• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

9 милиона умират от мръсен въздух всяка година! Наистина ли?

Наистина ли мръсният въздух причинява смъртта на 800 000 европейски и 9 000 000 световни граждани всяка година? Защото изглежда, че това е заключението от едно ново изследване [1], за което писаха медиите наскоро. Много любопитни читатели научиха, че замърсяването е виновно за 800 000 „допълнителни“ смъртни случая в Европа на годишна база, което е около два пъти повече в сравнение с досегашни оценки.

Тези числа са внушаващи и привличат посещения към новинарските сайтове, но всъщност не трябва да бъдат интерпретирани буквално. Впечатлението, че „9 милиона умират от мръсен въздух“, както писаха някои издания, е погрешно. И то е продукт на начина, по който учените изчисляват рисковете от замърсяването.

Как да шокираме със статистика

Резултатите от проучването подсказват, че мръсният въздух е по-голям убиец от цигарите. Остойностени по новия метод, „допълнителните“ смъртни случаи от цигарите на година са „само“ 7 милиона. Това е важно откритие, тъй като допринася за все по-сериозното възприемане на рисковете от замърсяването, което се нарежда сред основни рискови фактори като високо кръвно, диабет и затлъстяване.

Важно е да разберем откъде идват тези стойности обаче. Изчисляването на вредите от мръсния въздух е много по-комплексно от броенето на жертви на ПТП например. Това е така, понеже катастрофите са пряка причина за смърт, докато мръсният въздух може да „убива“, влошавайки ефектите от често срещани заболявания на белите дробове и дихателните пътища.

Има редица дългосрочни изследвания, които се опитват да сравнят как различните нива на прахови частици променят риска от респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Това е поредното. То открива, че замърсяването е значително по-голям фактор за сърдечно-съдови болести, отколкото сме допускали. Но го казва със статистики, които са далеч от начина, по който мисли средностатистическият човек. Колко от вас боравят с идеята за „относителен риск“ в ежедневието?

Не много. Затова за целите на научната комуникация рисковете се преобразуват в по-близки до мисленето ни понятия. Така се стига до едни 790 хиляди жертви, които биха умрели по-късно, ако въздухът беше чист.

Всички ще умрем! Някога…

Една статистика може да бъде изразена по много начини, но медиите имат особен афинитет към големите числа и фаталните случаи. Голям брой фатални случаи определено не е новина за изпускане! Ако искаме да сме малко по-умерени, бихме могли да напишем, че губим средно по 14 години живот заради замърсяване. Или пък че средностатистическият европеец губи 2 години от живота си заради мръсен въздух.

Даваме си сметка, че е объркващо за неспециалистите. Но ще се опитаме да внесем яснота. Учените са остойностили бремето на сърдечно-съдовите смъртни случаи в резултат от замърсяване. Това бреме може да бъде представено по различен начин (разпределено сред различни групи хора).

Освен дадените примери, можем да кажем също, че има 133 допълнителни случая на всеки 100 000 души годишно. Така представена, статистиката не е особено шокираща. Но пък е драстична на фона на тримата души на 100 000, които стават жертви на убийства.

Ние пак сме най-отпред

В това отношение България отново е на челно място с над 200 допълнителни смъртни случая заради замърсяване. За сравнение, тези случаи са 98 в Англия, 105 във Франция, 136 в Италия, 150 в Полша и 154 в Германия. В Западна Европа от години се отчита намаляване на въздушното замърсяване поради по-стриктния контрол на автомобилните емисии. На места повишената употреба на твърдо гориво противодейства на тази тенденция. България традиционно оглавява класациите по замърсяване на въздуха, като основен източник на фини прахови частици у нас (около 85% от емисиите) е битовото отопление.

Изчислено е, че 54% от хората тук се отопляват на твърдо гориво и високите нива на замърсяване станаха причина страната да бъде осъдена от Съда на ЕС за системно неспазване на нормите за качество на въздуха. В резултат бе разработена Национална програма за подобряване на качеството на въздуха 2018 – 2024 г., а в проект по нея Световната банка предложи конкретни мерки за намаляването на емисии. Какви ще бъдат резултатите от тях и дали те ще намерят израз в подобряване на мрачната статистика е въпрос, чйито отговор не смеем да прогнозираме.

[1] Lelieveld, J., Klingmüller, K., Pozzer, A., Pöschl, U., Fnais, M., Daiber, A., & Münzel, T. (2019). Cardiovascular disease burden from ambient air pollution in Europe reassessed using novel hazard ratio functions. European heart journal.

51 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Небулайзер: що е то и какво е приложението му у дома

Аерозолната терапия е пръв помощник за справяне с дихателни проблеми

Кафе и хормон на стреса – каква е връзката?

Много от нас пият кафе, за да са по-енергични, будни и фокусирани. Кофеинът има ...

Брадата е по-мръсна от кучешка козина. Защо това е важно?

Поредна интернет сензация, която превръща сериозна наука във всенароден цирк

Да помиришеш болестта на Паркинсон

Нов начин за диагностика чрез мирисни маркери

По-бързо ли стареят българите?

Ново изследване разкрива големи разлики в начина, по който светът старее

Слънчеви лъчи и витамин D

Нуждаеш се от по-малко слънце, отколкото си мислиш