• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Животът е несъвършен. Режимът ти – също. Тази статия ще оправи всичко.

Дайте да бъдем честни със себе си за момент и да си отговорим с „Да“ или „Не“ на няколко елементарни въпроса:

  • Мога ли да бъда интелигентна личност, но въпреки това да върша по някоя глупост?
  • Мога ли да обичам децата си, но въпреки това да им се ядосвам?
  • Мога ли да обичам партньора си, но да не ми е винаги до него?
  • Мога ли да изпитвам трудности в житейски план, но в същото време да изпитвам радост и да се забавлявам на моменти?
  • Мога ли да се храня здравословно, но от време на време да ям джънк?!
  • Мога ли да тренирам редовно по принцип, по понякога да бездействам?

Ако сте отговорили с „Да“ на един или повече от тези въпроси, имам добри новини за вас – вие сте напълно нормални хора или поне така изглежда. За жалост дори най-нормалният човек не е застрахован от непоследователно поведение и още по-непоследователно мислене, а когато опрем до някои аспекти на т.нар. здравословен начин на живот, тогава нещата стават направо сюрреалистични.

Забравете за момент какво съм ви питал и какво сте ми отговорили и нека се потопим в една хипотетична, но напълно реалистична житейска ситуация. Излизате в лятна ваканция и както може да се очаква от едни напълно нормални хора като вас, му отпускате края. Ама хубавичко му го отпускате. Физическата ви активност се изразява в тътрузене от и до плажа, обръщане от едната на другата страна и бицепсови сгъвания с чаша. 50% от калориите се леят под формата на безразборна селекция от алкохолни напитки, 25% изскачат от лъскави и шумящи пакетчета, а за останалите 25% не помните или предпочитате да забравите.

Прибирате се след не по-малко от една, но не повече от две седмици и ТАМ ви очаква не просто известен психически дискомфорт – там ви чакат реки от ужас, безкрайни полета от безумие и планини от стрес. Покривът е протекъл заради градушка, компютърът ви е изгорял от токов удар, котката е намерила начин да избяга и сякаш всички колеги са чакали вашето завръщане, за да излязат в отпуск. Това последното ви превръща едновременно в разсилен, офис мениджър и отговорно лице по няколко проекта, които са с краен срок ЕЙ-СЕГА-ВЕДНАГА-И-ПО-БЪРЗИЧКО-АКО-МОЖЕ!

В резултат иначе подреденият ви живот далеч не се обръща на 180 градуса, не. Той си сменя пола, решава да носи бельото си върху горните дрехи и да се разхожда с шапка от алуминиево фолио.

Разбира се, че когато цялата кухня е в легени и кофи, няма как да си готвите здравословно. О, не! Всъщност, дори пицата на повикване си е здравословна храна на фона на всички онези ужасяващи неща, които изсипахте в тялото си на морето!

Естествено, че щом обикаляте квартала в издирване на котка, нямате време и сили за трениране. Всъщност, има ли смисъл въобще да се напъвате, при положение че така и така не се храните „чисто“, а цялото това търчане и викане си е нещо като ултрамаратон с препятствия?!

Много ясно, че ако компютърът е развален, ще трябва да гледате телевизия. Всъщност, така и така не тренирате и не ви е нужно ча-а-ак толкова време за възстановяване, напълно в реда на нещата си е да циклите до 2 часа през нощта пред телевизора.

Вярвам, че няма да преувелича твърде много, ако кажа, че всички сме изпадали в подобни ситуации. И всички знаем, че те имат досадната склонност да прерастват от „временно стечение на обстоятелствата“ в постоянен разплох, който продължава до следващата пролет. Чак тогава се досещаме, че пак ще ходим на море и пак няма да е зле да се явим там във форма, която вдъхва усещането за личност, която е положила някакви грижи за себе си.

Животът е такъв – несъвършен. Колкото повече отговорности ни се натрупват в него, толкова по-несъвършен става той. И ние сме си такива – несъвършени. Тук не говоря за външен вид. Тук се опитвам да отворя дума за т.нар. фалшива дилема – изумителната склонност на ума да интерпретира житейските ситуации в черно-бяло. Разказано по-детайлно, това е всеки ужасен път, когато имаме пред себе си широк набор от избори, но ние виждаме единствено и само двете опции, разположени в противоположните краища на спектъра.

  • „Или ще тренирам като маниак 5 дни в седмицата по предварително разписана тренировъчна програма, или ще се въргалям безучастно на дивана в хола.“
  • „Или ще спазвам стриктна диета, състояща се от „тези 5 позволени храни“, или ще се тъпча като за последно от картонена кутия.“
  • „Без едно мога, но само с едно не мога!“
  • Така нататък…

Подобен начин на мислене може да е полезен, когато сте на 20 и имате в главата си две грижи, едната от които е да си триете историята на браузъра, преди да станете от компютъра. След прехвърлянето на една определена възраст и едно определено портфолио от отговорности обаче, рискът да не можете да се придържате към „перфектното“ поведение и да подкарате през просото нараства неимоверно. Вие това много добре го знаете. Знаете, също така, че подкарате ли през просото, ще очаквате „подходящия момент“ да се върнете към хубавите си навици по-дълго, отколкото онези двамата са стояли до дървото в очакване на Годо.

Хайде да свърши лятото, че е много жега, хайде да приключим този проект, че е много важен, хайде дойдоха зимните празници. Началото на януари е тежко и финансово оскъдно, февруари е супер къс, март е мега непредсказуем, а пък април е един такъв мек… и колкото повече чакате, толкова по-утопично става вашето дългоочаквано завръщане към „перфектността“.

