• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Връзките са здраве, а самотата убива

„Социалните връзки или по-скоро тяхната липса представлява значим рисков фактор за здравето, който може да се конкурира с доказани здравни рискове като тютюнопушене, високо кръвно налягане и холестерол, затлъстяване и физическа неактивност.“

Това гласи заключението от обзор на научната литература [1], публикуван преди повече от 30 години в престижното списание Science. Той включва едва пет проспективни кохортни изследвания. Проспективните наблюдения са проучвания, при които се избира извадка от населението по определен критерий и след това извадката се проследява във времето, за да се провери дали някои от нейните характеристики се свързват с конкретни ефекти – здравни, икономически, социални и др.

Обзорът е революционен за времето си, понеже за първи път повдига на по-висок тон темата за здравния ефект от социалните взаимоотношения. Цитиран над 7300 пъти, този документ разкрива, че хората с по-малко социални връзки умират по-млади от хората с повече социални връзки.

Един все по-самотен свят

Днес тази тема е по-важна от всякога. Хората винаги са били социални животни, но модерният начин на живот в индустриализираните държави все повече ощетява възможностите за изграждане на взаимоотношения. Все повече хора живеят все по-отдалечени един от друг и все по-рано заживяват далеч от родители, баби и дядовци. През последните десетилетия семейното ядро претърпява драстична промяна, която произтича най-вече от т.нар. географска дисперсия – териториалното разпръсване на семейните членове.

Все по-голям процент от нас заживяват в отдалечен от семейството си град или дори в друга държава. Все по-кратко време от живота си прекарваме с баба, което може да звучи като рецепта за тънка талия, но може би е рецепта за здравни несгоди. Сключваме брак и раждаме деца все по-късно. Все повече и повече хора от всяка възраст в развитите държави живеят сами. Всичко това превръща самотата в нещо обичайно.

По последни данни от Евростат [2] около 5% от възрастните българи се чувстват самотни и нямат човек, с когото да споделят личните си проблеми. Около 8% от нас отговарят [3], че са се чувствали самотни „по-голямата част от времето“ или „цялото време“ през последната седмица. 27% споделят, че са социално изолирани – това ще рече, че се срещат по социален повод с приятели, роднини, и колеги не по-често от веднъж месечно.

Данните от доклада на Европейската комисия „Loneliness across Europe“ разкриват, че бедността и безработицата се свързват със значително по-голям риск от самота. При равни други условия хората в недобро здраве са с 14% по-голям шанс да бъдат самотни.

Самотата (все повече) убива

През 2010 година излиза нов систематичен обзор и мета-анализ по въпроса за социалните връзки и риска от смъртност [4]. 28 години след публикуването на първия обзор от 1988 година релевантните проспективни проучвания вече са 148. Това са все изследвания, които съдържат ценни сведения за индивидуалната смъртност като функция на социалните взаимоотношения. Анализът на тези данни показва, че по-социалните хора имат 50% по-висок шанс за оцеляване в сравнение с по-малко социалните хора.

Представено по друг начин, ако вземем хипотетична извадка от 100 души и я проследим във времето до кончината на половината от тях, сред останалите петдесетима живи ще има грубо 22 души със слаби социални връзки и 28 души със силни социални връзки (около 5 души повече).

Това изследване потвърждава, че влиянието на социалните взаимоотношения върху риска от смърт е сравним с добре проучени рискови фактори за смъртност като тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Нещо повече, пагубният ефект от самотата според оценката на авторите надвишава влиянието на големи здравни бичове като физическата неактивност и затлъстяването. Откритията се отнасят не само за крайните случаи на хора, живеещи в пълна изолация. Ефектът е консистентен сред представители на всички възрастови и социални групи.

От какво умираме, когато умираме от самота?

Механизмите зад тази връзка са много и със сигурност редица от тях са неизвестни. Но ето някои от главните заподозрени причини:

  • Връзките могат да повлияят здравните поведения. Любимият човек може да ни вдъхнови да се храним по-добре, да тренираме по-редовно, да ни накара да отидем на лекар или да ни заведе в болницата, да ни стимулира да не оставаме на работа до късно, да си легнем по-рано, да се разхождаме по-често и по-продължително.
  • Социалните взаимоотношения имат и по-дискретен ефект. Те допринасят за подобряване устойчивостта към стрес и смекчават неговия ефект върху човешката физиология. Близките хора ни служат като опора и отдушник в тежките моменти и дори мисълта, че можем да разчитаме на тях, може да бъде успокояваща.
  • Социалната свързаност ни носи усещане за смисъл и предназначение. Поемането на различни социални роли ни прави по-отговорни към собственото здраве, защото знаем, че други хора разчитат на нас. По-малка е вероятността да поемаме различни здравни рискове. По-нисък е рискът от самоубийства.
  • Хроничната самота се свързва с редица нездравословни поведения, умствени проблеми и слабо когнитивно представяне, като самотните хора редовно докладват по-песимистични настроения и по-силен страх от обичайни житейски ситуации.
  • Липсата и недостигът на социални взаимоотношения могат да бъдат не просто емоционално болезнени – те крият реален риск от увреда на физическото и умствено здраве. Самотните хора спят по-зле, страдат от по-висок риск от депресия и тревожност, имат влошен имунен отговор и сърдечносъдова функция, проявяват признаци на ранен когнитивен спад, който се задълбочава много по-бързо от обичайното [5].
  • В някои случаи е възможно наличието на т.нар. обратна каузалност. Не е задължително самотата винаги да „причинява“ лошо здраве. Хората с влошено здраве изпитват повече трудности за установяване на социални контакти и поддържане на социални взаимоотношения. Това от своя страна крие риск от задълбочаване на тяхното състояние и по-неблагоприятни прогнози за тяхното бъдеще.

