• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Личното пространство в двойката

За личното пространство се говори все повече. Може би именно защото живеем в свят на великолепно разнообразие и на личното време се обръща все повече внимание. Аз съм убедена, че времето, отделено за себе си, е може би най-голямата и смислена инвестиция, която можем да направим в личен план, и в никакъв случай не бива да пренебрегваме.

Когато говорим за двойка, е силно вероятно да ограничим времето за себе си в името на времето за двама ни. Нужно ли е обаче и как да избягаме от този порочен кръг?

Какво е лично пространство в двойката?

Когато бях тийнейджър, нашите често ми разказваха истории за техния гаджешки период. Бях останала с впечатлението, че лично пространство означава да позволяваш на половинката ти да излиза без теб, да има лични приятели и лични преживявания.

Тогава това ми се струваше трудно, защото влюбването е един обсесивен период, в който искаш да прекарваш максимално време с човека до теб. Не след дълго с настоящият ми съпруг (тогавашно гадже) заживяхме заедно и… О! Небеса, как не бях и подозирала колко по-всеобхватна е тази тема за личното време и свободата да разполагаш с него.

Не след дълго разбрах (по трудния начин, с неприемане и дълги нощи в разговори и размисли), че личното време всъщност не е само времето навън. То е даже много повече времето вкъщи. Бяхме свикнали да прекарваме всичкото си време заедно в правене на неща заедно, но когато заживяхме под един покрив нещата рязко трябваше да се променят, защото вече рядко оставаше време, в което да не сме един до друг, а не искаме връзката ни да се превърне в онова ужасно чудовище от градските легенди, в които се опитваме да избягаме от вкъщи за да си отдъхнем един от друг.

И тогава осъзнахме силата на хобитата. Ако всеки от нас има достатъчно на брой неща, които обича да прави сам, то няма да имаме причина да се сърдим един на друг, когато предпочетем да инвестираме време в тях. Ако съпругът ми реши да прекара цял ден пред компютъра в гейминг, аз винаги мога да прекарам цял ден в четене на книга или пък в писане в блога, или пък заровена сред любими списания, или пък във фото разходка из квартала или пък… имам много още за изброяване!

Всъщност именно разнообразието от хобита, с които се заредих, ме кара да се чувствам свободна. Същото важи и в обратен ред – ако аз съм решила да инвестирам време в нещо свое, той има куп други неща, които може да прави. В същото време винаги сме искрени един с друг и ако имаме реална и неотложна нужда да бъдем с другия, всеки от нас е готов да зареже абсолютно всичко, за да удовлетвори нуждата на партньора си.

Под нашия покрив

Приятели и роднини вече 7 години не проумяват как не си омръзваме. Когато станахме гаджета, автоматично започнахме да прекарваме адски много време заедно. Когато заживяхме в една къща, съпругът ми започна да работи от вкъщи, а аз бях студентка, което доведе до още повече време заедно. Именно в този период създадохме симбиозата помежду си и изградихме ясни представи за личното време.

После започнахме работа в една фирма почти едновременно и пак бяхме навсякъде заедно. След това той отново започна да работи от вкъщи full time, а аз не след дълго забременях и в момента съм по майчинство, съответно… 99% от времето сме заедно. Забравих да спомена, че живеем в две стаи и никога не сме живели в повече.

Как оцеляваме, как не си омръзваме, как не сме под непрестанно напрежение и как не се дразним един от друг ежедневно? Именно с поставяне на ясни граници. В момента и двамата работим от вкъщи + едногодишният ни син и кучето са нон-стоп с нас. Стараем се ежедневно да отделяме време един на друг – качествено време, а не просто присъствено физически, защото това си го имаме така или иначе. В същото време уважаваме нуждата от уединение на другия и си подсигуряваме такова време един на друг.

Когато някой от нас работи, другият не се сърди, че е 200% игнориран, а търпеливо изчаква или просто се занимава със своите си неща. Излизаме както заедно, така и поотделно и не си държим сметка за това, но не си и даваме поводи за спорове по темата.

Говорим, говорим, говорим. Непрекъснато и за всичко. И винаги точно в момента, в който нещо ни тревожи. Зарязваме всичко, включително работа, ако имаме нещо недоизказано и никога не си лягаме скарани. Така сме прекарвали безсънни нощи в спорове, но никога не оставяме нещо помежду ни да тежи.

Ако трябва да обобщя нещата в по-малко количество думи, то ще кажа следното: Времето ни заедно е заменимо, освен когато имаме нужда точно един от друг. Всеки от нас има множество интереси и занимания, които обожава. Не оставяме помежду си недоизказани неща. Стараем се да прекарваме времето си заедно качествено и да се отдаваме един на друг на 100%, когато имаме възможност.

Всеки от нас цени личното си време, оползотворява го, обогатява се и осъзнава, че същото е ценно и за половинката. Имаме общи хобита, но и се интересуваме от хобитата на другия, за да си създадем повече възможности за прекарване на общо време, докато и двамата се забавляваме.

89 Споделяния

Tags:

  • Пирина Воденичарова

    Казвам се Пирина. И винаги ми е било трудно да се представям по-подробно от това. Обичам уютните малки пространства, приготвените с грижа напитки, френските сирена, тъмните червила и всичките сезони, с които разполагаме. Винаги намирам на какво да се радвам,…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

3 идеи за детски приключенски лагери през лятото

С дъх на гора, слънце и приключение или как да покажем на децата, че ...

8 мита за психотерапията

Проверете за кои от тях знаете и в колко от тях вярвате

Най-ценният ресурс | Част 2

В първата част на статията дефинирахме недостига на материални ресурси, познание, умения и време ...

За конете с любов

Разказ за Ренета Томова и нейната конна база „Табора“