И не, решението на този проблем рядко е да „се стегнеш“ или „да си набиеш шамарите“. Решението, както в повечето случаи, е „бавно и полека“ (някои биха казали „с вазелин“, нямам представа защо), защото стресът не е хубаво нещо, стягането не става изведнъж и почти никой не обича шамари. Вместо да си причинявате всичките тези неща, можете да опитате с една или повече от следните тактики:

  1. Тренирайте минималистично, но бъдете редовни. Когато сте на зор или опитвате да се завърнете към някакво подобие на тренировъчни навици, не е най-гениалната идея да се нахвърляте на супер специализирани програми, които искат от вас да изтезавате тялото си с по 10 различни упражнения 6 дни в седмицата. Лъжицата може да се окаже прекалено голяма за вашата уста, което крие риск от това да:

а) не успеете да напъхате лъжицата

или

б) да си сцепите устата.

Вместо това заложете на малко, но качествено движение през ден-два. Изберете си 3 до 5 упражнения (1-2 за долна част, 1 бутащо за горна част, 1 дърпащо за горна част и, евентуално, 1 за корем) и просто ги правете в 2-4 серии от по 6-8 повторения. За начало дори не е необходимо да имате програма. Апетитът идва с яденето, а тук най-важното е яденето да ви е вкусно. Тоест, правете неща, които ви доставят удоволствие, изпълняват се сравнително лесно и не ви носят стрес. Така ще успеете да съхраните навиците си, без да „прегаряте“ психически и физически (и дори бихте могли да прогресирате, ако сте начинаещи).

  1. Тренирайте по-рядко, но все пак бъдете редовни. Има хора и ситуации, при които тренирането през ден-два наистина е непосилно. За тях също има решение – трениране с малко по-висок обем (3-5 серии) и малко по-голямо разнообразие от упражнения (4-6), на малко по-големи интервали от време. Всъщност, науката показва, че човек започва да губи мускулна маса едва след 2-3 седмици нетрениране, а силата му започва да пада чак към четвъртата седмица тренировъчно бездействие. Това означава, че стига да се добирате до залата веднъж на всеки 2 седмици, със сигурност ще можете да съхраните постигнатите резултати за времето, през което животът ви е хванал за слабото място. Тази схема е подходяща за онези от вас, които имат мотивация за трениране, но към нея си имат и обективни затруднения от професионален и/или личен характер. Казано иначе – тя е за онези от вас, които няма да забравят да тренират, когато му дойде времето и няма да си измислят причини да пропуснат.
  2. Хранете се просто, но смислено. Броенето на калории и изчисляването на макромолекули си има своето място, но то не е във всекидневието на средностатистическия стресиран и демотивиран човек. Стига да се придържате към диета от предимно[*] непреработени храни и се стремите да ядете протеин (млечни, яйца, риба, месо и ах… протеин на прах!) и фибри (зеленчуци, плодове, бобови, пълнозърнести, ядки) на всяко хранене, би могло да се каже, че се храните добре.
  3. Не подценявайте активната почивка. За нищо на света не бих искал да си въобразите, че тренировките са нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, което ТРЯБВА да се прави през ЦЯЛОТО време. Всеки нормален човек се нуждае от време, в което не прави тренировки, не планира тренировки и не се тръшка, че не прави и не планира тренировки. Това време може да бъде разпределено между работата и семейството, а добрата новина е, че както работата, така и семейството могат да бъдат комбинирани с някаква форма на активна почивка.

Когато повечето хора казват „почивам си активно“, имат предвид „много се старая да не правя абсолютно нищо“, но всъщност активната почивка е нетренировъчна физическа активност. Тя може да бъде практикувана под формата на разходки с децата, разходки с кучето, разходки с любимото ви мобилно устройство, разходки с потенциален партньор, ходене и прибиране пеш от работа (ок, само част от маршрута), обиколка на музеи и галерии или доброто старо ходене по магазините. Ходейки, можете да слушате аудиокниги, да участвате в конферентни или съвсем обикновени делови разговори, да върнете доверието в себе си като в пълноценна част от семейството и дори да спечелите симпатиите на потенциалния партньор, показвайки му колко романтично може да бъде ходенето. Може би.

Напук на това, което сме свикнали да мислим и чувстваме, активният и здравословен начин на живот не може и не трябва да бъде безкраен низ от завоевания и успехи, а може да бъде една синусоида, в която често падаме под ударите на онзи другия живот – не особено здравословният, но наложителен, неизбежен и посвоему прекрасен. Важното е да свикнем с идеята, че лежейки там долу с трохи от чипс по ризата, можем да се изправим сравнително лесно с помощта на един куп невзрачни сламки, вместо да чакаме цяла вечност „перфектния момент“ да дойде като един еднорог, за да се отупаме и да си надигнем задника, че да го яхнем.

 

[*] „Предимно“ в случая означава поне 80%. 80% в случая означава 8 от 10 хранения, 80% от калориите, 8 от 10 дни или нещо подобно, но не и по-малко от това. Хитра схема е схемата „2 към 1“, в която след всеки 2 дни, в които се храните супер стриктно, идва 1 ден, в който се държите като на морето.

410 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Да направим идеално дупе за 3 месеца! | Част 3

Ако сте силно мотивирани и имате ясно поставени цели, тази програма е за вас!

Тренировка за възстановяване след раждане

В една от предишните статии се бях спряла върху темата как по-бързо да се ...

Най-важната тренировка – за крака! | Част 1

Оформете долната част от тялото си с един нестандартен тренировъчен подход

Как трябва да тренираме според типа фигура | Част 4

Тип „правоъгълник“, тип „линия“ и кое е най-добро за тях във фитнес отношение