• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как да подготвим кучето, когато очакваме бебе

Един от най-честите въпроси, които ми задаваха по време на бременността, беше “Ами какво ще правите с кучето?”, на което аз първоначално реагирах, неразбирайки че хората реално мислят, че домашният любимец няма място в къщата, когато там се настани бебе.

Може би това се дължи на трудното възприемане, че съжителстваме с всякакви животни в днешно време. За бабите ми това е немислимо. Родителите ми го разбират, но не напълно. Искам да кажа, че ако зависеше от тях, нямаше на първо време въобще да имаме куче. Сред приятелите не съм забелязала подобно мислене, но съм убедена, че и мои връстници мислят по същия начин.

Не е голяма изненада, че хората реагират така първосигнално. Особено пък в нашия случай, при положение, че Фюри е немска овчарка с възхитителни размери и подозирам, че за хора, които не са свикнали с големи породи, изглежда заплашителна. Изненадващото за мен е, че продължават да се чудят дали кучето няма да изяде бебето.

Когато взехме решението да допълним семейството и дома си с куче, бяхме напълно наясно с всички отговорности, които трябва да поемем, решавайки съдбата на едно живо същество. Важно е да се запознаете с детайлите преди да се хвърлите в дълбокото с отглеждането на какъвто и да е домашен любимец.

А като млада двойка, която планира да има семейство, ние трябваше още тогава да разберем ясно какво ще се случи с кучето, когато дойде време за бебе и още повече – когато бебето вече е факт.

През бременността

Много жени за моя изненада започват да се притесняват още през бременността си. Безопасно ли е да съжителствате с куче, когато очаквате бебе? Да, разбира се. Ако се грижите добре за здравето на кучето, няма защо да се притеснявате за своето, както и за това на бебенцето в корема ви.

Най-важните неща, на които трябва да обърнете внимание са обезпаразитяването и хигиената на домашния любимец. Обезпаразитяването бива външно и вътрешно.

За външното обезпаразитяване (против кърлежи, бълхи, комари и мухи) ние се доверяваме на каишка, а през бременността дадохме и хапче за външно обезпаразитяване с цел допълнително презастраховане от кърлежи. Всичко беше наред и нямахме драма.

За вътрешното обезпаразитяване можете да се доверите на ветеринарен лекар и всичко, което се изисква от вас, ще бъде да следите дали кучето приема хапчетата достатъчно често. Ако изхожданията са нормални и не виждате нищо притеснително в тях, можете да сте спокойни, че всичко в стомаха на животинчето е наред и няма защо да се тревожите и за вашето здраве.

Съветът от акушерките ми относно бактериите беше едно от най-хубавите неща, които някой ми е казвал, за да ме направи още по-уверена в отглеждането на домашен любимец през бременността и след това. Щом аз живея с куче, значи и бебето ми, макар и още неродено, също живее с кучето. Чрез мен бебето ми се запознава с всички бактерии, с които аз съжителствам, и се научава да живее нормално с тях. Затова и няма нужда да пазите бебето от кучето за определен период от време след раждането.

Подгответе кучето на психологическо ниво

И защото не всичко опира до бактерии и здраве, трябваше да направим обстойно проучване на методите, които можем да използваме, за да направим ситуацията по-лесна за възприемане от кучето. Според личните ми наблюдения, кучето има по-голяма нужда от подготовка за тази среща, отколкото бебето.

За тази цел направихме няколко неща:

1. Близост през бременността.

Оставях кучето да се гушка в корема ми, да усеща ритничетата на бебето и да ме души постоянно. Моят аромат се променяше спрямо хормоните, а веднъж родено, бебето мирише най-много на майка си, затова позволявах на кучето да ме души и „изучава” толкова, колкото е необходимо. В някои дни дори беше леко досадно, но в никакъв случай не го гонех в леглото му.

2. Повече внимание от партньора още през бременността.

Не е тайна, че веднъж родила, жената започва да витае като свободен електрон около бебето и нищо друго не заема толкова голяма част от ежедневието ѝ, колкото новото човече. Още през бременността започнах да обръщам по-малко от обичайното внимание на кучето, за да свикне и да не свърже липсата на внимание от моя страна с пристигането на бебето.

3. Отстраняване на някои навици.

Ние сме от хората, които спят с кучето си. Always have, always will. И тъй като нашето семейно решение беше бебето да спи при нас, в нашето легло, трябваше да започнем да гоним кучето от там още през бременността ми, отново за да не свърже това наше необичайно поведение с пристигането на бебето вкъщи.

Започнахме с малки стъпки – 1 вечер в седмицата я оставяхме да спи в хола, след това 2 вечери и така докато не стигнахме цяла седмица. Не ѝ повлия по никакъв начин, защото преходът беше достатъчно плавен.

След раждането на бебето

Единственото нещо, което направихме преди да се приберем вкъщи, беше да подсигурим нещо, което мирише на бебето и в нашия случай това беше една пелена, която мъжът ми взе от болницата и достави на кучето за опознаване.

Първите дни вкъщи винаги са абсолютен хаос по много причини, но кучето ви не трябва да бъде една от тях. Всичко, което искахме ние, беше да се приберем вкъщи, да останем насаме с детето си, да ги запознаем с кучето в една абсолютно спокойна среда. И двамата се държахме абсолютно нормално, сякаш бебето винаги е било вкъщи и точно по този начин реагира и кучето.

* Моля, гледайте на този материал като на разказ от личен опит. Направете своето проучване и ако не сте сигурни в себе си или в животно си, непременно потърсете помощ от специалист.

** Ако кучето ви има признаци на агресия в поведението си, не неглижирайте това и също потърсете помощ от вещо лице.

534 Споделяния

Tags:

  • Пирина Воденичарова

    Казвам се Пирина. И винаги ми е било трудно да се представям по-подробно от това. Обичам уютните малки пространства, приготвените с грижа напитки, френските сирена, тъмните червила и всичките сезони, с които разполагаме. Винаги намирам на какво да се радвам,…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Лекарства или психотерапия в лечението на депресия?

Депресията представлява разстройство на настроението, за което са характерни чувства на тъга, празнота и ...

Несъзнаваният ум и наследството на Фройд

Психиката като айсберг и съзнанието като негов своеобразен връх

Как, защо и кога спираме да вярваме в Дядо Коледа

Средната възраст за научаване на истината за белобрадия старец е 8 години

Забравянето е енергоемко!

Забравянето коства повече умствена енергия, отколкото запомнянето