• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Защо себереализацията е процес, а не състояние?

Още през 60-те години американският психолог Ейбрахам Маслоу  започва да търси дефиниция на понятието “себереализация“ и идентифицира осем подхода за постигането й и осъществяването на личния потенциал. В предходните две статии, „Типология на мотивацията: как да осъществим потенциала си“ и „Какво значи себереализация и как да я постигнем?“, разгледахме пет от осемте метода на Маслоу за реализиране на собствения Аз.

На първо място той посочва абсолютното вглъбяване в дейността, която извършваме, независимо каква е тя. Състоянието на цялостно потапяне в реалността на настоящия момент той дефинира като „поток“ – извършване на дейност, в която човек е напълно потопен в енергичен фокус, пълно участие и удоволствие в процеса. Вторият и третият подход, описани от Маслоу, се фокусират върху способността за упражняване на силата на избор и чуване на собствения вътрешен глас. Четвъртият и петият подход описват куража за поемане на пълна отговорност за собствената реалност. Така стигаме до шестия и седмия метод, които попадат под категорията “Дисциплиниране на спонтанността”.

  1. Упражняване на усилие в настоящия процес

Самоосъществяването не е само крайно състояние, а и процесът на реализиране на възможностите във всеки един момент. Това може да означава преминаването през труден и изпитателен период на подготовка, за да осъществим себе си и възможностите си. Например може да се състои от технически тренировки за пръстите и раздвижване като упражнения за свирене на пиано преди грандиозното изпълнение по време на концерт.

Маслоу разглежда себереализацията като целенасочена работа, за да направим нещото, което желаем, наистина добре. Стремежът да станем второразяден лекар, например, не е добър път към постигането на собствения потенциал и себереализацията. С други думи, желанието да бъдем първокласен лекар, или поне толкова добър, колкото бихме могли, е от решаващо значение.

Ако написаното по-горе оставя у вас впечатлението, че себереализацията включва работа, усилие и дисциплина, сте напълно прави!

Процесът на превръщане на нещо в реалност изисква усилия, енергия и дисциплина. Именно поради тази причина себереализацията не се случва бързо, нито автоматично, нито дори неизбежно и със сигурност не се случва без съзнателен и умишлен избор. Ако желаем да реализираме нашите възможности и потенциал, трябва осъзнато да изберем да го направим, да поемем смело отговорността и след това да се отдадем на осъществяването на процеса. С други думи, има цена, която трябва да платим под формата на работата, усилията и дисциплината, които е необходимо да вложим, за да осъществим най-добрата версия на себе си.

  1. Създаване на условия за оптимално преживяване

Оптималните преживявания са преходни моменти на себереализация. Те са мигове на екстаз, които не могат да бъдат купени или гарантирани. По думите на известния писател и лектор в университетите Оксфорд и Кеймбридж Клайв Люис – в тези моменти ние оставаме „изненадани от радостта“. Именно тези специални мигове от живота, в които се изненадваме от радостта, в които ни обзема усещане за наслада, любов и благоговение, косите ни се изправят, усещаме гъдел в стомаха и невероятното чувство, че „Животът е вълшебен!“, Маслоу определя като пиково или върхово преживяване. Те са различни от върхово представяне, което се отнася до осъвършенстването на умение и майсторството, което се постига след години и години на съзнателна и целенасочена практика.

В този смисъл пиковото преживяване е по-малко, по-просто и много по-достъпно. То не зависи от степента на експертност, а от умението да се потопим в същността на настоящия момент. То възниква в резултат на способността да оценяваме – да виждаме ежедневния заобикалящ ни  свят с любопитство, интерес и наслада. По този начин върховите преживявания ни приканват да продължим по пътя на себереализацията. И въпреки че не можем да контролираме процеса, ние можем да го управляваме. Можем да създадем условия, които да правят възникването на пикови преживявания много по-вероятно или пък много по-трудно осъществимо. Разбиването на илюзиите, отърваването от фалшивите представи, осмислянето на собствените възможности – са все стъпки и части от откриването на това, което ние в действителност сме.

Процесът на себереализация включва не само разкриването на това, което желаем да направим (ориентация: „насоченост към“), той също така включва разбирането на това, в което не сме добри, както и идентифициране на собствените илюзии (ориентация: „отдалечаване от“). В действителност всички ние имаме върхови преживявания, но не винаги ги забелязваме и понякога несъзнателно ги игнорираме. В този смисъл, едно от ключовите условия за повишаването на вероятността от възникване на пикови преживявния е развиване на умението да ги разпознаваме и забелязваме. Проблемът е, че те често са под формата на такива „малки“ събития като например залеза в края на деня, акт на съчувствие, човешко докосване или емоцията на радост при играта с кучето, че сме склонни с лека ръка да ги пренебрегнем. А в света на заплатите и сериозните възрастни това е твърде лесно и често се сещаме чак когато моментът вече е отминал.