Има ли лек против самота?

Наивно би било да мислим, че можем да дадем универсално решение на проблема със самотата в популярна интернет статия. Хората стават самотни по много причини и голяма част от тях нито са лесноотличими, нито са леснолечими.

Но редица проучвания показват, че временната самота може да ни направи прогресивно чувствителни към враждебност и отхвърляне. В по-особени социални ситуации самотните хора винаги са склонни да интерпретират чуждите реакции в по-мрачна светлина. Те обръщат повече внимание на негативната социална информация (като несъгласие или критика) и запомнят по-скоро негативните аспекти от социалните взаимодействия за сметка на позитивните такива.

Всичко това води до формиране на отрицателни нагласи по отношение на бъдещи взаимодействия с други хора. Останалите сами са склонни да вярват, че общуването не води до нищо хубаво и това се превръща в самосбъдващо се пророчество. Този мисловен модел се нарича маладаптивно мислене, което може да доведе до трансформиране на временната самота в хронична, персистентна самота.

Психологическите интервенции, които целят да променят този начин на мислене, учат хората да идентифицират негативните мисли в момента на тяхното възникване. Да маркират с „червен флаг“ всеки път, в който:

  • чувстват тревога във връзка с предстояща социална ситуация;
  • се фокусират върху това „колко ще бъде ужасно всичко“;
  • чудят се дали няма да се изложат или вече не са се изложили безвъзвратно.

След това се пристъпва към преобразуването на тези съмнения от пророчества и факти в проверими хипотези. Може би всичко ще бъде наред. Може би съм направил добро впечатление. Може би хората се смееха, не защото бях смешен, а защото бях забавен. Може би колегата Жоро се държи дистанцирано в последно време, не защото ме отбягва, а защото е твърде натоварен покрай работата по новия проект. Може би поведението му няма нищо общо с мен.

Веднъж след като негативните мисли бъдат отхвърлени, самотните хора могат да пристъпят към формирането на нови взаимоотношения с по-оптимистична нагласа, да се научат да съзират доброто в отсрещния човек и да се чувстват много по-уверени по отношение на себе си.

През 2011 е публикуван мета-анализ, разглеждащ ефекта от 50 различни мерки срещу самота [6]. Авторите установяват, че интервенциите, целящи промяна в маладаптивното мислене, са около четири пъти по-ефективни от всички останали мерки за намаляване на самотата. Тоест, лечението за хроничната самота често може да се крие в умението да прекъснем негативния мисловен модел, който я е породил.

Накратко

Технологиите и глобализацията се разглеждат като предпоставки за подобряване на социалната свързаност, но данните сочат, че самотата и социалната изолация се задълбочават успоредно с тяхното развитие. Проучванията от последните десетилетия са категорични, че качествените социални връзки и всички заобикалящи ги фактори водят не само до по-щастлив, но и до по-дълъг живот.

Оказва се, че умението да се социализираме е поне толкова важно за здравето, колкото и редица други здравни детерминанти като здравословното хранене, редовната физическа активност, поддържането на нормално тегло и въздържанието от вредни поведения.

 

Източници:

[1] House, J. S., Landis, K. R., & Umberson, D. (1988). Social relationships and health. Science, 241(4865), 540-545.

[2] Do Europeans feel lonely?. (2019). Ec.europa.eu. Retrieved 14 May 2019, from https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20170628-1

[3] Fairness Policy Briefs Series – EU Science Hub – European Commission. (2018). EU Science Hub – European Commission. Retrieved 14 May 2019, from https://ec.europa.eu/jrc/en/page/fairness-policy-briefs-series-182382

[4] Holt-Lunstad, J., Smith, T. B., & Layton, J. B. (2010). Social relationships and mortality risk: a meta-analytic review. PLoS medicine, 7(7), e1000316.

[5] The Cure for Loneliness. (2019). Psychology Today. Retrieved 14 May 2019, from https://www.psychologytoday.com/intl/blog/the-science-success/201010/the-cure-loneliness

[6] Masi, C. M., Chen, H. Y., Hawkley, L. C., & Cacioppo, J. T. (2011). A meta-analysis of interventions to reduce loneliness. Personality and Social Psychology Review, 15(3), 219-266.

0 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Пусни малко природа в офиса за повече продуктивност!

Работното ти място наподобява джунгла и имаш поне един колега, който се държи като ...

Вредно ли е това? Не питайте интуицията си…

Шестото чувство е изключително лош съветник по отношение на здравословните рискове

Кожа – психика: двупосочна връзка

Някои кожни проблеми имат и психологическа страна, на която също е добре да обръщаме ...

Аморалните идеи стават по-морални с джинджифилови хапчета

Нови доказателства, че чувството за морал се влияе от телесните ни усещания

Как да учим ефективно

Работещи стратегии за подобряване на паметта в първия учебен ден и отвъд