• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Дали е вредно – не питай интуицията си!

Най-важното:

  • Човекът разчита на сложен микс от останалите си сетива, емоции, когнитивни процеси и изживявания, за да преценява колко опасно е нещо. Първо чувстваме и чак след това мислим.
  • Този метод е коренно различен от експертния – той разчита на статистически показатели, които дават значително по-реалистична представа за вероятността от настъпване на дадено събитие.
  • Колкото по-ново, непонятно, непредсказуемо, с отложени във времето последици и извън наш контрол е дадено явление, колкото по-абстрактни са ползите от него, толкова повече ще ни притеснява то.
  • По-склонни сме да преувеличаваме рисковете от човешката намеса в естествените продукти и процеси, от принудително наложените мерки, от интервенции, касаещи здравето на децата ни.

 

За мен има нещо много успокояващо в идеята, че високата консумация на червено месо увеличава риска от колоректален рак с 12% [1], а високата консумация на фибри го намалява с 12% [2]. Подобни данни поставят здравето в перспектива и дават възможност на човек да прави информирани избори. За мен подобни данни придават стойност на риска и помагат на рационалността ми да надделява над емоциите.

За повечето хора не е така. Те игнорират подобни данни и се осланят на „шестото си чувство“ в моментите, които изискват мисли и действия по адрес на здравето – какво да ядат, колко да пият, дали да спрат цигарите, какво отношение да имат към ваксините. Това може да им изиграе лош номер, защото интуицията и емоциите са изключително лош съветник по въпросите за риска. Както и по много други въпроси. Но тази статия е за риска и нас.

Откакто започнах да се интересувам по-сериозно от биостатистика, бързо забравих колко мъгливи и същевременно плашещи са били представите ми за вредността или полезността на живота. Все по-трудно започна да ми става да се поставям на мястото на хората, които изпитват панически страх от изкуствени подсладители, ГМО, пестициди, ваксини и консерванти. Надявам се, че с днешния материал ще успея да скъся дистанцията между себе си и тези хора, като:

  • Напомня на себе си, че подобни чувства са напълно естествени и до неотдавна са спохождали и мен.
  • Покажа на тях, че много от страховете им често са твърде ирационални и упражняването на малко повече доверие в науката значително би ги успокоило.

Има нещо гнило в Дания или обонянието ни не струва?

Човешкият нос може да надуши един трилион аромата, което го прави изключително прецизно сетиво за детекция на миризми. Макар и често да ни се струва, че можем да надушим опасност, ние нямаме толкова прецизно сетиво за детекция на риск. Нашето „сетиво“ за риск е продукт на когнитивни процеси, които се намират извън волевия ни контрол и почти винаги са под огромното въздействие на нашите чувства.

Тези субективни преценки често нямат връзка с релевантната реалност и за тях още през 80-те години на миналия век пише социалният психолог Роберт Зайонц [3]. Той показва, че емоционалният отклик на външни стимули е незабавен – необходима е само фракция от времето, необходимо да помислим върху ситуацията. За тази първосигнална реакция фактори като интонацията и тембърът на гласа са много по-„ценни“ от реалната информация, която ни носят изговорените думи. Това първо впечатление може да бъде променено под въздействието на допълнителни познания по темата, но рядко претърпява коренна трансформация.

Казано по друг начин, хората първо чувстват и чак след това мислят и през по-голямата част от времето чувстват повече, отколкото мислят. Така работи човекът – този съвършен еволюционен продукт, произведен от крайно примитивни суровини.

Експертна vs. лаишка преценка за риска

През 1987 година поведенческият учен Пол Словик публикува в списание Science свой обзор [4] на различните социални и културални фактори, които понякога водят до неадекватни оценки на риска от страна на широката общественост.

Словик отстоява, че има два коренно различни начина за оценка на риска: единият е присъщ за експертите, а другият – за лаиците. Експертите мислят за риска в количествени понятия като морбидност и смъртност. Лаиците обаче разчитат на много по-комплексна оценъчна система, в която лостовете се дърпат от фактори като усещането за липса на контрол и за недостатъчно ползи, новост на явлението, непонятност, непредсказуемост, отложеност на последиците във времето. Важните за експертите показатели за риск може да бъдат взети предвид сред този пъстър набор от детерминанти, но влиянието им в най-добрия случай би било маргинално.

Така например, хората остават глухи за успокоения като „Да живееш до АЕЦ носи същия годишен риск като да караш колата си с 5 километра повече.“ Рисковете от доброволни и субективно полезни дейности (като карането на ски) изглеждат много по-приемливи на фона на рисковете от принудителни и привидно безполезни опасности (като консервантите в храните), независимо че първите са около 1000 пъти по-големи от вторите.

Словик излага една таксономична схема на 81 дейности и технологии, ранжирани според лаишките детерминанти в оценката на риска. Благодарение на „психометричния“ си подход, преди повече от 31 години той успява коректно да предвиди ужаса, който ще предизвикват ГМО у хората. „ДНК експерименти“ са на едно от челните места в неговата схема. Днес, въпреки че науката е единодушна по въпроса за безопасността на генетично модифицираните растения [5], [6], много представители на обществото продължават да се притесняват, че тези храни увреждат здравето повече от конвенционалните им аналози.

