• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Повтаряните лъжи са най-достоверни!

Най-важното:

  • Многократното излагане на дадена информация улеснява нейното последващо възприемане.
  • Колкото по-често срещате едно твърдение, толкова по-вероятно е да го сметнете за истина.
  • Дори да знаете, че едно твърдение е невярно, можете да го счетете за вярно, ако сте го срещали достатъчно често.
  • Ако често ви повтарят, че едно твърдение е лъжа, можете да останете с погрешното усещане, че то е истина.

 

Сигурно знаете, че една лъжа, повторена хиляда пъти, се превръща в истина. Може и да не е вярно, но със сигурност сте го чували достатъчно много пъти, за да го знаете.

По същия начин „знаем“, че ескимосите имат еди-колко-си думи за сняг и използваме само 10% от мозъците си. Този метод за придобиване на познание е известен в психологията като:

  • ефект на истината
  • ефект на илюзорната истина
  • ефект на реитерацията
  • ефект на валидността
  • каскада на наличността
  • взаимоотношение честота-валидност

Наистина доста термини за етикетирането на едно и също нещо, а именно – нашата присъща склонност да приемаме дадена информация за вярна, след като неколкократно сме били изложени на нея. Идеята, че реалният живот е като противоположна версия на приказката за лъжливото овчарче – с всяко следващо поднасяне на една лъжа ставаме все по-склонни да я приемем за чиста монета.

Още преди столетие Адолф Хитлер пише в Mein Kampf: „Слоганите трябва да бъдат упорито повтаряни, докато не бъдат възприети от последния човек.“ Неговият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс пък е известен с думите „Ако кажеш достатъчно голяма лъжа и я повтаряш, хората евентуално ще повярват в нея.“

Тази евристика може да бъде силно оръжие в ръцете на политическите пропагандисти, но за нас – популяризаторитете на науката и критичното мислене, е по-скоро труднопреодолимо препятствие. Във време, в което фалшивите новини диктуват модата в общественото мнение и публиката е генерално разногласна с науката [1], това е рецепта за интелектуално бедствие. Затова смятам, че повече хора трябва да са наясно с феномена, за да могат да му противодействат. Ако държат на истината, разбира се.

Повторението е майка на истината

Ефектът на истината за първи път се появява в психологическата литература през 1977 година [2]. Публикацията е плод на експеримент, в който учените четат на участниците по 60 правдоподобни твърдения на всеки две седмици и ги карат да оценят тяхната валидност. Почти всички твърдения се менят от сесия на сесия, но някои от тях нарочно се повтарят едно към едно всеки път – сред тях има верни и неверни.

Резултатите показват, че субектите са по-склонни да оценяват като истинни онези твърдения, които са им познати. И тези резултати са потвърдени отново и отново в редица последващи експерименти в психологията [3].

Причината за този ефект е, че на интуитивно ниво хората оценяват истината по два основни критерия:

  1. Дали информацията съвпада с тяхното разбиране за правдоподобност.
  2. Дали информацията им се струва позната.

Тоест, може би може да се каже, че поне в първия критерий има заложена някаква защита срещу неистини. Човек сравнява постъпилата информация с това, за което той вече знае, че е верно/неверно и така преценява надеждността ѝ.

Твърде е лесно, за да е невярно!

За съжаление, подобно нещо не може да се твърди със сигурност. Дори напротив. Науката е демонстрирала, че познатостта на информацията може да натежи над рационалността [4]. Тук от значение е концепцията за леснота на възприятието, според която познатите идеи се възприемат по-лесно и могат да ни оставят с усещането за истинност, без дори да са съпроводени с така необходимите доказателства.

Има проучвания, които много добре показват тази концепция в действие. В два психологически експеримента [5] е установено, че леснотата влияе върху заключенията дори в ситуации, в които хората имат релевантни познания. По-честото повтаряне на едно твърдение увеличава възприятието за истина, независимо дали то съответства на наличното познание.

Неколкократното прочитане на изречението „Сари е името на традиционната шотландска пола“ кара участниците да се съгласяват с него впоследствие, независимо че преди началото на експеримента са отговорили правилно на въпроса „Какво е името на традиционната шотландска пола?“ [*].

