• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Логически грешки за хипстъри

„Първият принцип е, че не бива да се самозалъгваш, а ти си най-лесният за залъгване човек.“

— Ричард Фейнман

 

Пътят на разума е като повечето пътища в България – изпълнен е с криволици, дупки, несъвършенства и лоша маркировка. Мисълта често бива принудена да се движи в насрещното, понякога дерайлира в канавката, случва ѝ се да бъде обърната по таван. За да мислиш „безопасно“, трябва не просто да имаш работеща машина за мислене, но и да си наясно накъде да мислиш, накъде да не мислиш, и къде по пътя ти има участъци с висока концентрация на мисловни произшествия.

Дефекти в обосновката

В латинския има едно хубаво понятие, което се нарича „fallacia“ и означава „измама, хитрост“. В по-специфичен логически контекст то носи значението на „фалшив силогизъм, невалидна аргументация“. А в българския език е най-популярно като „логическа грешка“.

Независимо дали си давате сметка за това, всички аргументи следват една и съща базова структура. Те започват с една или повече предпоставки, които се обработват логически за достигането до извод. Тази структура често се илюстрира в часовете по логика със следния пример:

Ако А = Б (Предпоставка 1) и Б = В (Предпоставка 2), то А = С (Извод).

Разбира се, за да можем да достигнем до правилен извод, то предпоставките, от които изхождаме, трябва да са коректни. Често пъти хората бъркат в изводите си, защото още от самото начало работят с една или повече сбъркани предпоставки.

До погрешен извод обаче се достига и въз основа на напълно верни предпоставки, обработени с подмолното съдействие на погрешна логика. Напук на изчислителната мощ, с която разполагат мозъците ни, в тях има или няма нещо, което ги прави не особено похватни в използването на прецизни логически инструменти. Причините за този феномен могат да се търсят в склонността ни да подхождаме към аргументацията наопаки – с предварително подготвени заключения, които се опитваме да подкрепим с наличните предпоставки.

Друг предопределящ фактор е осланянето на набор от логически преки пътища, наречени евристики. Това са стандартни мисловни модели, които не са задължително логически валидни, но пък са ни служили за достигането до работещи изводи през по-голямата част от историята и затова продължаваме да ги използваме като заместител на иначе енергоемката логическа обработка.

Независимо от причините, логическите грешки са ежедневна реалност и един от най-сигурните начини да ги избегнем е да се научим да разпознаваме тяхната псевдологика.

Логическите грешки не са когнитивни склонности

Макар и произлизащи от едни и същи дефекти в логиката, двата когнитивни феномена не са равнозначни. Описани за първи път в началото на 70-те години на миналия век от Даниел Канеман и Амос Тверски, когнитивните склонности са начин на мислене, присъщ по подразбиране за всички хора – от него може да произтекат логически грешки, но не е задължително. Логическите грешки са различни с това, че винаги се допускат в контекста на аргумент. За да не бъда съвсем абстрактен, ще ви дам два примера, демонстриращи нагледно разликата между едното и другото.

Стаден ефект – когнитивна склонност, демонстрираща тенденцията за приемане на идеи или поведения, присъщи за много хора.

Пример: Не можеш да игнорираш факта, че адски много хора напоследък започнаха да носят мустаци и спряха да ядат месо. Неусетно и ти самият започваш да правиш като тях.

Позоваване на популярност – логическа грешка, при която използваме популярността на дадена предпоставка, за да утвърдим нейната коректност.

Пример: „Отказът от месо и отглеждането на мустаци са добра идея, защото все повече хора започнаха да го правят!“

В първия случай имаме подсъзнателно поведение, продиктувано от стадния ефект (когнитивна склонност). Във втория случай отново виждаме стадния ефект в действие, но понеже го използваме за целите на аргументацията („защото“), тук вече може да се говори за логическа грешка.

