• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Пусни малко природа в офиса за повече продуктивност!

Защо е добра идея да се "къпеш в гората" по време на работа

Работното ти място наподобява джунгла и имаш поне един колега, който се държи като разгонено шимпанзе? Няма проблеми – сега ще разбереш защо това е добре за теб.

За никого не е тайна, че човешкият вид е изпълзял именно от онези дебри, за които днес мислим като за „дива природа“ и посещаваме през уикенда за целите на развлечението и отмората. В далечноизточните езици си има специален термин за това. Японците го наричат шинрин-йоку, за китайците е сенлиню, а в Корея говорят за него като за санлимьок. Буквалният превод на всичките тези изрази е „къпане в гората“ – израз на изконната човешка нужда от завръщане към дивото и черпене на енергия от нейните форми, цветове и звуци. Учените пък го наричат биофилия – в буквален превод от гръцки „любов към живота“, но със значение на „универсално влечение към природата и всички живи системи“.

Модерният човек, в зависимост от това колко е модерен, е в някаква степен дистанциран от естествената среда или по-скоро я е заменил с друга – затворени офисни, жилищни и транспортни пространства, изкуствено осветление, голи повърхности и правилни очертания, комбинирани с високи нива на стрес, минимално време за отмора и свръхстимулиращи сетивата външни дразнители. Всичко това звучи като, и реално е, рецепта за серия от проблеми със здравето, социалните взаимоотношения и не на последно място – когнитивните умения и продуктивността.

Озеленяването на жилището и работната среда стандартно се възприема като една от всичките възможни форми на декорация, но всъщност е много повече. То може да има огромен ефект върху благосъстоянието на обитаващите тези пространства и това се потвърждава от със съвсем реални научни данни.

Внимавай в природата за повишено внимание!

Според поддръжниците на теорията за възвращаемост на вниманието (Attention Restoration Theory, ART), човек разполага с два вида внимание:

  1. Насочено, което е обект на волеви контрол от наша страна и
  2. Ненасочено, което по-скоро се рее свободно, отколкото внимава, бидейки на разположение на произволни стимули от околната среда.

Първият вид внимание ни трябва, за да можем да свършим някаква работа, да функционираме като пълноценни членове на обществото, адекватни участници в движението, добри родители и желани партньори. Съгласно ART, всяка една от тези задачи загребва с пълни шепи от кофата на нашето насочено внимание и съвсем скоро оставаме с една празна кофа и една пълна неспособност да внимаваме в каквото и да е. За да се прегрупираме, ни е нужно време, по възможност прекарано в практикуване на втория вид внимание. Затова, смятат ARТеоретиците, общуването с природата има толкова силно изразен антистресов ефект и се отразява така добре на нашата работоспособност.

Редица хипотези, вдъхновени от идеята за възвращаемост на волевото внимание, са изпитвани чрез научния метод през годините. Един наскорошен експеримент [1] показва, че дори краткотрайното наблюдаване на снимки на озеленен покрив подобрява концентрацията в много по-голяма степен, отколкото взирането в сив цимент. Същият опит включва и сканиране на мозъците на участниците, като зелените гледки се отличават със значително по-релаксиращ ефект от класическия градски ландшафт. По-назад във времето са правени други подобни изпитвания [2], които потвърждават, че природните картини – на хартия или на живо, гарантират по-добро представяне в стандартизирани тестове за насочено внимание.

Хората с рекурентно депресивно разстройство също извличат сериозни ползи от потапянето в естествена среда – 50-минутна разходка в парка е достатъчна [3], за да се регистрират сериозни положителни промени в познавателните им способности (по-добра памет) и настроението им.

Множество други изследвания потвърждават, че природата работи в полза на благоденствието по ред начини. Установено е, че комбинацията от натурални звуци и гледки подобрява не само концентрацията, но и редица физиологични характеристики на подложени на стрес субекти [4]. Дори самият горски аромат може да окаже положителни промени в настроението, сърдечния ритъм и кръвното налягане[5].

Визуалният досег и присъствието в природна обстановка може да има положителен ефект върху самочувствието и настроението [6]. Ако този досег е съпътстван с някаква физическа активност (разходка, йога, аеробика и др.), ефектът е по-голям. Допълнителни ползи се наблюдават, ако природната обстановка включва и някакъв водоем (изворче, езерце, ручейче).

Да заведем природата на работа!

Американски учени имат един доста интересен опит [7] за анализ връзката между работната среда и отсъствията по болест. Те установяват, че 10% от болничните могат да бъдат приписани на работни места, които нямат гледка към природата и не са озарени от достатъчно дневна светлина.

