• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Защо страдаме от ниска самооценка?

Самочувствието представлява увереността, която имаме в себе си и нашите способности. Реалистичната себеувереност и положителната самооценка влияят на мислите и поведението ни, нашето отношение към другите хора и живота ни като цяло. Да имаме самочувствие не означава, че сме всесилни. Ако се чувстваме спокойни с това кои сме, обикновено не се страхуваме от предизвикателствата и имаме смелостта да приемем нашите ограничения. Да бъдем уверени в себе си не означава да бъдем безразсъдни или арогантни, а че не сме парализирани от страх и безпокойство, когато се изправяме пред предизвикателствата на живота.

Много са факторите, които влияят на развитието на самооценката, но може би от решаващо значение е качеството на връзката между децата и техните родители в ранна възраст. Когато родителите приемат и обичат децата си такива, каквито са, последните получават солидна основа за добро отношение към себе си. Ако родителите са твърде критични и взискателни или ако са свръхпротективни и блокиращи развитието на самостоятелност, децата може да растат с усещането, че са неспособни и непълноценни. Ако родителите продължават да обичат децата си дори когато последните правят грешки, децата се научават да приемат неуспехите и ограниченията си, съхранявайки своето самочувствие. В ситуации, в които детето е изложено на прекомерни конфликти между родителите, то може да развие убеденост, че е допринесло за болезнените отношения между възрастните, да се чувства виновно и лошо, което да повлияе и на самооценката му.

Когато детето расте с подкрепата на надеждно и отзивчиво семейство, то има по-голям шанс да възстанови своята самооценка в ситуации на училищен тормоз. Ако обаче детето живее в условията на мъчителна атмосфера вкъщи, а тормозът продължи и извън дома, тогава едно цялостно усещане за изоставеност и безнадеждност прониква в целия му живот. Физическото, сексуалното и емоционалното насилие може да бъдат една от най-значимите причини за ниско самочувствие. Подобен опит може да направи много трудно това да харесваш света, да се доверяваш на себе си и на другите хора.

Липсата на самочувствие не е непременно свързана с липсата на способности, а по-скоро с нереалистични очаквания и стандарти. Здравословното самочувствие не зависи само от успеха, защото всеки човек преживява неуспехи и винаги има някой, който се справя по-добре в нещо. Когато имаме балансирано и положително самочувствие, ние се харесваме и приемаме такива, каквито сме. При неуспех, изкривената потребност от изява и превъзходство може да доведе до разрушителни емоции. Тъгата може да се превърне в депресия, а здравословният гняв от стимул за развитие може да стане разрушителна сила.

Ето само няколко начина, по които ниското самочувствие може да повлияе на психичното здраве:

Лоши взаимоотношения: отношенията, които имаме с близки, колеги и приятели, ни определят като хора. Непълноценните взаимоотношения са свързани с негативни чувства и негативно възприятие за себе си.

Зависимости: психологическите проучвания показват, че ниското самочувствие в ранна възраст може да се превърне в предразположение към пристрастяване на по-късен етап. Много наркозависими използват психоактивни вещества, за да облекчат отрицателните чувства, които имат за себе си. С течение на времето този метод на бягство се развива в пристрастяване и това задълбочава вече твърде ниската самооценка.

Депресия и тревожност: съществува тенденция ниското самочувствие да се свързва в порочен кръг с други състояния като депресия и безпокойство. Човек, който вече живее с психично заболяване, може да установи, че ниското самочувствие се задълбочава поради социалната стигма. Тя може да затвърди усещането за провал и безнадеждност.

Изследванията показват ключови разлики между хората с високо и ниско самочувствие. Първите се фокусират върху растежа и подобряването, докато вторите се съсредоточават върху избягването на грешки. Те често интерпретират некритичните коментари като злонамерени. По-склонни са да изпитват социална тревога и ниски нива на междуличностно доверие. Това на свой ред прави социалното взаимодействие с другите трудно, тъй като те се чувстват неуверени, срамежливи и убедени, че не могат да изразят адекватно себе си, когато взаимодействат с другите.

Ниското самоуважение при децата е свързано с физически наказания и липса на засвидетелстване на обич от страна на родителите. Децата с ниско самочувствие разчитат на стратегии за справяне, които са контрапродуктивни, например тормоз, протести, измами, бягства и т.н. Въпреки че всички деца са изложени на риск да развият някои от тези реакации, ниското самочувствие излиза на повърхността, когато тези поведения се появяват редовно.

Децата с ниско самочувствие често са оттеглени или срамежливи и затруднени да се забавляват. Макар че могат да имат широк кръг от приятели, те са по-склонни да отстъпят на групов натиск и са по-уязвими в ситуации на тормоз. В училище избягват да опитват нови неща (поради страх от провал) и се отказват лесно. Самочувствието може да продължи да спада по време на юношеството – труден период на преход между детството и зрелостта, изправящ юношата пред преживявания на непълноценност и различие.

В зряла възраст дори добре развитото самочувствие може да бъде нарушено от внезапни промени в живота или възприемани неуспехи, като например загуба на работа или промяна на работните места, прекратяване на интимна връзка, правни или финансови проблеми, борба със зависимост или злоупотреба с наркотици, медицински заболявания и множество други събития, които могат да ни накарат да поставим под въпрос нашата себестойност.

Реалността е, че всеки има силни и слаби страни. Да имаме стабилна самооценка означава да приемаме и осъзнаваме различните си страни. По този начин недостатъците и несъвършенствата не играят непреодолима и разрушителна роля, а се превръщат в стимул за развитие.

871 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Сами ли си създаваме драма? | Част 1

За трите роли, в чиито капан най-често попадаме

Самонараняването: тревожни признаци и лечение

Самонараняването се практикува от повече хора, отколкото сме склонни да си мислим

Зов за наука от Карл Сейгън

Изцяло зависими от науката и напълно невежи за нея

Как да критикуваме в интернет (и не само)

Полезен наръчник по изразяване на несъгласие и водене на продуктивна дискусия

5 начина за повишаване на устойчивостта към стрес

Кратки срокове. Нарастващи изисквания. Все по-големи очаквания. Успехът е нещо чудесно, но обикновено е ...