• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Когато семейството се разделя | Част 2

Разводът често е дълъг и болезнен процес, който води участниците до редица емоционални крайности. Той засяга радикално живота както на възрастни, така и на деца.

В какво се изразяват трудностите и какво би могло да се направи, за да бъдат облекчени те?

Последствия за възрастните

Всеки губи по нещо в процеса на развод. Възрастните са подложени на силен стрес поради проблеми около организацията на транспорт, пазаруване, готвене, игри, домашна работа, финанси, правни битки и т.н. Те трябва да съпроводят децата, но и да съхранят себе си.

Това е сложна задача. Често доскоро добре познатият партньор изглежда „заменен” от непредвидим, злобен непознат. Човек може да чувства, че губи разсъдъка си, залят от неподозирани емоции. Това екстремно състояние може да продължи дни, месеци или години. Може да бъде потиснато или дори да не бъде усетено, но то е там и влияе цялостно на личността.

В разгара на развода хората изпитват болка от нарушената емоционална привързаност. Създаването и поддържането на привързаност е най-важното предизвикателство в първите дни и месеци от живота. Без нея бихме умрели още като деца, но дори и възрастните изживяват дълбоко опасностите от разкъсването й. То се преживява като емоционална смърт, водеща със себе си отчаяние и безсмислие.

Празнотата може да бъде временно запълнена със секс, работохолизъм, грижи за децата или нова връзка, но това не я отменя. Преработката й изисква време и дълбоко преосмисляне на собствената идентичност и отношенията с другите.

Последствия за децата

Разводът често представлява травматична промяна в живота на детето, която е изживяна като цялостна загуба на семейството. При научаване на новината много деца се чувстват тъжни, ядосани и тревожни, без да могат да разберат как и защо животът им се променя.

Възрастта, в която родителите се развеждат, също оказва влияние върху начина, по който детето реагира на промените:

Раждане до 18 месеца

Бебетата могат да усещат напрежение между родителите си, но не могат да разберат причините за него. Ако напрежението продължи, те могат да станат раздразнителни и прилепнали, или дори да покажат признаци на забавяне в развитието.

Важно е родителите да осигурят последователност и сигурност в ежедневните грижи, особено по отношение на сън и хранене. Бебето може да има нужда от допълнително време, в което да бъде държано физически и успокоявано емоционално.

18 месеца до 3 години

Всяко сериозно нарушение в домашния живот ще бъде трудно за разбиране от детето. То може да плаче, да иска повече внимание от обикновено, да се връща към смучене на палеца, да протестира срещу тоалетното обучение, да се страхува, че ще бъде изоставено.

Въпреки ранната възраст, добре е да се говори открито и разбираемо с детето за промените в семейството, както и то да бъде уверено, че ще продължи да получава любов и грижи.

3 до 6 години

Децата в предучилищна възраст често се противопоставят на раздялата на родителите си, колкото и напрегната да е домашната обстановка. Те не контролират тези събития, но понякога се чувстват отговорни за случващото се. Могат да се страхуват за бъдещето и да сънуват кошмари.

Родителите би следвало да говорят с децата си по щадящ начин за това, че не се разбират достатъчно добре по между си и са решили да се разделят. Те трябва да уверят детето, че ще продължат да го обичат и то ще може да вижда и двамата. Необходим е ясен и постоянен график на посещенията, както и допълнителна помощ от близки, роднини и учители.

6 до 11 години

Децата в тази възраст все още се страхуват, че биха могли да загубят родителя, с когото няма да живеят повече, и да фантазират, че майка им и баща им все пак ще се съберат отново. Понякога вярват, че могат да „спасят“ брака, или пък насочват обвинения към единия родител. Биха могли да развият агресивни прояви в училище, да се оттеглят социално, или да страдат от преходни соматизации (стомашни болки, главоболие и т.н.).

Децата, чиито родители запазват приятелски отношения, изглежда се приспособяват по-лесно към промените. Поради все по-развития си психологически капацитет, те често са наясно с проблемите в семейството преди новината за развода да им бъде съобщена.

Поради тази причина си дават сметка и за някои от последствията – разпада на семейството, несигурната финансова ситуация, неясните бъдещи отношения на родителите, реакциите на приятелите. Родителите би трябвало да бъдат готови да чуят въпросите и тревогите на децата, и да ги обсъждат.

12 до 18 години

Тийнейджърите често реагират на новината за раздяла на родителите с мрачна тъга. Докато деца на около 10-годишна възраст биха могли да опишат малко по-ясно какво мислят и чувстват, то тийнейджърът често отговоря просто с “Не знам”. Това не означава, че детето е непременно егоистично и нечувствително. То се намира в преход към все по-голяма независимост, но все още е силно нуждаещо се от родителите си.

