• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Разбира се, че всичко е вредно, но разбира ли се колко е вредно всичко?

Най-важното:

  • В предходна статия стана ясно, че интуицията не е добър инструмент за оценка на риска. Хората системно подценяват големи рискове и преувеличават пренебрежими рискове.
  • Друг проблем пред вземането на информирани решения за собственото ни здраве е масовата неспособност за разграничаване на риск от опасност.
  • Опасността е възможност за възникване на вреда. Рискът е вероятността от възникване на вреда. Експозицията е условие, което превръща опасността в риск. Ако липсва опасност или експозиция, риск няма.
  • Класифицирането на опасностите в категории (напр. различни канцерогенни вещества), не дава представа за риска, с който се свързват те. Опасността невинаги може да бъде околичествена, но рискът винаги има стойност, която варира в зависимост от редица условия – продължителност и/или доза на експозицията, кой е изложен на риска и др.
  • Много неща са опасни, но малко неща са много рискови. Правенето на разлика между опасност и риск може да ни осигури повече спокойствие и по-добри условия за направата на информирани избори.

 

Американският психолог Ейбрахам Маслоу отрежда на безопасността фундаментално място сред човешките потребности. Но дори не ви е нужна неговата прочута пирамида, за да знаете колко е важно да взимаме безопасни решения. Толкова е важно, че всеки ден възлагаме на ума си стотици интуитивни претегляния между рисковете и ползите от определени действия, бездействия и външни фактори.

За жалост, както ви показах неотдавна, тези упражнения по шесто чувство невинаги връщат прецизен резултат. Напротив, нашите сметки често водят до погрешни заключения за вредността на огромен набор от поведения и фактори. Благодарение на този феномен ние оставаме с фалшивото усещане за информиран избор в редица важни аспекти от живота – екология, хранене, здравеопазване, технологии и др.

Сами разбирате защо това може да произвежда обратни на желаните ефекти. Системното подценяване на едни рискове и преувеличаването на други измества фокуса от големи заплахи върху проблеми, които съвсем спокойно бихме могли да дефинираме като незначителни. И това далеч не е единствената заплаха за личната ни безопасност, безопасността на близките ни и диалога за безопасността по принцип.

Опасността не е риск

Във всекидневната реч двете понятия свободно се използват като взаимнозаменяеми и това често ни пречи да интерпретираме коректно научните данни, свързани с нашата собствена безопасност. Основната цел на настоящата статия е да допринесе, макар и скромно, за тяхното разграничаване.

Да видим:

  • Опасност е възможността за възникване на вреда. Това обикновено е фактор (вещество, събитие или някакъв друг агент), който разполага с потенциала за причиняване на увреда. Можете да мислите за опасността като за начина, по който предмет или ситуация могат да причинят нежелан резултат.
  • Риск е вероятността от действително възникване на вреда. Това е мярката, с която околичествяваме шанса дадена опасност да ни навреди. В статистиката (невинаги) 0 се възприема като нулев риск, положителните стойности означават увеличен риск, а отрицателните – редуциран риск.
  • Експозиция – това е условието (обикновено някакво действие), което е необходимо за трансформирането опасността в риск.

За да приведем тези понятия в разбираем контекст, можем да кажем, че сярната киселина представлява опасност. Независимо дали е на рафта в някоя далечна лаборатория, в шкафа под мивката или на картинка в интернет, опасността от сярната киселина остава една и съща. Пиенето на сярна киселина е експозиция, която трансформира опасността във висок риск от увреждане.

Когато решаваме какво да ядем, дали да ваксинираме децата си и какво мнение да си формираме за трансгенните технологии, ние вярваме, че правим преценка на риска. Реалността е, че твърде често припознаваме опасността като риск и я интерпретираме като такъв, без да взимаме предвид наличието на експозиция, продължителността на излагане и нейната величина (доза).

Потребността от безопасност е толкова силна и е закодирана на толкова примитивно ниво в нас, че мозъкът за пореден път ни изиграва лоша шега, решавайки да ни презастрахова. В науката, която борави с далеч по-прецизни методи за оценяване на безопасността, дори не се стига до оценяване на риска, ако няма експозиция (или ако няма опасност), защото това е нонсенс.

Нека обобщим така: за да има риск (вероятност от възникване на вреда), трябва да има както опасност, така и експозиция на тази опасност. Ако няма опасност и експозиция едновременно, няма риск.

Мечката в клетката е опасна. Рисковано е да влизате в клетката при мечката.

Класифицирането на опасността не е оценка на риска

Колкото по-сериозна е потенциалната вреда, която е заложена на картата, толкова по-голяма е и човешката склонност да вижда риск в опасността. Типичен пример в това отношение е класификацията за канцерогенност според IARC [1] (Международната агенция за изследване на рака), която е широко критикувана от научната общност затова, че допринася за смесването на двете понятия в общественото съзнание.

