: едните са отворили по време на комунизма и са собственост на чешки емигранти, а другите – след падането на Желязната завеса. След разпада на Източния блок името на Швейк често се използва във връзка с носталгията по едно славно минало, минало преди комунизма. Доста ироничен факт, предвид бунта на героя срещу империализма и общата тема на романа.

Да се спрем на един атински „При Швейк“. Отворен е през 1982 г. от грък, отраснал в Прага, но завърнал се в Атина. Ресторантът е смесица от чешка бирена пивница и гръцка таверна. Домакините са изключително гостоприемни, но в горещ юлски ден в Атина е меко казано странно да консумираш тежка чешка храна. За сметка на това бирата се лее в огромни количества.

Българският еквивалент на „При Швейк“: „Паливец“ в София

Собственикът Колорис сравнява усещането в ресторантите „Швейк“ с „Одисея“. „Героите на романа са хора като нас. Хора, които стават богове“, казва той. Според него романът е събирателен образ на човешкото желание за съпротива. Когато има власт, неговият противовес е Швейк.

Във Варшава обаче нещата изглеждат по-различно. Собственикът на тамошния „При Швейк“ например никога не е чел книгата.

Всъщност книгата не са чели и повечето посетители. Много от тях идват просто, за да изпият по една бира. От публикуването на „Швейк“, книгата става емблематична за чешката култура, а хубавата бира е неизменна част от нея. Затова и не е учудващо, че повечето собственици на ресторанти се надяват името на Швейк да привлече клиенти, които искат да пият хубава чешка бира.

Има огромна разлика между собствениците, които са кръстили ресторанта си на любимата книга и онези, които използват рекламен трик с иконичен образ, за да привличат клиенти.

Но всички те са част от феномен, който вероятно самият Хашек би оценил по достойнство: в цяла Европа съществуват места, вдъхновени от неговата книга. Там хората се събират, за да хапват, да пийват и да се веселят с приятели. Ястията, за които Швейк и неговите бойни другари мечтаят в книгата, тук са готови и ухаят ароматно в очакване да бъдат изядени.

А това би било изцяло по вкуса на добрия войник Швейк.

*Статията е превод и преработка със съкращения по текст на Абигейл Вейл за сайта https://www.seriouseats.com/

 

90 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Cinelibri 2018: Любов между редовете

Подробности за акцентите във фестивалната програма, специалните гости и българското участие в тазгодишното издание

Коледата на Радина

За някои от нас празниците се случват извън мола

Празници на изкуствата „Аполония“

Всеки път, в който навлизам в Созополския залив, сърцето ми прелива от вълнение. Пътят ...

Колко са всъщност телата ни?

За „Всичките наши тела“ - новата книга на Георги Господинов и свръхкратките истории като ...

Как да говорим с децата за трудните новини?

Възрастните често подценяват способността и нуждата на децата да мислят за заобикалящия ги свят

Коледата не е много еко. Ето как да я поправите

Да не чакаме догодина, за да бъдем малко по-съвестни глобални граждани