Ако връзката с тийнейджъра не е особено добра, може би родителят не знае как точно се чувства детето му. Важно е то да има добра подкрепяща мрежа от приятели. За някои деца родителската раздяла не е най-трудната част. Придружаващите стресори са това, което прави развода още по-мъчителен. Промяната на училището, преместването в нов дом и животът с един родител, който се чувства потиснат, са само някои от допълнителните стресови фактори. Появата на нов партньор и доведени братя и сестри изискват допълнителни усилия за адаптацията. А понякога новата връзка също се оказва неуспешна.

Разводът може да увеличи риска от проблеми с психичното здраве при деца и юноши. Проучванията показват, че децата на разведени родители са по-уязвими. Депресията и тревожността при тях е по-висока, както и проявите на деликвентно и импулсивно поведение, спад в академичния успех, злоупотреба с психоактивни вещества и преждевременно сексуализирано поведение.

Дали разводът някога е добър вариант за децата?

Да, може да бъде, но има много страни по въпроса. Някои родители смятат, че децата, живеещи в хаотични или нещастни бракове, ще се възползват в дългосрочен план от развода. Ако бракът е бурен, разводът може да бъде облекчение за децата. Ако родителят е злоупотребяващ (физически и/или емоционално), има проблем с алкохол или наркотици, или причинява постоянен хаос в домашната среда, децата често се възползват от раздялата. Много деца се смущават да доведат приятелите си и започват да остават по-дълго в домовете на другите, за да избегнат сътресения. Когато воюващи родители се развеждат, те са ако не по-щастливи, то поне по-малко нещастни.

Все пак данните показват, че относително малък процент от децата развиват драматични проблеми след развода или по-късно като възрастни. Реакциите на гняв, шок и недоверие постепенно намаляват до края на втората година, и само при малка част от децата се задържат по-дълго, като те са резултат не толкова от физическата раздяла на родителите, колкото от качеството на грижите до този момент. Високите нива на родителски конфликти по време и след развода се свързват с по-лошо възстановяване при децата.

Нито един от тези фактори не трябва да се счита за категорична причина „за” или „против” развода. Родителите са тези, които могат да вземат решение за това, което е най-добро за тях и тяхното семейство.

Как да облекчим прехода?

Децата най-вероятно ще преживеят дълбоко загубата на семейството, но родителите могат да направят много, за да подкрепят възстановяването на чувството за сигурност. Те би следвало да прекарват достатъчно време с децата и да ги уверят, че няма да бъдат изоставени. Родителите не трябва да се обвиняват един друг за раздялата. Необходимо е да поддържат постоянен график на посещения и грижи.

Тъй като детската градина, училището, приятелите и извънкласните занимания са от все по-голямо значение за децата, насърчете ги да се включват пълноценно в тях. Помогнете им да останат свързани с другите деца и да не се оттеглят от света.

При съобщаването на новината е добре двамата родителите да са заедно, което ще покаже на децата, че макар и да имат различия, те ще работят съвместно, за да помогнат на всички де преминат през трудния период. Не се страхувайте да покажете тъгата и тревогите си, но не плашете излишно децата.

Ако родителите не участват заедно в този момент, е добре поне да имат съгласие по основните точки, за да не оставят децата в ситуация на объркване и несъответствия. Колкото и да е трудно, не нападайте другия родител. Дайте проста и разбираема информация около причините за раздялата:

„С татко се карахме много през последната година, както сигурно сте забелязали. Опитахме се да решим проблемите ни, но това не се получи. Вярваме, че ще бъде по-добре за всички, ако живеем отделно.”

Наред с потвърждението, че раздялата не е по вина на децата, потвърдете, че все още ги обичате, както винаги. Накрая, ако ситуацията позволява, дайте на децата кратка информация за близкото бъдеще. Не ги карайте да вярват, че вие и другият родител може да се съберете отново, освен ако това не е реална възможност. Подкрепата на фалшивите надежди не е от помощ за приспособяването на децата към новия живот.

Опитайте се да не събирате информация от вашите деца за живота на бившия си партньор. Раздялата не е битка или надпревара. Да седнете и да разговаряте с бившия съпруг може да бъде последното нещо, което искате, но сътрудничеството и общуването правят развода по-поносим за всички.

В крайна сметка, когато се дистанцира от интензивността на болката, преживяна по време на раздялата, човек би могъл да бъде в по-добра позиция да оцени смислена и удовлетворителна връзка, и с течение на времето да предприеме стъпки за изграждане на такава.

284 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

В търсене на щастието…

Като трайно състояние на вътрешен баланс

Виртуален наркотик ли е видео съдържанието за възрастни?

Д-р Светослав Савов, клиничен психолог и психоаналитик, за пристрастеността към едно по-деликатно виртуално съдържание.

Мисията „Подреден гардероб“ възможна?

В нито един гардероб няма място за скелети, защото вътре отдавна е пълно с ...