• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Да бъдем тук и сега – за метода „майндфулнес“

Настоящето и миналото време

навярно заедно минават в бъдещето време,

а бъдещето се съдържа в миналото.

Ако цялото време винаги съществува,

цялото време е непоправимо.

Което е могло да бъде, е абстракция —

постоянна възможност

само в света на разсъжденията.

Което е могло да бъде и което е

сочат към един и същи край — все в настоящето.

Из поемата „Бърнт Нортън“, част от „Четири квартета“, Томас Стърн Елиът, превод: Владимир Левчев

Ефектът от гениалната поема на Т.С. Елиът във важните моменти от живота ми е огромен. Пред прага на съдбоносно решение, пред необходимостта от заспиване след дълъг и тревожен ден, пред лицето на ужасяващ и мъчителен спомен или страха от неизвестното, към което не смея да поема… Думите на Елиът отекват в съзнанието ми и неминуемо действат терапевтично, особено встъпителната първа част, цитирана по-горе.

Каквото и да правим, колкото и да се тревожим, миналото никога няма да можем да променим, а бъдещето винаги ще е абстракция, която няма да можем да предвидим.

Затова, ако си напомняме, че настоящето трябва да бъде обитавано възможно най-пълнокръвно, можем да си гарантираме не пълно щастие и хармония, но поне една спокойна нощ.

По подобен начин можем да обобщим и същността на понятието „майндфулнес“ (mindfulness).

Какво е „майндфулнес“?

Понятието идва в английския език като обобщаващ превод на думата „sati“ в езика пали, която се счита за основен термин в будизма.

Може би най-популярната дефиниция, която се използва от психолозите, е тази на американския професор Джон Кабат-Зин: „да присъстваш и целенасочено да обръщаш внимание на всичко в настоящия момент, без да си настроен критично към него.“. Това определение съдържа в себе си не само класическите будистки интерпретации на „майндфулнес“, които са насочени повече към осъзнато наблюдение, а и практическия компонент на метода, който набляга на безкритичност към обекта на внимание, към който се отправя съвременната западна психология.

В настоящия дискурс на полето на психологията съществуват много спорове за това какво точно представлява този метод, как може да се прилага, каква е терапевтичната му стойност и дали е възможно положителното му действие да бъде емпирично доказано.

Затова може би най-лесният начин да го определим и разберем, е като споменем какво той НЕ Е.

В съвременните школи по медитация, йога и прочие методи за справяне със стрес, можем да срещнем погрешни интерпретации на основната цел на „майндфулнес“ – да се отпуснеш, да освободиш напрежението и да се изключиш напълно от външния свят.

В действителност целта на метода е много различна. Тя се състои в изместване от когнитивното разбиране на света (според което сме непрекъснато подвластни на умовете си, преценявайки рисковете и ползите от всяка една стъпка) към един изчистен, обективен и преди всичко сетивен поглед към обкръжаващата среда в настоящия момент.

Основните принципи на „майндфулнес“ [1] включват:

  • Разпознаване на съставните части на опита – мисли, емоции, физически усещания.
  • Осъзнаване, че емоционалната възбуда може да бъде съзнателно регулирана чрез трениране на вниманието – например съзнателно наблюдаване на дишането като напълно неутрален и естествен процес в тялото.
  • Усъвършенстване на децентрализирана гледна точка – възможността да възприемеш определена мисъл като мисъл, а не непременно като реалност.

Как всеки от нас може да практикува „майндфулнес“ в ежедневието си?

Справянето със стреса и успокояването на мисълта обикновено са продукт на практикуването на „майндфулнес“, а не ясно поставена цел при процеса.

В този ред на мисли, няма как да бъдеш добър в упражняването на метода или пък да не се справяш с него.

„Майндфулнес“ на практика е фундаменталната човешка способност да присъстваш изцяло в даден момент, на дадено място, но и да не се фокусираш върху своите действия и влияние в рамките на тази среда, а спокойно да я приемеш.

Точно затова методолозите на метода в съвременната психология извеждат няколко основни принципа, според които всеки от нас, във всеки момент от ежедневието си може да опита да присъства в настоящето и да разбере ползите от това:

1. Отделете малко време

Не ви е нужна постелка за йога, нито пък определено облекло, за да можете да насочите мислите си в състояние на „майндфулнес“ – нужно ви е просто малко време и определено място.

2. Наблюдавайте настоящия момент, такъв, какъвто е

Не успокоявайте ума си, не се опитвайте да постигнете някакво състояние на покой. Целта е всъщност много проста: обърнете изцяло вниманието си към мястото, на което сте, в момента, в който сте там, без да раздавате оценки.

3. Оставете оценките да минат покрай вас

Отбележете какво си мислите, но го оставете да мине покрай вас като нещо ненужно и чуждо в настоящия момент.

4. Непрекъснато се връщайте към настоящия момент

Отвличането на мисълта е нещо присъщо за човешкия ум. Затова същността на „майндфулнес“ се изразява в това да се връщаш отново и отново към момента и да забравиш за останалите си мисли.

5. Не съдете строго мисълта си, ако тръгне да блуждае

Не се обвинявайте, ако мисълта ви непрекъснато отскача до други места и събития. Опитвайте се да разбирате кога това се случва, за да можете спокойно и безкритично да се върнете отново към себе си, тук и сега.

Приложения на практикуването на „майндфулнес“

Приложенията, които съвременната психология и психиатрия намират в практикуването на „майндфулнес“ са неизброими.

В много страни по света този метод е залегнал като основен в палиативната грижа за терминално болни пациенти, където целта не е свързана с убеждение, че болестта може да бъде преборена, а със средства да се постигне психическо равновесие и успокоение на пациента.

Много големи компании поощряват своите служители да практикуват този метод, докато са на работа, като обособяват кът за това.

Практикуването на „майндфулнес“ намира приложения и в редица програми, свързани с поведенческа терапия при агресивни затворници, хора с различни професии, подложени на огромен стрес на работното си място, ветерани от войната и т.н. Има все повече данни, че някои модалности на практиката могат да бъдат от полза за хора с наднормено тегло и затлъстяване.

Методът от години се практикува и в училища и детски градини в различни части на света.

Той може да се приложи по време на хранене, на шофиране, на работа – навсякъде и по всяко време, от всеки от нас.

Вече съществуват редица приложения за асистирано практикуване на майндфулнес, като две от най-успешните разработки, които можем да ви препоръчаме и от личен опит, са Calm и Headspace. – Бел. ред.

 

[1] Carmody, J. (2016) Reconceptualizing Mindfulness in K. W. Brown, J. D. Creswell, & R. M. Ryan (Ed.) Handbook of Mindfulness: Theory, Research, and Practice (pp. 62-87). New York, NY: The Guilford Press

Споделяния 370

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да мисли, говори и чувства за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Кавалерът на Розата

Опознай и използвай в своя полза неограничените възможности на мозъка да се променя

Алтернативните лечения за рак крадат оскъдно време

Онкоболните, които избират допълващи алтернативни терапии, са с 2 пъти по-висок риск от смърт

Мечтая си да имаме 7 милиона здрави сърца

Впечатления от ежегодния конгрес на Европейското дружество по кардиология

5 промени, които могат да ви спасят живота

Предотвратимите рискови фактори за хронични болести се броят на пръстите на едната ви ръка

Откъде знаем, че пушенето убива?

Когато данните говорят, дори корпоративните интереси мълчат

Марихуана против рак: да не бързаме толкова!

Бъдещето на помадите с канабис като терапевтично средство при рак е далечно