• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Какво е личностно или организационно развитие?

Случва ли ви се още в понеделник сутрин на път за работа вече да мечтаете за уикенда?

Или да се събуждате по-уморени, отколкото сте заспали… физически и емоционално напълно изтощени­­­?

Следвайки формулировката на американския писател и философ Кен Уилбър, който е известен с авторството си на Интегралната теория, процесът на развитие или еволюция се свежда до три етапа. А за да управляваме посоката и темпото на собственото си развитие, е необходимо да познаваме всеки един от тях.

Първата фаза е:

1. Възникване

Ако условията са подходящи, което може да отнеме месеци или години, както индивидите, така и организациите правят крачка напред и така възниква ново поведение, продукт, идея или възможност. Истината е, че налице са множество малки, често незабележими стъпки преди възникването на „новото“ и до появата му в реалността. Но в един момент то възниква и тогава вече ние го забелязваме и осъзнаваме.

В бизнеса това може да бъде под формата на нов продукт или нова маркетинг стратегия. В индивидуален план това означава нова перспектива, проникновение или самосъзнание.

Ако наистина искаме да направим качествен скок напред, е нужно да стигнем до точката, в която поставяме настоящия си подход под въпрос. Да осъзнаем, че да работим по-усилено или да накараме другите да работят повече, просто вече не е достатъчно.

Ако желаем да сме успешни в дългосрочен план, е необходимо да еволюираме… всички ние. От мястото, където се намираме сега, до едно по-софистицирано и комплексно ниво, за да можем успешно да се справим с нарастващите нива на сложност и интензивност, както в бизнеса, така и във всеки друг аспект от живота.

Въпреки че модерният бизнес е обсебен от темата за подобряване на представянето, индивидуалните, екипните и корпоративните резултати продължават да представляват предизвикателство. Истината е, че повечето съвременни бизнеси са масово неоптимални, защото индивидите в тях са престанали да се развиват. Дори някои от най-добрите компании в света вече не знаят как да се разрастват, без да се сливат или да придобиват нови компании.

Така логично достигаме до втория стадий в процеса на развитие и еволюция след Възникването, който се нарича:

2. Разграничаване

В личностен и емоционален план, както и в бизнеса, губим огромни количества време и ресурси, третирайки неправилните проблеми, само защото не умеем да ги дефинираме точно.

Липсата на способност да определяме ясно и диференцираме предизвикателствата, води до объркване и неточни (твърде често и неправилни) решения.

Така например, ако не разбираме нищо от автомобили, когато в студената зимна сутрин двигателят не запалва, ние лесно бихме достигнали до извода, че колата е „развалена“. Ако продължим няколко мисловни крачки напред в тази посока, бихме достигнали до заключението, че ни трябва нова кола. Така непознаването на процесите и отделните елементи на системата води до обобщаване и погрешни решения, когато всъщност проблемът е, че поради студа акумулаторът се е разредил и има нужда да бъде зареден отново. Именно разпознаването на съставните части на сложните системи е умението да разграничаваме.

Всъщност разграничаването (диференциацията) е отличителен признак на нарастващата зрялост.

И така достигаме до третия ключов етап от процеса на развитие:

3. Интегриране

Както на организационно, така и на индивидуално-емоционално ниво, постигането на пълния потенциал зависи от умението ни да интегрираме отделните съставни компоненти в една цялостна резонираща система.

Нашето развитие е възходяща спирала на възникване, разграничаване и интегриране.

Интеграцията е отношението към контекста и останалите елементи в околната среда. Съвсем възможно е да „раздробим“ проблема си на ясно дефинирани много по-малки елементи, но ако липсва интеграция, се появява опасността от фрагментация или дори разпадане, така че нашето решение на проблема да остане твърде тясно дефинирано. Всъщност, може да се каже, че това е и един от преобладаващите проблеми със съвременната научна медицина.

Разбирането за човешкото тяло например, напредва поразително през последните 150 години. През по-голямата част от това време учените и лекарите разкриват сложността на човека чрез системно обръщане на внимание върху все по-малки части от него, стигайки до градивните елементи на клетката и отвъд.