  1. Нагласа на вътрешна отвореност и стремеж към себепознаване

Маслоу отбелязва, че откриването и реализирането на Аз-а – кой е той, какво му харесва, какво не му харесва, какво е добро за него и какво – лошо, къде отива и каква е мисията му, отварянето и обръщането навътре към себе си – представлява поемане на риск. То означава идентифициране на вътрешните защити и, след установяването им, събирането на кураж да се откажем от тях. Този процес е болезнен, защото защитите са издигнати срещу нещо, което е неприятно.

Възхитителен пример за ценността на умението да пускаме можем да открием в личността на Нелсън Мандела и думите му, описващи момента на излизане на свобода след като прекарва 27 години от живота си в затвора:

„Когато излизах от вратата по пътя, който водеше към свободата ми, знаех, че ако не оставя и пусна горчивината и омразата си, аз все още ще бъда в затвора.“

Именно тази стъпка е ключов етап от пътешествието ни към себереализацията и постигането на потенциала ни. Тя започва с дълбоко и интимно отваряне към себе си – истинско себепознаване във всеки аспект. Това означава възприемането на отворена нагласа към собствените вътрешни сили, към нашите уникални дарби и таланти, към правото да бъдем автентични и уникални. За целта се изисква кураж. Нужна е смелост да посочим типичните си защити и да ги пуснем. Страховете от отхвърляне, осъждане, избягване, грешка и т.н. ни теглят назад и блокират разгръщането на потенциала и възможностите ни. От друга страна, именно желанието да рискуваме и да откриваме нашето собствено Аз, колкото и несъвършено да е то, ни позволява да влезем в естествено състояние и да бъдем по-пълноценни и автентични.

Разбира се съществуват множество отбранителни механизми и все пак Маслоу е особено фокусиран върху един от тях, който нарича де-сакрализиращ. Процесът на себереализация изисква отказ от този механизъм и ре-сакрализиране, което Маслоу дефинира като готовността на човек да разглежда себе си „от гледна точка на вечността“ или както пише Спиноза – да  види себе си „…като свещена, вечна, символична същност“.

Сакрализиране означава да правим нещо свещено, тоест, специално, важно и ценно. В този смисъл де-сакрализиране е отнемането на тези характеристики, елиминиране на положителното, омаловажаване на това, което е ценно и възприемане на позиция към света като съвсем обикновен и незабележителен. Така става ясно, че пътят към себереализация и осъществяване на потенциала ни минава през промяната на перспективата и виждане на света в неговата специалност „от гледна точка на вечността“.

В ежедневната си работа с хора забелязвам твърде често склонност към изчакване на някакво вдъхновение или знак от съдбата, за да можем да възкликнем:

„В 16:38 часа този понеделник се самореализирах!“

В действителност, хората, които осъществяват потенциала си имат следните няколко характеристики: те слушат собствения си вътрешен глас, поемат отговорност, те са честни и работят упорито и дисциплинирано. Те търсят и откриват кои и какви са, не само по отношение на тяхната мисия в живота, но и по отношение дори на начина, по който ги боли кутрето на крака, когато носят старите си обувки или състоянието им на сутринта след като са пили прекалено много алкохол. Те намират своята собствена биологична природа и качества.

В действителност себереализирането се изразява чрез малките натрупвания във времето; то не е единично разтърсващо или революционно събитие, а акумулирането на действия във всеки един момент; то не е ураган, който внезапно ни грабва за ревера и ни понася със себе си, а е това да бъдем хора – живи и несъвършени с всички наши недостатъци и ежедневни грижи; то е живот, в който сме честни към себе си, трансформирайки се по този начин автоматично във все по-автентични.

След като разполагаме с всички тези методи в инструментариума си, вече имаме съвсем конкретни посоки за размишление върху гръмката фраза себереализация.

Като кратко обобщение на изведените от Маслоу похвати можем да опишем:

  • пълно ангажиране и осъзнато присъствие в живота като начин на съществуване
  • ежемоментно упражняване на силата на избор
  • желание за развитие чрез слушане на собствения вътрешен глас
  • кураж и поемане на отговорност за собствената реалност
  • развиване на дисциплинирана спонтанност
  • отвореност и стремеж към себепознаване

Ще завършим интелектуалното си приключение в търсене на себереализацията и осъществяването на потенциала ни като отделим един кратък момент за размисъл върху известните думи на Махатма Ганди:

„Щастието идва тогава, когато това, което мислим, това, което казваме и това, което правим са в хармония.“

307 Споделяния

Tags:

  • Александър Балабанов
    Александър Балабанов

    Бизнес Треньор и Консултант в DynamiX Lab

    Фокусиран съм върху създаването на положителни трансформации на личностно, екипно и организационно ниво, които водят до отключване на собствения потенциал и постигне на най-добрата версия – както на самите нас, така и на организациите, в които работим. Моята страст е…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Zero Waste или как да оставяме по-малко отпадък след себе си

Няколко идеи за нулев отпадък в различните аспекти от живота ни

Срамът

Когато една връзка се гради върху унижение, човек приема срама като част от себе ...

Детските страхове и тяхното място в ранното развитие

Всяко дете периодично преживява страх. В процеса на изследване на света и всичките произтичащи ...

(Не)доверието

Какво ни кара да бъдем подозрителни или свръхдоверчиви и какви са последствията от това