• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Когато семейството се разделя | Част 1

Разпадането на брака почти винаги е нещастно събитие, изпълнено с разочарования и загуба на мечти. Tо е утежнено от многобройни правни, финансови, родителски и емоционални аспекти, които изискват промяна в отговорностите и обичайните практики. Процесът на възстановяване може да отнеме години, а как ще протече той зависи от неговото начало.

Разводите днес

Едно от значимите събития на XX век е променящата се роля и статут на жените в личния и обществения живот. Тези промени са свързани с увеличаване на разводите и либерализация на законите за развод. Въпреки че в процеса на развод съществува сериозна финансова и прагматична страна, безспорно едни от основните фактори са емоционални: партньорите се отдалечават един от друг, изпитват разочарования и пътищата им се разделят.

Браковете не се разпадат от нищото, а ерозират с течение на времето. Всеки път, когато саркастична забележка не бъде поправена, когато единият партньор не регистрира потребностите на другия и не се погрижи за него, емоционалното лепило между двамата започва да изтънява.

Съществуват многобройни други източници на ерозия, включително изместване на времето и вниманието от брака върху прекалени грижи за кариерата или децата. Дори да е настъпило някакво експлозивно събитие, каквото е разкритата изневяра например, процесът на ерозия е дълготраен.

Обявяване на решението

Начинът, по който двойката преминава през процеса на развода, определя потенциалните му усложнения. При сравнително малко разводи двамата партньори едновременно и заедно решават да се разведат. Обикновено след дълъг период на размисъл един от партньорите стига до извода, че не може повече да понася дискомфорта и предприема стъпки, за да сложи край на брака.

Инициаторът прави различни опити да се справи с чувствата си, преди да стигне до решението за раздяла/развод. Тези опити за справяне могат да включват гневни изблици с надеждата да се провокират промени; скръб и плач; оттегляне от партньора като начин да се избегне преживяването на болка от липса на общуване; бягство в работа или приятелски кръгове; извънбрачни отношения; алкохол или медикаменти.

Ако никоя от тези тактики не сработи и дори консултирането на двойката се окаже неефективно, се стига до точка на неизбежност. Обявяването на решението за оттегляне от брака задейства разнопосочни емоционални реакции в другия партньор, който може да реагира с отрицание или да се отдръпне емоционално като защита.

От гледна точка на инициатора, въпреки потенциалните негативни промени и неизбежни загуби, животът може да се подобри – стресът ще бъде намален, ще има възможност да се намери по-подходящ партньор. Ако решението за развод е взаимно, неинициаторът вероятно също е мислил за потенциално подобрение на живота си. Човек, който не желае развод, все още не е имал възможност да скърби за края на брака, да прави планове и да развива алтернативни сценарии.

Това означава, че едва след като неинициаторът има възможност да мисли за развода и да го приеме, ще бъде готов да се заеме с разумни дискусии около процедурата. Докато това се случи, са възможни всякакви стратегии за запазване на статуквото. Неинициаторът може да търси съвети от приятели и семейство как да спечели партньора обратно. Може да си обясни събитията с импулсивно решение, криза на средната възраст или блъф, които ще преминат. Може да предложи саможертви само и само, за да запази партньора. Ако и това не сработи, възможно е партньорът да започне да заплашва инициатора с това, че ще се бори за пълни родителски права, че ще спре финансовата подкрепа, ще си присвои имот и т.н. Гневът в тези заплахи е израз на болката, страха и безсилието.

Данните показват, че разводите се приемат като втори основен стресов фактор след смъртта на съпруг (Holmes & Rahe, 1967). Ако отхвърленият съпруг не може да възстанови любовта на партньора, то поне може да причини на този бивш партньор достатъчно болка, за да не бъде напълно игнориран или забравен (Kessler, 1975). Друга възможност е неинициаторът да се възползва от чувството за вина в партньора и да се позове на депресията и безпомощността си, както и нуждите на децата от двама родители.

Ако всички изброени действия не помогнат при справяне с безпомощността и объркването, неинициаторът може да потърси адвокат, който да бъде използван като инструмент за атака. В резултат на това се появяват нереалистични искания за разделяне на имуществото и родителските права. В тези случаи медиацията предоставя възможност на страните да водят по-конструктивни преговори. За съжаление понякога професионалистите, ангажирани в оказването на помощ, засилват негативния образ на другия партньор, което ескалира т.нар. „племенни войни“.

Приятели и роднини поддържат частична гледна точка в спора с ярки и изкривени детайли. Конфликтът се подхранва и втвърдява. Деца, попаднали в подобна ситуация, живеят в ад поради разкъсани лоялности, принудителни разпити в съда и липса на чувство за сигурност и доверие.

В този период родителите може да преживяват състояния на хаос и ирационалност. Правят неща, които не са правили преди, а чувствата им граничат с паника. Те трябва да намерят начин да приемат новата си позиция в живота.

Живот след брака

Ако разводът приключи успешно, постепенно се появят чувства на оптимизъм и независимост. Партньорите могат да създадат нови отношения – приятелски и интимни. Сексуалното поведение се нормализира и човек вече не изпитва хиперсексуалността или хипоксуалността, които са характерни за прехода.

Разбира се, чувствата по време на този етап не винаги са положителни, и нерешителността и самотата все още присъстват. Контактът с бившия съпруг около грижите за децата би могъл да извика стари горчиви чувства. Понякога самотният родител изживява дълбока самота и отчаяние, или пък открива, че следващата връзка или брак пресъздават до болка познатите проблеми.

Някои бивши съпрузи потъват в хронично състояние на депресия, натоварено с чувство на самосъжаление. Те се оттеглят от социални контакти и биха могли да развият широк спектър зависимости. Понякога преустановяват и контакта с децата, тъй като той болезнено ги връща към проваления брак.

Способността на страните да се уважават взаимно е крайъгълен камък за бъдещите им отношения. Създаването на успешен комуникационен модел осигурява по-оптимистична перспектива за децата. Какви са психологическите последици от процеса на развод и как може да бъдат облекчени те – четете следващата седмица.

347 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Срамът

Когато една връзка се гради върху унижение, човек приема срама като част от себе ...

Социален и бизнес етикет

Кога ситуацията изисква кавалерство и кога – не

Забравянето е енергоемко!

Забравянето коства повече умствена енергия, отколкото запомнянето

Независимо документално кино и в твоя град?

Възможно е, благодарение на „Активист 38“ и „КинеДок“!

Виртуалната реалност – поглед назад и поглед напред

А също и поглед нагоре, надолу и настрани към технологията VR, която все повече ...