• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Симонета Веспучи – топ моделът на Ренесанса

Един млад художник среща своята муза – прекрасна девойка и я рисува отново и отново. Дълго, след като тя умира от туберкулоза, той продължава да рисува само нея, а когато самият той е на смъртния си одър, моли да бъде погребан в краката ѝ.

Тази съдбоносна история се развива в късното Средновековие във Флоренция, а в нея са намесени най-изтъкнатите флорентински фамилии.

Симонета се омъжва за Марко Веспучи (от семейството на великия откривател Америго Веспучи) едва на 15-годишна възраст. Срещат се през 1469 г. по време на църковна служба. Семейството на Симонета бързо одобрява брака им, защото фамилията на Марко е заможна и близка до тази на Медичите. Красавицата бързо става популярна във флорентинския двор и грабва вниманието на всички знатни мъже.

По време на турнир, който се провежда през 1475 г., Симонета Веспучи е обявена за „Кралица на красотата“ от Медичите. Скоро след това тя става любовница на Джулиано де Медичи (1453-1478 г.) и двамата се превръщат в най-известната двойка на Флоренция.

Красотата и младостта на Симонета обаче са краткотрайни и тя умира на крехките 22 години от туберкулоза. Две години по-късно Джулиано е убит от членове на фамилията Паци – всеизвестни врагове на Медичите.

Историята на Симонета и Джулиано едва ли би достигнала до наши дни, ако не беше художникът Сандро Ботичели (1445-1510 г.), който ги рисува в няколко от своите легендарни творби.

Образът на Симонета е претворен в картината „Раждането на Венера“ и така превърнат в икона на ренесансовото изкуство. В картината безупречното и вечно младо голо тяло на Венера се явява от разтворена мида насред блестящите морски вълни. И според мнозина любители на изкуството това е един от най-красивите женски портрети, рисувани някога.

Симонета позира и за другата най-известна картина на Ботичели – „Пролет“, която също е изложена в галерия „Уфици“ във Флоренция. Дали Симонета е позирала гола на Ботичели е обект на множество спекулации, макар да се знае, че е било невъзможно благонравна девойка по онова време да се съгласи на това.

Галерията, която се помещава в дворец от 16 в., е истински храм на световното изкуство, тъй като огромна част от колекцията му е останала непокътната  през вековете, а картините на Ботичели са дарени от последната наследница на Медичите, Ана Мария Луиза, малко преди смъртта ѝ.

Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, наследил прякора си „Ботичели“ (в превод „малка бъчва“) от по-големия си брат, е роден през 1445 г. в семейството на флорентински кожар. Различни източници го описват като чувствително и деликатно момче. В ранните си години е чирак в златарско ателие, а по-късно – при художника Фра Филипо Липи.

В ранните му картини ясно се откроява стилът на Липи и неговите Мадони, както и влиянието на скулптора Андреа де Верочио, в които сюжетите са изцяло религиозни. След смъртта на баща му през 1470 г. Сандро основава собствено ателие и започва да рисува по поръчки на Църквата, но и за богатите флорентински фамилии, в това число тази на Медичите.

В апогея на своя творчески талант през 1482 г. той рисува „Алегорията на пролетта“ за Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи по повод неговата сватба. Картината изобразява богинята на любовта Венера, обградена от трите Грации и богинята Флора.

„Раждането на Венера“, завършена през 1484 г., се счита за много по-изчистена и пуристка творба и на нея се гледа като на първия портрет на голо женско тяло в ренесансовото изкуство. Богинята на любовта е застанала в разтворена мида над вълните, а прекрасната ѝ коса се развява над тялото. Погледът ѝ е сведен встрани и е изпълнен с тъжен копнеж и меланхолия. Въпреки че е изключително съблазнителна, фигурата като че ли излъчва основно тъжна замисленост.

Зефир, богът на западния вятър, е изобразен заедно с нимфата Хлорис в левия горен ъгъл на картината. Отдясно е нарисувана Хора, богинята на пролетния цъфтеж, която бърза да покрие Венера с цветно покривало. Морето радостно блещука отзад, огрято от слънцето. Вълните и цветчетата, които вятърът развява, придават на картината усещане за виталност и движение.

Твърди се, че Ботичели е заимствал сюжета за тази сцена от Омир и Овидий, както и от поета Анджело Полициано, който играе важна роля във флорентинското изкуство.

Въпреки че Ботичели рисува стенописи в Сикстинската капела в Рим между 1481 г. и 1482 г., той е неразривно свързан с бляскавия свят на Медичите и остава най-важният художник на онова време, познато в историята на изкуството като „златната ера“ на Ренесанса.

След упадъка на фамилията Медичи към 1494 г. влиянието на Църквата нараства значително и Сандро Ботичели също попада под него. Той унищожава една част от картините си, а стилът му драстично се променя. Художникът умира, почти забравен от съвременниците си, на 17 май 1510 г. във Флоренция.

Чак през 18 в. Ботичели е преоткрит от прерафаелитите, а по-късно издигнат в култ от последователите на стила „Ар Нуво“.

275 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Котките-икони преди ерата на интернет

Разказ за няколко легендарни котки, които са обречени на безсмъртие (а не само на ...

Заха Хадид: Кралицата на кривата

Светът, пречупен през диагоналната призма на най-известната жена-архитект

Денят на Радинa №20: Горещи великденски яйца

Великденските яйца парят, но само докато са в тенджерата :)

Лятна ретроспекция!

Да се обърнем назад към отминалите летни месеци заедно с Радина