• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Лекарства или психотерапия в лечението на депресия?

Депресията представлява разстройство на настроението, за което са характерни чувства на тъга, празнота и отчаяние. Съпътстват ги физиологични и поведенчески промени, които значително затрудняват ежедневното функциониране и водят до сериозно покачване на суицидния риск. Това е състояние, което изисква специализирана помощ. Тук идва въпросът кое следва да бъде предпочитаното лечение – лекарства или психотерапия?

Медикаментите и психотерапията

За лечението на депресивните разстройства съществуват два основни метода – психотерапия и фармакологично лечение с антидепресанти.

Спектърът от психотерапии е толкова широк и разнороден, че трудно би могъл да бъде сведен до един метод с една определена терапевтична цел. Можем да кажем най-общо, че психотерапиите подпомагат пациентите да развият:

  • по-добро разбиране за себе си;
  • по-добри механизми за овладяване на симптоматиката;
  • както и капацитет за по-качествен и пълноценен живот.

Антидепресантите от своя страна действат чрез промяна в химичното сигнализиране в мозъка, коригирайки дисбаланс в т.нар. невротрансмитери. Един клас често използвани лекарства са селективните инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRI). Действат като променят нивата на невротрансмитера серотонин, свързан с регулацията на настроението.

Психотерапията е привлекателно лечение за хора, които искат да разберат повече за себе си и да направят значими промени в живота си. За някои от тях е предпочитан вариант пред употребата на лекарства. Други търсят относително бързо и фокусирано симптоматично подобрение, каквото предлагат антидепресантите. Те представляват приемлива възможност с по-ниски разноски и ограничена степен на лично ангажиране.

Разбирането за ефективността на двата вида лечение се задълбочава, като изследователите проучват различни видове терапия, медикаменти, групи пациенти и симптоматика.

Какво показват данните?

Ijaz и колеги (2018) в техния преглед за базата данни Cochrane проучват ефективността на различни терапии за хора с резистентна към лечение депресия. Включени са общо 698 пациента в три различни вида психотерапия. Резултатите показват, че психотерапията често може да донесе значимо облекчение на депресията. Дори в случаи, при които медикаментите не успяват. Установява се още, че пациентите в психотерапия и медикаментозно лечение имат по-малко депресивни симптоми при 6-месечно проследяване в сравнение с пациентите в рутинно лечение.

Проведен е мета-анализ, включващ 11 рандомизирани контролирани проучвания с общо 1307 участници (Cox et al., 2014). Резултатите показват, че степента на суицидни мисли е по-висока при пациентите, приемащи антидепресанти, в сравнение с тези в психотерапия. Липсват убедителни данни кое от двете лечения е по-ефективно.

Около 40% от депресивните пациенти се повлияват значимо от едно от двете лечения (Boadie, 2017). Откриват се поразителни мозъчни разлики между пациентите, които се справили добре с антидепресанта Lexapro в сравнение с тези в когнитивно-поведенческа терапия:

  • Пациентите, които са имали ниска активност в мозъчната област, наречена остров (инсула), реагират добре на когнитивно-поведенческа терапия. Но лошо на лечение с антидепресант.
  • Важи и обратното – тези с висока активност в региона са се повлияли добре от медикамента, лошо от когнитивно-поведенческата терапия.

Инсулата е свързана със способността за емоционално самосъзнание, когнитивен контрол и вземане на решения. Всички те се засягат от депресията. Когнитивно-поведенческата терапия учи на контрол над т.нар. дисфункционални мисли по начин, който не е застъпен в медикаментозното лечение. Предполага се, че това е причината за по-силния ѝ ефект от антидепресантите при пациенти с неактивна инсула.

Съществуват интригуващи доказателства, че депресираните пациенти с история на детска травма (загуба на родител, сексуално или физическо насилие и т.н.) не реагират толкова добре на антидепресанти, колкото на психотерапия. В голямо многоцентрово проучване д-р Немероф (Nemeroff et al., 2003) установява, че за депресивни възрастни без анамнеза на злоупотреба комбинирано лечение с когнитивно-поведенческа терапия и антидепресант (в случая Serzone) превъзхожда монолечението.

За пациентите с история на детска травма резултатите са различни: 48% са постигнали ремисия само с психотерапия, а 33% са отговорили само на антидепресант. Комбинацията от психотерапия и лекарства не е била значително по-добра от лечение само с психотерапията.

Едно от обясненията е, че преживяването на ранна травма е свързано със свиването на хипокампуса. Той е област в мозъка, която е от решаващо значение за паметта и ученето. Може би тези пациенти се нуждаят от активно когнитивно-афективно учене в психотерапия, за да преодолеят депресията.

Друг мета-анализ, сравняващ ефектите от лечение с антидепресанти с тези от комбинирана фармакотерапия и психотерапия при възрастни с диагностицирано депресивно или тревожно разстройство, включва общо 52 проучвания с 3 623 пациенти (Cuijpers, 2013). Резултатите показват клинично значима разлика в полза на комбинираното лечение. Ефектите на комбинираното лечение в сравнение с плацебо са два пъти по-големи от тези на фармакотерапията в сравнение с плацебо.

Нещо повече, ефектите от фармакотерапията и тези на психотерапията са до голяма степен независими един от друг. Двете допринасят поравно за ефектите от комбинираното лечение. Липсват индикации, че размерът на ефекта зависи от вида на лекарството, целевата група (тревожни или депресивни пациенти), формата на лечение (индивидуална или групова), вида терапия (когнитивно-поведенческа, междуличностна и т.н.), броя сесии или изходната тежест на депресията.

Заключение

Не разполагаме с данни, подкрепящи идеята за един-единствен „правилен“ подход в лечението на депресия. Терапевтите би трябвало да работят в тясно сътрудничество с пациентите си, водени от клиничния опит и изследователските данни, за да създадат индивидуален план за лечение.

Като се има предвид, че на симптоматично ниво ползите от второто поколение антидепресанти и психотерапията не се различават значимо, учудващо е, че степента на използване на психотерапия в лечение на депресия е значимо по-ниска.

Необходимостта от икономии, високата административна тежест в съвременната медицинска практика и крайната биологизация често водят до натиск за бърза и евтина медикаментозна монотерапия дори при пациенти, които биха се възползвали от психологическа помощ. Този подход повдига редица етични въпроси.

76 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

За конете с любов

Разказ за Ренета Томова и нейната конна база „Табора“

Хитринки за майки

Своеобразен наръчник за оцеляване през първите 6 месеца

Как, защо и кога спираме да вярваме в Дядо Коледа

Средната възраст за научаване на истината за белобрадия старец е 8 години

Как да впрегнем петте сетива в борба със стреса

Стресът в ежедневието засяга всички нас от време на време. Някои от ефективните начини ...

Връзките на 21 век и социалните мрежи

Две гледни точки и няколко съвета как да сме по-щастливи във връзките си