Логическите грешки не са фактологически

За да илюстрираме тази точка, отново ще прибегнем до нашите приятели хипстърите. Сега обаче ще ги вкараме в контекста на т.нар. наличностна евристика – когнитивен дефект, описващ склонността ни да преувеличаваме (или подценяваме) статистиката на базата на наш личен опит. Да влезе лирическият герой – талантлив копирайтър в голяма рекламна агенция:

„Месните ястия в онзи ресторант на „Шишман“ ненужно утежняват менюто, кой ти яде мъртви животни в днешно време?!“

Или пък…

„Представяш ли си, в кварталната бакалия нямат вакса за мустаци?! Тези пропускат хиляди левове продажби всяка седмица!“

Тези съждения не са логически неиздържани, те са провал на фактологията. Ако рекламните агенции бяха представителни извадки на българското общество или поне на софийското население, то изводите в тях щяха да звучат приемливо. Тук логиката си е съвсем наред, но пък за сметка на това се борави с погрешна информация. Изводите определено са сбъркани, но това не е плод на логическа грешка, а на обикновено късогледство.

Логическите грешки могат да бъдат използвани срещу теб

Дотук може би сте останали с впечатлението, че логическата грешка е нещо, което ходи по хората в техен ущърб. Това обаче невинаги е така. Твърде често погрешната аргументация се използва съвсем преднамерено с манипулативни цели.

„Вижте тази снимка на убито животно! Как можете да твърдите, че яденето на месо е нещо хубаво?!“

Това, на което ставаме свидетели тук, е т.нар. емоционален апел. Когато определени активистки групи се опитват да промотират идеите си, те не залагат толкова на научни данни и морални аргументи, колкото на шокиращи образи и емоционални послания, които ни разтърсват изоснови. Те много добре знаят какво правят и защо го правят, а ние сме тези, които допускаме логическите грешки под напора на тяхното внушение.

Логическите грешки са потайни

Логическите грешки са по-чести гости в нетренирания мозък, защото той не е свикнал да ги разпознава като такива. Можете да си ги представите като оптически илюзии за съзнанието – болезнено убедителни, но и болезнено нередни.

Няма как да ви спестя поредния пример, който се вписва добре в досегашната серия и със сигурност ще ви подсети за поне една житейска ситуация в която сте попадали.

Т.нар. асоциативен аргумент всъщност е цяла група от грешки, благодарение на които хващаме един субект и приписваме качествата му на друг субект, подведени от някаква ирелевантна асоциация между двамата. Приписаните качества могат да бъдат положителни или отрицателни, но за да ми се получи смешката, ще се спра на втория вариант с помощта на безценната Reductio ad Hitlerum.

Наричана още argumentum ad Hitlerum, тя е изключително любопитна форма на асоциативния аргумент, която ни кара да заклеймяваме разни хора въз основа на приликата им (въображаема или реална) с великия диктатор.

„Не спирай месото и не си пускай мустаци, защото Хитлер е бил мустакат вегетарианец! Ще станеш отвратителна твар като Хитлер!“ 

Друг възможен израз на тази грешка е подмолното задаване на въпроса:

„Нали знаеш кой друг е имал мустаци и не е ядял месо?!“

Това съвсем не е всичко!

Днес успяхме да „докажем“, че хипстърите са новите нацисти, но съвсем не успяхме да изчерпим темата за логическите грешки. Тя е важна, не толкова защото вдъхновява статии за хипстъри, но понеже познаването ѝ може да ви помогне да спорите по-добре и да отхвърляте убедително чуждите аргументи, когато те са логически неиздържани.

Това е като да имате в себе си GPS навигатор, който не просто ви показва най-прекия път от точка А до точка Б, но и маркира опасните отклонения с подходящи знаци като „ПЪТ БЕЗ ИЗХОД“, „МИННО ПОЛЕ“ или „ВНИМАНИЕ, ХИПСТЪРИ!“

19 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Какво представлява личността и как може да бъде увредена тя?

Личността и нейните разстройства през професионалния поглед на психологията

Когато умните хора мислят по неразумен начин

9 когнитивни склонности, които внасят ирационалност в твоя ден

Социален и бизнес етикет

Кога ситуацията изисква кавалерство и кога – не

Несъзнаваният ум и наследството на Фройд

Психиката като айсберг и съзнанието като негов своеобразен връх