• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Насилие между децата в семейството

Основаното на насилие и злоупотреба съжителство между деца в едно семейство представлява хроничен модел на физическа, емоционална, а понякога и сексуална агресия. Това поведение е предизвикано от стремеж към власт и импулси за причиняване на унижение и вреда. Представлява ескалираща опасност, която за съжаление често остава неглижирана и неовладяна от родителите.

Семейни тайни

Обичайно е децата да се колебаят между чувствата на привързаност и гняв, но не е нормално едно дете да изпитва продължителна омраза към друго. Родителите трябва да могат да разграничават естествените неразбирателства от злоупотребата. Съперничеството относно играчки, постижения, привлекателност и социални отношения с връстници е нормална част от израстването и може да укрепи връзката между децата. Именно то ги учи как да споделят и да печелят или губят без унижение.

Още през първите две години децата спонтанно проявяват агресивни действия. Честотата на физическа агресия се увеличава до 3-4-годишна възраст, след което нормално спада. В начална училищна възраст повечето деца използват предимно вербална агресия, а тези, които продължават да разчитат на физическо насилие, са изложени на повишен риск от развитие на хронично насилствено поведение в тийнейджърска възраст.

Следните признаци показват, че в семейството се случва нещо тревожно:

  • детето се страхува да остане само с по-голямото си братче или сестра;
  • проявява чести амплитуди в настроението;
  • промени в хранителните навици;
  • необясними синини, ожулвания и наранявания;
  • сексуализирано поведение;
  • признаци на несигурност и ниско самочувствие;
  • насилствено поведение към други деца или животни;
  • нарушаване на личните граници и пространство на другите;
  • недобър контрол над импулсите.

За съжаление в ситуация на тормоз между децата не е изключено и сексуално насилие, което може да продължи дълго преди родителите да бъдат осведомени за проблема или да си дадат сметка за него. В подобни случаи не всички от тях предприемат действия да защитят жертвата. Понякога дори са склонни да я обвинят за случилото се или да се осъмнят в правдоподобността на историята. Много деца не разказват за случката поради страх или срам. Сексуалната злоупотреба между братя и сестри може да се случи на всяка възраст, но често има няколкогодишна възрастова разлика между жертвата и извършителя.

Какво води до злоупотреба?

В някои семейства децата не се насърчават да бъдат отговорни за действията си. Родителите могат да допринесат за тормоза, ако идеализират безкритично някои от децата си и обезценяват други. По този начин се стимулира нездрава конкуренция между тях, която може да прерастне в тормоз. Налице е очевиден дисбаланс, при който делата на насилника се пренебрегват, а насиленото дете се манипулира до степен да повярва, че трябва да промени нещо в себе си, за да разреши проблема.

Тормозът между братя и сестри може да бъде рационализиран от родителите като „период, който ще отмине от само себе си“. Често тормозът се развива в семейства, в които отношенията между родителите са основани на злоупотреба.

Липсата на загрижена намеса от родителите създава токсична връзка между децата, а времето невинаги лекува пораженията. Възрастните жертви на злоупотреба обикновено страдат от ниско самочувствие, изолация, проблеми с идентичността и повече трудности в създаването на пълноценни отношения.

Как можем да се намесим?

Всички деца заслужават да се чувстват сигурни в собствения си дом. Дребните спорове не винаги изискват директна намеса, но ескалиращата агресия трябва да бъде овладяна, за да не стигне твърде далеч.

В случай на конфликт позволявайте на децата да изразят гледната си точка. Вместо да влизате в ролята на съдия, който диктува решението, насърчавайте децата да достигат до справедливи и осъществими решения. За целта се изисква възстановяване на сигурността между децата, което ще им позволи да мислят критично.

  • Поощрявайте чувствителното поведение между братята и сестрите.
  • Задайте основни правила, като липса на физическо насилие, обиди, подигравки и заплахи.
  • Избягвайте да давате на едно дете прекалено голяма отговорност или власт над друго.
  • Осигурявайте добър надзор на възрастни при ваше отсъствие.
  • Не забравяйте да проучите внезапните промени в настроението или темперамента на детето си.

Ако подозирате злоупотреба, не оставяйте децата си сами. Поддържайте открити отношения, така че те да знаят, че могат да говорят с вас за всичко. Ако детето събере смелост да разкаже за злоупотреба, приемете думите му на сериозно. Ако смятате, че се случва сексуално насилие, незабавно разделете децата и потърсете професионална помощ.

Атмосферата в дома може да повиши интензивността на конфликтите. Когато родителите спорят често и са жестоки един към друг, децата са склонни да реагират на стреса, като нараняват по-слабите от тях. Отношения в семейството, основани на уважение и грижа, допринасят за развитието на състрадателност в децата. Родителите трябва да се научат да управляват собствения си гняв, за да помогнат на детето да се справя с неговия.

49 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Несъвършенството – гарантирано…

Когато казваме „да” на нещо, вече сме казали „не” на друго

Човекът, който спря Хитлер

Приносът на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи

Какво стои зад склонността ни да се самозаблуждаваме?

12 защитни механизма, които ни помагат да се справим с неприемливите страни на нашата ...

Връзките на 21 век и социалните мрежи

Две гледни точки и няколко съвета как да сме по-щастливи във връзките си

Най-популярните здравни новини са фалшиви

Лъжите в интернет са по-заразни от истината, а хората упорито отказват да се ваксинират

Защо се разсейваме и как да овладеем фокуса си?

Да спрем да реагираме на външни стимули и да предприемем действия за осъществяване на ...