Три по-актуални експеримента, проведени в Англия и Холандия [8] , изследват ефекта от озеленените офиси върху редица ключови показатели за представянето на служителите. Данните от тях разкриват, че внасянето на повече зеленина в работното място не само увеличава продуктивността с 15%, но подобрява концентрацията, удовлетворението от работата и субективната оценка за качество на въздуха.

Но дори и да работите в офис, където визуалният контакт с външния свят е невъзможен, експлоатирането на природата за целите на трудовата експлоатация е осъществимо. Науката е показала [9], че прожектирането на природни визии на екрани с висока резолюция резултира в повишено самочувствие, при това в стресови условия. Допълнителните ползи от подобна намеса са понижено кръвно налягане и сърдечен ритъм. С голяма степен на сигурност може да се твърди, че само предвиждането на повече зелен цвят наоколо [10] би могло да приповдигне бойния дух и настроението на работа.

Финални редове с поучителни изводи

Докато едни напускат работа и се отдават на живот на ниски обороти сред селската природа, други нямат нищо против сделката „от 9 до 5“ с всичките ѝ облаги и недостатъци. Сега поне знаем, че има как тази сделка да стане една идея по-изгодна и за двете страни по нея. Повишена производителност, намалени отсъствия по болест, повече удовлетворение, настроение, памет и концентрация са все неща, които звучат като основателен повод за преосмисляне на работната среда.

Има редица начини за въвеждане на природата в офисното пространство – започвайки от авангардни зелени стени с пълзящи растения, преминавайки през кашпите с цветя и дръвчета и достигайки до принтове и дигитални изображения, плюс „позеленяване“ на елементи от стандартната офисна мебелировка.

Прозорец с гледка към Витоша също е вариант, а инсталирането на шадраван насред офиса е ниво за напредвали. Не е като да няма за всекиго по нещо, въпросът е в интензитета на желанието. Естествено, колегата-шимпанзе винаги е на разположение при липса на алтернативи!

 

Източници:

[1] Lee, K. E., Williams, K. J., Sargent, L. D., Williams, N. S., & Johnson, K. A. (2015). 40-second green roof views sustain attention: The role of micro-breaks in attention restoration. Journal of Environmental Psychology, 42, 182-189.

[2] Berman, M. G., Jonides, J., & Kaplan, S. (2008). The cognitive benefits of interacting with nature. Psychological science, 19(12), 1207-1212.

[3] Berman, M. G., Kross, E., Krpan, K. M., Askren, M. K., Burson, A., Deldin, P. J., … & Jonides, J. (2012). Interacting with nature improves cognition and affect for individuals with depression. Journal of affective disorders, 140(3), 300-305.

[4] Ulrich, R. S., Simons, R. F., Losito, B. D., Fiorito, E., Miles, M. A., & Zelson, M. (1991). Stress recovery during exposure to natural and urban environments. Journal of environmental psychology, 11(3), 201-230.

[5] Tsunetsugu, Y., Park, B. J., & Miyazaki, Y. (2010). Trends in research related to “Shinrin-yoku”(taking in the forest atmosphere or forest bathing) in Japan. Environmental health and preventive medicine, 15(1), 27.

[6] Barton, J., & Pretty, J. (2010). What is the best dose of nature and green exercise for improving mental health? A multi-study analysis. Environmental science & technology, 44(10), 3947-3955.

[7] Elzeyadi, I. M. (2011). Daylighting-Bias and Biophilia: Quantifying the Impact of Daylighting on Occupants Health.

[8] Nieuwenhuis, M., Knight, C., Postmes, T., & Haslam, S. A. (2014). The relative benefits of green versus lean office space: Three field experiments. Journal of Experimental Psychology: Applied, 20(3), 199.

[9] Brown, D. K., Barton, J. L., & Gladwell, V. F. (2013). Viewing nature scenes positively affects recovery of autonomic function following acute-mental stress. Environmental science & technology, 47(11), 5562-5569.

[10] Akers, A., Barton, J., Cossey, R., Gainsford, P., Griffin, M., & Micklewright, D. (2012). Visual color perception in green exercise: Positive effects on mood and perceived exertion. Environmental science & technology, 46(16), 8661-8666.

0 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Безсънието

И двупосочната му връзка с психичните заболявания

Пиенето на много вода е малко ненадеждно за отслабване

Научните данни в подкрепа на разпространената практика са оскъдни и некачествени

Вредно ли е това? Не питайте интуицията си…

Шестото чувство е изключително лош съветник по отношение на здравословните рискове

Здравето е най-важно, но кое е най-важно за здравето?

Пет ключови фактора и тяхното относително значение за твоето здраве

Мозайка от камъчета на доброто

Когато подредим живота си като мозайка от камъчета на доброто, правим достоен път, по който ...