• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как да правим ученето смислено?

Кои уроци и училищни часове са останали незабравими за нас? Кои са ни помогнали да станем по-справедливи и толерантни? Помним ли час, който сме очаквали с нетърпение? Възможно ли е училищното образование да ангажира истински децата и да носи смисъл за тях?

Ученето, което има смисъл

Когато говорим за това каква би трябвало да бъде мисията на едно училище, повечето хора са съгласни, че то трябва да предаде знания и ценности, да подготви децата за реалния живот и да допринесе за развитието им като зрели и отговорни личности. Ако това е така, защо знанията често се преподават по механичен, изваден от контекста и времето начин? Как можем да очакваме учениците да се възползват пълноценно от своите учители, ако трудно разбират каква е целта и приложимостта на ученето?

Опитът показва, че традиционната училищна програма не само се проваля в устойчивото натрупване на знания (защото наизустеният материал се филтрира и бързо изчезва), но и – което е по-важно – демотивира учениците, които трудно разбират как назубрената фактология може да се приложи към определена дисциплина или сфера от живота.

Ученето може да бъде счетено за смислено, ако е функционално, устойчиво и ако може да бъде генерализирано, т.е. да се приложи в различни контексти и задачи. Смислените учебни дейности са такива, които ангажират когнитивно и емоционално децата, и се свързват с вече наученото с цел изграждане на асоциативни връзки и съхранение в дългосрочната памет.

Този вид учене е активно, конструктивно и трайно, позволявайки на децата да останат автентично ангажирани с учебния процес, а не принудени от натиска на възрастните.

Основни принципи на пълноценното учене

  • Творчество: експериментирайте и приемете неуспеха за стъпка към развитие. Учениците трябва да се научат да създават нови идеи и решения, вместо да възпроизвеждат автоматично „правилните“ такива.
  • Самопознание и самообучение: разпознаване на емоционалните, физически и обучителни нужди, както и предизвикателствата, които подхранват личния растеж и устойчивостта. В класната стая учителите могат да насърчат учениците да откриват своите силни страни чрез взаимодействие с другите. Децата следва да си задават въпроси като: „Какво ме мотивира?“, „Как мога да се придържам към нещо, което е трудно за мен?“, „Колко добре разбирам чувствата на другите?“, „Как да работя с екип?“, „Какви дейности намирам за особено предизвикателни?“ и т.н.
  • Сътрудничество: в свят на информационно претоварване и все по-тясна специализация никой не може да притежава всички знания, и това налага необходимостта от съвместна работа. Учениците трябва да се научат да се изправят пред реални въпроси без предварително зададени отговори и да работят заедно, за да намерят решенията им.
  • Отговорност: възпитаване на инициативност и осмисляне на собствената роля в общността. В училище това може да се случва чрез приемане и спазване на набор от правила, поддържане на класната стая и общите части, участие в рециклиране – дейности, които може да бъдат свързани и с учебния материал.
  • Практика: придобиването на дългосрочни знания и умения до голяма степен зависи от практическото им приложение в училище или извън него. Т.нар. оценяване може да включва лични проекти, които изискват както извличане на съществуващи знания, така и предизвикателството тази информация да бъде приложена към нови ситуации.
  • Обратна връзка: ясна, обяснителна и навременна обратна връзка, която да съхрани и увеличи мотивацията за учене, без да подкопава самоуважението на детето.
  • Чувствителност към социалните и емоционални измерения: предоставя насока за по-добро разбиране на личността на детето и мястото му в заобикалящия свят.

Приложение

  • Дебати и дискусии: помагат на децата да развият умения за критично мислене, логическо разсъждаване, общуване и обогатяване на личната гледна точка.
  • Решаване на проблеми, основани на конкретни случаи: индивидуална или групова работа по казуси, търсене на прилики между училищния, научния, културния и социалния контекст.
  • Фокус върху разбирането на абстрактни понятия и процеси, а не механично запаметяване на фактология
  • Внимателно сигнализиране за грешките: те може да се разглеждат като възможност за развитие. Това със сигурност създава повече работа на учителя, но децата се учат да осмислят неуспехите си и да се възстановяват от тях.
  • Съвместно учене: Когато учениците работят ефективно с други хора, тяхното ангажиране може да бъде засилено. Модерацията на учителите е ефективен метод, заедно с формирането на хетерогенни групи (по възраст, умения и интереси) и насърчаване на индивидуалната отчетност.
  • Партньорски отношения: връзката учител-ученик може да бъде развита чрез грижа за социалните и емоционални потребности на децата, приемане и уважаване на индивидуалността им, ясни правила, избягване на манипулация, и прилагане на индивидуален подход с насърчаване на личната инициатива.

Какъв е вашият опит? Кои от тези идеи приемате, и кои – не?

157 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Психофизиология на мотивацията | Част 1

Преструвайте се на успешни, докато наистина не успеете!

Ходи, учи и се върни!

Една инициатива на сдружение „Тук-там”

Дали оползотворяваш своите 24 часа?

Резултатите варират в зависимост от различното използване на времето

Социален и бизнес етикет

Кога ситуацията изисква кавалерство и кога – не

Когато семейството се разделя | Част 2

В какво се изразяват трудностите и какво би могло да се направи, за да ...