Идентифицирането на опасност предшества оценката на риска, но не може да се разглежда като оценка на риска. Класификацията на IARC всъщност е един много подробен каталог на факторите, които разполагат с потенциала да причинят рак – това ги прави опасности. Тези фактори са ранжирани по силата на сведенията за тяхната канцерогенност, а не по величината на риска.

За тази класификация е без значение колко често срещани са тези фактори, в каква степен увеличават риска от рак и колко видове рак могат да причинят. Благодарение на това в една и съща категория могат да бъдат поместени два карциногена, независимо, че единият увеличава риска от колоректален рак с 0,01%, а другия – със 100%.

Затова и критиките към нея са основателни. Тя не взима предвид другия значим въпрос в дебата за човешкото здраве – този за риска. Тя не ни казва колко рисковано е едно нещо, а с каква сигурност знаем, че нещо е опасно.

  • Сигурността на познанието ни се дава именно от силата на сведенията – колко добре е изследван въпросният фактор, колко качествени и надеждни са данните, че можем да говорим за него като за опасност.
  • Степента на риск всъщност е онова, което би трябвало да ни интересува значително повече, когато говорим за рак, а и за други вреди. Тя ни дава информация с колко нараства рискът при наличието на експозиция, колко вида вреди (рак) могат да възникнат след експозиция, колко хора подлежат на този риск.

Когато месоядството стана новото тютюнопушене

В литературата всеки ден излизат резултатите от стотици изпитвания на субстанции и тяхната канцерогенност. Благодарение на това почти няма нещо, което да не е заподозряно в опасност.

Вероятно всички ще умрем!

За да осъзнаете абсурда, който произтича от този факт, ще ви кажа, че според класификацията на IARC има само 1 (един-единствен) „вероятно неканцерогенен за хора“ агент, който е заслужил самотно място в невинната до доказване на противното 4 група [*].

Ще последвам с друг пример, който често се използва тенденциозно или поради незнание и стана причина за едни от най-абсурдните заглавия през недалечната 2015 година. Тютюнопушенето и консумацията на преработено месо са класифицирани рамо до рамо в 1 група – „канцерогенни за хора“. Това ще рече, че има достатъчно добри данни от човешки субекти, че тези фактори причиняват рак.

Но колко рак причиняват тези фактори?

Според Cancer Research UK [2], тютюнопушенето причинява 19% от всички видове рак. За сравнение, само 3% от всички видове рак могат да бъдат приписани на консумацията на преработено месо, при това в комбинация с прекомерната консумация на червено месо.

Да поставим тези данни в още по-понятна перспектива. Според проекта Global Burden of Disease [†], тютюнопушенето причинява 1 000 000 ракови смъртни случаи в глобален план всяка година. Яденето на преработено месо е отговорно за 34 000 [3].

Нормално е да съществува обществено объркване, особено след като добрите намерения на авторитетни организации като IARC раждат сконфузващи класификации. Но е наша отговорност като граждани, роднини и родители да познаваме разликата между риск и опасност и да взимаме предвид само релевантните данни.

 

[*] Използвам повода, за да отворя една важна скоба, която може би ще затворя в отделна статия. В науката съществува предпочитание към т.нар. значими открития. Когато неспециалист чете, че учени са открили нещо значимо, обикновено си представя, че става дума за голям ефект или драстична разлика между две условия. В случая – за значителен риск!

В статистиката „значим“ означава, че е малко вероятно откритието да е плод на случайността. Статистическата значимост не е индикация за величината на ефекта. Клиничната значимост ни дава тази представа – ако нещо е клинично значимо, тогава то е значително!

[†] Global Burden of Disease e научен проект под шапката на СЗО, който непрекъснато набира данни и прави сравнителен анализ на глобалната тежест на заболяванията и травмите, както и рисковите фактори, които ги причиняват.

 

Източници:

[1] Painting, F. (1991). IARC monographs on the evaluation of carcinogenic risks to humans.

[2] Cancer risk statistics. (2018). Cancer Research UK. Retrieved 6 June 2018, from http://www.cancerresearchuk.org/health-professional/cancer-statistics/risk

[3] World Health Organization. (2015). Q&A on the carcinogenicity of the consumption of red meat and processed meat. 2015-10-29)[2015-12-02]. http://www. cancer. ie/content/qa carcinogenicityconsumption-red-meat-and-processed-meat# sthash. iz4J5AxV. dpbs.

 

351 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Остаряваш бавно, метаболизмът ти – и той…

Метаболизмът е като едно много кошмарно митично животно. Известен със своята подмолна натура, той ...

Багерът, семенцата и посветеният ум | Част 3

Нека да забравим за съвършенството и просто да работим с посвещение

4 трика за по-добра памет

Как да използваме мозъка си на максимум, независимо от възрастта

Слепи проглеждат с помощта на науката

От бионични очи до генно редактиране или как науката може да възстанови изгубеното зрение