• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Психотерапия онлайн

Онлайн психотерапията представлява форма на специализирана психологическа помощ, която използва различни комуникационни канали: текстови съобщения, и-мейл, чат стаи, телефонни обаждания или видео връзка. Потребителите на подобен вид услуги бележат ръст през последните години, което не е учудващо, като се има предвид бързото развитие на технологиите. Какви обаче са ползите и възможните рискове?

Малко предистория

Обикновените потребители отдавна не ползват интернет само за чат с приятели и роднини. Световната мрежа предоставя богата (макар и не винаги надеждна) информация за спецификата на заболяванията и тяхното лечение. Беше въпрос на време развитите технологии и психично-здравните услуги да се срещнат, за да се оформи днешното онлайн консултиране.

Традиционно се приема, че онлайн психотерапията започва да се практикува през 1994-1995г. (Ainsworth, 2002; Grohol, 2004). Тя се явява продължение на телефонната психотерапия и телефонните линии за помощ (Rosenfield, 2003; Simpson, 2003).

Пионерските платени онлайн консултации са сходни по стил с даването на психично здравни съвети. Д-р Леонард Холмс първи започва да отговаря на въпроси по електронна поща и получава заплащане, ако съветите му бъдат оценени от потребителите като полезни. Д-р Дейвид Сомърс пък е първият онлайн психотерапевт, който през 1995г. започва да предлага продължителна терапевтична помощ чрез интернет. Практиката му се базира на кореспонденция по електронната поща, чат в реално време (IRC) и видеоконферентна връзка.

Какви са предимствата на онлайн консултирането?

  • Осигурява достъп до психично-здравни услуги на хора, които поради местожителството си не разполагат с възможност за използване на друга форма на лечение.
  • Онлайн терапията предоставя възможност на хора с увреждания и затруднения в мобилността да намерят алтернатива на традиционните психотерапевтични методи.
  • Този формат на работа предлага възможност на потребителите ѝ да потърсят първоначална консултация и информация, след което да започнат конвенционална терапия.

Основни ограничения:

  • Психотерапията разчита на междуличностна връзка, която сама по себе си може да бъде терапевтична. Редица микроелементи от вербалното и невербално общуване се губят в условията на онлайн контакт. Разбира се, това не е нещо ново в областта на психотерапията. Още Фройд се опитва да минимизира определени аспекти на физическото взаимодействие, подканяйки пациентите си да легнат на кушетка.
  • Онлайн терапията все още не е независима професия и е трудно да се определят професионалните компетенции на предлагащите я специалисти. Онлайн терапевт може да бъде обучен психотерапевт, клиничен психолог, психиатър или социален работник, но базисното академично и професионално образование все още не гарантира, че терапевтът ще бъде компетентен да практикува онлайн психотерапия.
  • Поверителността играе централна роля в психотерапията лице в лице, и от тази гледна точка онлайн психотерапията може да предизвика значително безпокойство.
  • При работа с анонимни пациенти е по-трудно да бъде адекватно оценена степента на риск и съответно да бъдат предложени кризисни интервенции.
  • Често онлайн терапията се свежда до психологически „фаст фууд“. Онлайн платформи като Talkspace, например, предлагат на клиентите си неограничен смс контакт с терапевт срещу сумата от 50 долара седмично. Такъв формат на работа не само не може да доведе до качествени и дълготрайни промени, но също така заблуждава клиентите за възможните ползи и най-вече вреди.
  • В онлайн психотерапията винаги има трета страна, която влияе на терапевтичния процес. Това е техническото устройство, без което терапевтичното взаимодействие не може да съществува.
  • Систематичният преглед на резултите от онлайн интервенциите при депресивни пациенти показва ролята на личния контакт, т.е. по-добри резултати се установяват при наличието на физически срещи между пациента и терапевта преди и по време на лечението. Повечето изследвания демонстрират обещаващи първоначални резултати, но са изцяло симптоматично ориентирани и обикновено липсва дългосрочно проследяване (Kumar et al., 2017; Titov et al., 2015).

В заключение

Кратката история на онлайн консултирането, множеството професионални и етични въпроси, както и проведените систематични проучвания ни карат да бъдем предпазливи към този метод. Изглежда, че за момента смисълът му се състои в това да бъдат предоставени възможности на пациенти, които не разполагат с други алтернативи, или пък на такива, които биха могли в последствие да започнат конвенционална терапия. Особено консервативно следва да се подходи към пациенти с тежки психични заболявания, които се нуждаят от интензивно лечение.

0 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

9 неоснователни причини да не започнете психотерапия

Хората често се двоумят дали да посетят психотерапевт. Това е разбираемо и част от ...

Какво ни кара да се смеем?

Хуморът носи със себе си устойчивост и надежда, които могат да облекчат страданието

1 април отминава, но лъжите остават

Какво ако истината е някъде там, щом лъжите отдавна са се наместили в главата ...

Когато детето стане жертва на семейните войни

Синдром на родителското отчуждаване - проявления и причини

Когато бащата липсва

Емоционалните липси си личат отдалече