През 2000 година Пол Словик в съавторство с Мелиса Финукейн описва тези феномени под наименованието „евристика на афекта“ в контекста на възприятието за рискове и ползи. В своя влиятелна публикация [7] те показват как негативното усещане за една ситуация (т.нар. отрицателен афект) води до чувство за по-висок риск и по-ниски ползи, дори когато подобно нещо напълно противоречи на статистиката и здравия разум. Нещо повече, понякога тази реакция може да бъде продиктувана от фактори, които нямат никакво отношение към риска[*], но тя директно предопределя какво решение ще вземем спрямо ситуацията – не само сега, но и за в бъдеще.

Повечето рискове са необмислени

Често говорим за предприемане на „необмислени рискове“, но иронията е, че рисковете по правило са си такива. През 2004 Словик, Финукейн, Питърс и Макгрегър [8] контрастират два мисловни модела, признати и от редица други учени [†]: аналитичен и експериментален.

Аналитичната система, наричана още рационална, изисква мозъчни усилия, съзнателност, боравене с вероятности, логика и веществени доказателства. Експерименталната система е точно наопаки – тя е интуитивна и действа автоматично, не изисква усилия и съзнателност. Тя разчита на образи, метафори, повествования и личен опит. Всичките тези неща формират афект – това, което повечето хора наричат „шесто чувство“ и използват, за да „изчисляват“ риска.

Днес, благодарение на редица експерименти като изброените дотук, е известно, че без значение от обективния риск, изчислен с помощта на научния метод, някои „заплахи“ ни изглеждат по-застрашителни от други:

  • Създадените от човека рискове ни плашат повече от натуралните вредители – по-колебливи сме по отношение на химикали, ваксини, и радиация от мобилните телефони, отколкото по отношение на непастьоризирано мляко, билкови илачи и слънчевите лъчи.
  • Принудителните рискове ни плашат повече от доброволните. Задължителни практики като ваксинирането, влагането на консерванти и пастьоризацията на храните винаги ще водят пред скачането с бънджи, напиването в петък вечер и тютюнопушенето в личните ни класации за риск.
  • Рисковете, касаещи децата са особено преувеличавани.
  • На подсъзнателно ниво винаги преценяваме възможните вреди на фона на потенциалните ползи. В отсъствието на епидемии от едра шарка средностатистическият човек трудно може да си представи какъв е смисълът от ваксиниране против болестта. Разговорът за това как ГМО може да спасява от гладна смърт в третия свят е безсмислен за западняци, които умират от затлъстяване.

Чарлз Дарвин съвършено описва тези присъщи за Homo sapiens дефекти в класическия си труд „Изразяване на емоциите при животните и човека” от 1899 година, разказвайки за съприкосновението си с гърмяща змия в терариум. Той знае, че дебелото стъкло го пази от отровното влечуго, но въпреки това потрепва при всеки негов опит за атака: „Волята и умът ми бяха безсилни пред въображението за никога неизпитана опасност.“

 

[*] Напр. натурален или синтетичен произход на дадена съставка, просто или сложно за прочитане наименование и т.н.

[†] Най-пълно и достъпно описание на двете системи и техните особености можете да намерите в издадената на българския пазар книга „Мисленето“ на Даниъл Канеман

 

Източници:

[1] Zhao, Z., Feng, Q., Yin, Z., Shuang, J., Bai, B., Yu, P., … & Zhao, Q. (2017). Red and processed meat consumption and colorectal cancer risk: a systematic review and meta-analysis. Oncotarget, 8(47), 83306.

[2] Aune, D., Chan, D. S., Lau, R., Vieira, R., Greenwood, D. C., Kampman, E., & Norat, T. (2011). Dietary fibre, whole grains, and risk of colorectal cancer: systematic review and dose-response meta-analysis of prospective studies. Bmj, 343, d6617.

[3] Zajonc, R. B. (1980). Feeling and thinking: Preferences need no inferences. American psychologist, 35(2), 151.

[4] Slovic, P. (1987). Perception of risk. Science, 236(4799), 280-285.

[5] Bawa, A. S., & Anilakumar, K. R. (2013). Genetically modified foods: safety, risks and public concerns—a review. Journal of food science and technology, 50(6), 1035-1046.

[6] Domingo, J. L. (2016). Safety assessment of GM plants: An updated review of the scientific literature. Food and Chemical Toxicology, 95, 12-18.

[7] Finucane, M. L., Alhakami, A., Slovic, P., & Johnson, S. M. (2000). The affect heuristic in judgments of risks and benefits. Journal of behavioral decision making, 13(1), 1.

[8] Slovic, P., Finucane, M. L., Peters, E., & MacGregor, D. G. (2004). Risk as analysis and risk as feelings: Some thoughts about affect, reason, risk, and rationality. Risk analysis, 24(2), 311-322.

190 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Марихуана против рак: да не бързаме толкова!

Бъдещето на помадите с канабис като терапевтично средство при рак е далечно

9 милиона умират от мръсен въздух всяка година! Наистина ли?

Как да мислим за риск в условията на сензационна журналистика

Пиенето на много вода е малко ненадеждно за отслабване

Научните данни в подкрепа на разпространената практика са оскъдни и некачествени

Как да разберем, че ни правят на глупаци

Интернет сериозно подценява и подкопава интелигентността ви

Активен въглен за моето здраве: пречистване или чист маркетинг?

Кога активният въглен помага, кога може да вреди и кога просто няма смисъл