• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Да бъдем тук и сега – за метода „майндфулнес“

Настоящето и миналото време

навярно заедно минават в бъдещето време,

а бъдещето се съдържа в миналото.

Ако цялото време винаги съществува,

цялото време е непоправимо.

Което е могло да бъде, е абстракция —

постоянна възможност

само в света на разсъжденията.

Което е могло да бъде и което е

сочат към един и същи край — все в настоящето.

Из поемата „Бърнт Нортън“, част от „Четири квартета“, Томас Стърн Елиът, превод: Владимир Левчев

Ефектът от гениалната поема на Т.С. Елиът във важните моменти от живота ми е огромен. Пред прага на съдбоносно решение, пред необходимостта от заспиване след дълъг и тревожен ден, пред лицето на ужасяващ и мъчителен спомен или страха от неизвестното, към което не смея да поема… Думите на Елиът отекват в съзнанието ми и неминуемо действат терапевтично, особено встъпителната първа част, цитирана по-горе.

Каквото и да правим, колкото и да се тревожим, миналото никога няма да можем да променим, а бъдещето винаги ще е абстракция, която няма да можем да предвидим.

Затова, ако си напомняме, че настоящето трябва да бъде обитавано възможно най-пълнокръвно, можем да си гарантираме не пълно щастие и хармония, но поне една спокойна нощ.

По подобен начин можем да обобщим и същността на понятието „майндфулнес“ (mindfulness).

Какво е „майндфулнес“?

Понятието идва в английския език като обобщаващ превод на думата „sati“ в езика пали, която се счита за основен термин в будизма.

Може би най-популярната дефиниция, която се използва от психолозите, е тази на американския професор Джон Кабат-Зин: „да присъстваш и целенасочено да обръщаш внимание на всичко в настоящия момент, без да си настроен критично към него.“. Това определение съдържа в себе си не само класическите будистки интерпретации на „майндфулнес“, които са насочени повече към осъзнато наблюдение, а и практическия компонент на метода, който набляга на безкритичност към обекта на внимание, към който се отправя съвременната западна психология.

В настоящия дискурс на полето на психологията съществуват много спорове за това какво точно представлява този метод, как може да се прилага, каква е терапевтичната му стойност и дали е възможно положителното му действие да бъде емпирично доказано.

Затова може би най-лесният начин да го определим и разберем, е като споменем какво той НЕ Е.

В съвременните школи по медитация, йога и прочие методи за справяне със стрес, можем да срещнем погрешни интерпретации на основната цел на „майндфулнес“ – да се отпуснеш, да освободиш напрежението и да се изключиш напълно от външния свят.

В действителност целта на метода е много различна. Тя се състои в изместване от когнитивното разбиране на света (според което сме непрекъснато подвластни на умовете си, преценявайки рисковете и ползите от всяка една стъпка) към един изчистен, обективен и преди всичко сетивен поглед към обкръжаващата среда в настоящия момент.

Основните принципи на „майндфулнес“ [1] включват:

  • Разпознаване на съставните части на опита – мисли, емоции, физически усещания.
  • Осъзнаване, че емоционалната възбуда може да бъде съзнателно регулирана чрез трениране на вниманието – например съзнателно наблюдаване на дишането като напълно неутрален и естествен процес в тялото.
  • Усъвършенстване на децентрализирана гледна точка – възможността да възприемеш определена мисъл като мисъл, а не непременно като реалност.

Как всеки от нас може да практикува „майндфулнес“ в ежедневието си?

Справянето със стреса и успокояването на мисълта обикновено са продукт на практикуването на „майндфулнес“, а не ясно поставена цел при процеса.

В този ред на мисли, няма как да бъдеш добър в упражняването на метода или пък да не се справяш с него.

„Майндфулнес“ на практика е фундаменталната човешка способност да присъстваш изцяло в даден момент, на дадено място, но и да не се фокусираш върху своите действия и влияние в рамките на тази среда, а спокойно да я приемеш.

Точно затова методолозите на метода в съвременната психология извеждат няколко основни принципа, според които всеки от нас, във всеки момент от ежедневието си може да опита да присъства в настоящето и да разбере ползите от това:

1. Отделете малко време

Не ви е нужна постелка за йога, нито пък определено облекло, за да можете да насочите мислите си в състояние на „майндфулнес“ – нужно ви е просто малко време и определено място.

2. Наблюдавайте настоящия момент, такъв, какъвто е

Не успокоявайте ума си, не се опитвайте да постигнете някакво състояние на покой. Целта е всъщност много проста: обърнете изцяло вниманието си към мястото, на което сте, в момента, в който сте там, без да раздавате оценки.

3. Оставете оценките да минат покрай вас

Отбележете какво си мислите, но го оставете да мине покрай вас като нещо ненужно и чуждо в настоящия момент.

4. Непрекъснато се връщайте към настоящия момент

Отвличането на мисълта е нещо присъщо за човешкия ум. Затова същността на „майндфулнес“ се изразява в това да се връщаш отново и отново към момента и да забравиш за останалите си мисли.

5. Не съдете строго мисълта си, ако тръгне да блуждае

Не се обвинявайте, ако мисълта ви непрекъснато отскача до други места и събития. Опитвайте се да разбирате кога това се случва, за да можете спокойно и безкритично да се върнете отново към себе си, тук и сега.

Приложения на практикуването на „майндфулнес“

Приложенията, които съвременната психология и психиатрия намират в практикуването на „майндфулнес“ са неизброими.

В много страни по света този метод е залегнал като основен в палиативната грижа за терминално болни пациенти, където целта не е свързана с убеждение, че болестта може да бъде преборена, а със средства да се постигне психическо равновесие и успокоение на пациента.

Много големи компании поощряват своите служители да практикуват този метод, докато са на работа, като обособяват кът за това.

Практикуването на „майндфулнес“ намира приложения и в редица програми, свързани с поведенческа терапия при агресивни затворници, хора с различни професии, подложени на огромен стрес на работното си място, ветерани от войната и т.н. Има все повече данни, че някои модалности на практиката могат да бъдат от полза за хора с наднормено тегло и затлъстяване.

Методът от години се практикува и в училища и детски градини в различни части на света.

Той може да се приложи по време на хранене, на шофиране, на работа – навсякъде и по всяко време, от всеки от нас.

Вече съществуват редица приложения за асистирано практикуване на майндфулнес, като две от най-успешните разработки, които можем да ви препоръчаме и от личен опит, са Calm и Headspace. – Бел. ред.

 

[1] Carmody, J. (2016) Reconceptualizing Mindfulness in K. W. Brown, J. D. Creswell, & R. M. Ryan (Ed.) Handbook of Mindfulness: Theory, Research, and Practice (pp. 62-87). New York, NY: The Guilford Press

376 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

С възхищение към човека!

Бъдете с мен на 9 юни, за да „разопаковаме“ нашия потенциал

Слънчеви лъчи и витамин D

Нуждаеш се от по-малко слънце, отколкото си мислиш

„Правилна стойка“ е неправилно понятие

Защо влиянието на всекидневната поза върху здравето и болката е преекспонирано

За детоксикиращата сила на потенето

Потта неуморно ви спасява живота, но дали го прави чрез детокс?

Пиенето на много вода е малко ненадеждно за отслабване

Научните данни в подкрепа на разпространената практика са оскъдни и некачествени

Кавалерът на Розата

Опознай и използвай в своя полза неограничените възможности на мозъка да се променя