Този систематичен редукционизъм е невероятно успешен и непрекъснато хвърля нова светлина върху начина, по който работи комплексната човешка система. Раздробяването и вглъбяването във все по-специализирани области генерира огромни количества нова информация, в резултат на което е невъзможно тя да бъде следена и осмисляна от един индивид. По тази причина, всяка част от човешкото тяло бива наблюдавана от съответния експерт – офталмолог, дерматолог и т.н.

Но се появяват непредвидени последици от тази невероятна дисекция и фрагментация на човешките структури. За да бъде разбрана комплексната човешка система, не е достатъчно да бъдат разбрани отделните ѝ елементи, защото цялото е по-голямо от сбора на отделните части.

Бизнесът например също е комплексна система. Бизнес структурите вече са разчленени на съставни части – различни отдели и екипи, както и специалисти и експерти, чиято експертиза е ограничена единствено до съответния отдел.

Така стигаме до наблюдението, че налице е много малко интеграция. Дори в рамките на един и същи бизнес, отделите се конкурират помежду си – често остават изолирани и действат като отделни части в рамките на едно цяло. Но без достъп до „цялото“ от страна на елементите, то не е повече от сумата от съставните си части, то остава само простата сума от тях.

И така стигаме до момента, в който новите продукти и идеи вече не са нови, те са префасонирани стари продукти и идеи, преопаковани и пуснати на пазара с голяма реклама. В отчаянието си бизнесите се обръщат към конкуренцията, само за да забележат, че тя прави същото – препакетиране на вече съществуващото и инвестиране на огромни количества пари в убеждаване на клиентите, че всъщност е ново, по-различно и по-добро.

Защо обаче се случва този феномен и какво бихме могли да направим, за да променим посоката?

Тези процеси са резултат от засядането в промеждутъка на двата еволюционни етапа – възникване и разграничаване. Днес повече от всякога са необходими иновациите, но истински иновации са невъзможни без висококачествена диференциация и интеграция.

След като осъзнаем необходимостта от интеграция на новите диференцирани знания и опит за индивидуалните и организационни модели, предпоставяме възможността си да разширим своята лична или бизнес перспектива. Това именно е и ключов етап от поемането на отговорност за собствената реалност и еволюция.

Впрочем, ако погледнем етимологията на понятието „еволюция“, откриваме:

„Еволюция“ – от латинската дума „evolutio“ означава „разгръщане“, „разкриване“.  Научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие.

Интеграцията е истинското предизвикателство, пред което сме изправени днес, за да продължим да се развиваме и растем. Наличните знания са зашеметяващи за всички нас. Затова е време заедно да интегрираме наистина съдържателните и значими „части“ на нашата собствена човешка система и да изрисуваме пълната картина, в която цялото действително е по-голямо от сумата от частите.

Магията възниква, когато всички части са свързани, за да осигурят пълна, съгласувана картина на това кои всъщност сме, как наистина функционираме и на какво в действителност сме способни.

По думите на американския политически журналист, автор и професор Норман Казънс:

„Интеграцията е основен житейски закон. Когато ѝ се противопоставяме – естественият резултат е дезинтеграция – както вътре, така и извън нас. Така достигаме до концепцията за хармония чрез интеграция.“

175 Споделяния

Tags:

  • Александър Балабанов
    Александър Балабанов

    Бизнес Треньор и Консултант в DynamiX Lab

    Фокусиран съм върху създаването на положителни трансформации на личностно, екипно и организационно ниво, които водят до отключване на собствения потенциал и постигне на най-добрата версия – както на самите нас, така и на организациите, в които работим. Моята страст е…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Страхът от обвързване

Какво прави интимността така важна и толкова плашеща?

Детските страхове и тяхното място в ранното развитие

Всяко дете периодично преживява страх. В процеса на изследване на света и всичките произтичащи ...

Пристрастени към смартфоните… или не точно?

Съвременен израз на човешката нужда от социализиране

3 идеи за детски приключенски лагери през лятото

С дъх на гора, слънце и приключение или как да покажем на децата, че ...