Отсъждането на истината на база лекота значително облекчава изчислителния ни ресурс, но може да ни коства разликата между познание и невежество в редица важни ситуации, когато взимаме решения за здравето си.

Първо правило на миторазбивача: никога не повтаряй митове!

Леснотата на възприятието има толкова силно влияние върху възприятието за истина, че дори честото сблъскване с опровержения на един „факт“ може да има парадоксален ефект. Неверният „факт“ ни става толкова близък, че започваме да го чувстваме като истинен.

Хората, които се борят срещу погрешните схващания, са принудени да назовават тези схващания. Как иначе ще стане ясно за какво иде реч? Но този подход в миторазбивачеството може да има обратен на търсения ефект и това също е установено по експериментален път.

В един опит група от участници са запознати с брошура, която развенчава няколко често срещани мита за противогрипните ваксини [6]. Другият опит е подобен, но адресира опасенията по адрес на детското ваксиниране и връзката между детските ваксини и аутизма [7].

И в двата случая опитите произвеждат нежелани резултати. Непосредствено след запознаване с информацията, хората успешно разпознават митовете като митове. Колкото повече време минава, толкова повече митовете започват да изглеждат като истини.

Честотата на споменаване и тук е от голямо значение – колкото по-често назовеш един мит, толкова по-вероятно е хората да го запомнят като истина. В един опит с възрастни хора е показано, че три дни след сесия по развенчаване на митове, участниците сочат 28% от неверните твърденията за верни, ако са били изложени на тях веднъж, но този процент скача на 40%, ако са били изложени на тях три пъти.

Нужно е старание

Почти винаги, когато се доверим на интуицията си за нещо повече от разпознаването на пръчка от змия, рискуваме да стъпим накриво. Отсяването на истината от неистината е сложен процес и дори полагането на сериозни умствени усилия не може да ни гарантира прецизен резултат.

Надявам се, че с настоящата статия съм успял да ви покажа колко лесно човек може да остане с измамното усещане за истина и защо не трябва да се подвеждаме по чувството за лекота и познатост, когато анализираме достоверността на едно твърдение.

Затова е важно по-често да впрягаме мозъците си в усилена работа. Далеч по-лесно е да си невеж, но пък да си информиран коректно може да бъде животоспасяващо!

 

[*] Традиционната шотландска пола се нарича „килт“.

 

Източници:

[1] Funk, C., & Rainie, L. (2015). Public and scientists’ views on science and society. Pew Research Center, 29.

[2] Hasher, L., Goldstein, D., & Toppino, T. (1977). Frequency and the conference of referential validity. Journal of verbal learning and verbal behavior, 16(1), 107-112.

[3] Dechêne, A., Stahl, C., Hansen, J., & Wänke, M. (2010). The truth about the truth: A meta-analytic review of the truth effect. Personality and Social Psychology Review, 14(2), 238-257.

[4] Begg, I. M., Anas, A., & Farinacci, S. (1992). Dissociation of processes in belief: Source recollection, statement familiarity, and the illusion of truth. Journal of Experimental Psychology: General, 121(4), 446.

[5] Fazio, L. K., Brashier, N. M., Payne, B. K., & Marsh, E. J. (2015). Knowledge does not protect against illusory truth. Journal of Experimental Psychology: General, 144(5), 993.

[6] Schwarz, N., Sanna, L. J., Skurnik, I., & Yoon, C. (2007). Metacognitive experiences and the intricacies of setting people straight: Implications for debiasing and public information campaigns. Advances in experimental social psychology, 39, 127-161.

[7] Pluviano, S., Watt, C., & Della Sala, S. (2017). Misinformation lingers in memory: Failure of three pro-vaccination strategies. PLoS One, 12(7), e0181640.

276 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Следвайте система, за да успявате всеки път!

Създайте положителна спирала от действия, които ще ви придвижват в правилната посока

Човекът, който спря Хитлер

Приносът на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи

Защо прикриваме емоционалната болка и до какво води това?

Основните причини за прикриване на емоцията са свързани със страх

Какво е личностно или организационно развитие?

Трите основни етапа на еволюция според интегралната теория

Ревността

Какво стои зад този емоционален звяр и как да го укротим