• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Връзката между пробиотиците и настроението

Не е лъжа, че никога не сме сами! Най-малкото, само в дебелите ни черва живеят повече микроорганизми, отколкото са човешките ни клетки… Над 10 трилиона са обитаващите червата ни микроорганизми, а според някои изследователи броят им достига 39 трилиона! Същевременно в човешките черва се разполага сложна мрежа от над 100 милиона неврона, известни като „втори мозък“.

Чревната флора представлява армия от микроорганизми, които подпомагат метаболизма и имунитета. Учените тепърва започват да разбират все повече за бързо случващите се връзки между червата и мозъка.

При мишките са нужни само две нервни клетки, за да се осъществи комуникация от червата до мозъчния ствол. При тях тази комуникация се случва само за няколко секунди или дори по-малко. Човешките черва също могат да изпращат сигнали за наличието на нутриенти и микроорганизми до мозъка. Той от своя страна може да използва тази информация във връзка с контрола на метаболизма, храносмилането и ситостта. В този смисъл, червата са най-големият сетивен орган на тялото.

Мишите микроби диктуват мишето поведение?

Според учени връзката между червата и мозъка може да влияе на мислите и чувствата. Екип от изследователи в Пенсилвания провел експерименти, за да установи дали микробиомът на плъховете повлиява емоциите им и психологическите им слабости.

Изследователите разделили гризачи на две групи: спокойна и група със социален конфликт. Докато спокойните плъхове спокойно си почивали на собствена територия, тези от групата с конфликт били поставени в територията на друг агресивен плъх, за да се предизвика стресираща развръзка. Изследователите анализирали фекални проби от всички плъхове, за да сравнят различията в микроорганизмите, обитаващи червата им.

Сред „социално конфликтната“ група се разграничили два типа плъхове:

  • Едните били уверени и устойчиви, нахлувайки в територията на друг плъх; нужно било дълго време, за да се признаят за победени;
  • Другите били уязвими и бързо се предавали, лягайки по гръб.

Устойчивите плъхове пък приличали на спокойните по чревната микрофлора. Въпреки че при всички плъхове от групата в условия на конфликт били установени ефекти на стреса върху микроорганизмите, най-повлияни били чревните бактерии на уязвимите плъхове.

Еднакво ли действа стресът на „устойчивите“ и „уязвимите“?

Чревната флора на плъховете започнала да се променя след повтаряне на тези конфликти в продължение на няколко дни. В сравнение със спокойните гризачи, на които не се наложило да водят битка за територия, и с устойчивите, които се справили уверено с изпитанието, уязвимите плъхове имали повече от вид микроорганизъм (Actinobacteria) в червата си. Също така имали по-високи нива на микробите Bacilli и Clostridia, но по-малко Bacteroidia от плъховете в спокойната група.

Какво означават тези промени?

За да разберат някои от последствията, учените съсредоточили вниманието си върху баланса между Bacilli и Clostridia в червата на всеки от гризачите. Микроорганизмите от род Bacilli включват няколко вида с противовъзпалителни свойства, докато тези от рода Clostridia често се свързват с възпаление. И така, здравословен отговор на стрес би бил увеличаване на отношението Bacilli/Clostridia.

Какво се случило при плъховете?

  • Съгласно тази теория, устойчивите плъхове имали увеличено отношение Bacilli към Clostridia след дните на конфликт;
  • Това отношение било значително по-високо в сравнение с отношението Bacilli/Clostridia на спокойните плъхове;
  • При уязвимите плъхове не настъпили адаптивни промени в това отношение.

Ами ако променим мишата микрофлора?

За да отговорят на по-практични въпроси, изследователите взели микроорганизми от устойчиви или уязвими плъхове и ги прехвърлили в червата на спокойните им събратя. Шест дни след трансфера в спокойните плъхове вече се наблюдавали промени в чревната флора.

Това, което е по-важно, е че трансплантираните плъхове започнали да променят поведението си. При тест, в който им се наложило да плуват, трансплантираните с микроорганизми от уязвими плъхове показали повече знаци на депресивно поведение – по-бързо се отказали да плуват и се оставили на течението.

Как чревните бактерии влияят върху поведението на плъховете?

При изучаване на област от мозъка, известна като вентрален хипокамп, учените открили повишена активност в клетки, за които е известно, че участват в предпазването на централната нервна система. Открили и повишени нива на кортикостерон в плазмата на плъховете – хормон, участващ в имунния отговор и реакцията на стрес. Тези имунни отговори, регулирани от променящата се микрофлора, може би са причинили свързаните с депресия поведения и отговор на стрес.

Все пак, ние не сме гризачи

Резултатите от тези експерименти с плъхове показват, че е правдоподобно да се говори за влияние на чревната флора върху настроението и поведението. Обаче изследователите посочват, че при хора може и да не се наблюдава същият ефект.

Въпреки че проучванията с хора все още са рядкост, някои от тях подкрепят връзката между чревната флора и различни психиатрични симптоми. Анализи на фекални проби от хора с клинична депресия показват, че те имат повече от микроорганизмите Enterobacteriaceae и Alistipes в сравнение с хората, които не страдат от депресия. За сметка на това имали по-малко Faecalibacterium, и колкото по-малко били тези микроорганизми, толкова по-тежки били симптомите на депресия.

Дали пробиотичните хранителни добавки имат значим ефект върху психическото ни състояние?

  • Някои изследвания предполагат, че приемът на някои добавки може да намали тревожността и психологическия дистрес по-добре от плацебо.
  • Едно проучване показва подобряване на общото здраве, включително по отношение на депресия и тревожност, при прием на пробиотични йогурт и капсули, в сравнение с обикновен йогурт и плацебо капсули. Резултатите се основават на въпросници, попълвани от участниците.
  • В друго изследване здрави жени приемали пробиотичен млечен продукт два пъти дневно в продължение на 4 седмици. При тях са установени промени в мозъчната активност, които има вероятност да предпазват от негативна емоционална чувствителност. Изследването е плацебо-контролирано и при жените, приемали плацебо млечен продукт, не са установени такива промени.

Все пак никое от тези изследвания не потвърждава със сигурност, че пробиотиците променят настроението. Макар че има известни сведения, предполагащи потенциална роля на пробиотиците или пребиотиците в подобряване на психическото здраве в бъдеще, твърде рано е да се твърди, че определена добавка може да бъде надеждна понастоящем в това отношение.

В заключение

Към момента са необходими повече изследвания с хора, особено такива, които включват всекидневни оценки на поведението и при които се измерват по-достоверни показатели от самопосочените във въпросници.

Нужно е да се разберат по-добре механизмите, които свързват поведението на чревната микрофлора и фукциите на мозъка и определено предстои да се извърви дълъг път, докато купуването на пробиотичен йогурт се превърне в надежден начин за подобряване на емоционалното и когнитивно състояние.

0 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Неочаквано чувствителни към изкуствена светлина преди лягане

Биологичният часовник на някои хора се влияе от изненадващо ниски нива на осветеност

5 факта за атипичната депресия

Въпреки името си, атипичната депресия е една от честите форми на депресия – засяга ...

Слепи проглеждат с помощта на науката

От бионични очи до генно редактиране или как науката може да възстанови изгубеното зрение

Да си поговорим за диабет

Епидемиология и статистика на диабета с малко лично мнение за десерт

Ще живееш дълго? Благодари на баба си!

Бабината хипотеза дава възможно обяснение за необичайно дългата ни продължителност на живот

Алтернативните лечения за рак крадат оскъдно време

Онкоболните, които избират допълващи алтернативни терапии, са с 2 пъти по-висок риск от смърт