• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Кошмарите

Кошмарите са дълги и обикновено сложни сънища, които предизвикват интезивен страх или тъга. Обикновено водят до събуждане, за да бъде избегната определена опасност и са често срещани при децата, но биха могли да продължат или да се появят в зряла възраст. Ако започнат да се повтарят, те преминават от лека неприятност в сериозна причина за безпокойство.

Разпространение

Кошмари се регистрират при деца на възраст над 2-3 години, но обикновено намаляват след 10-годишна възраст. Около 5% от възрастните споделят за кошмари поне веднъж седмично. Обикновено този процент е по-голям при жените, които сънуват по-чести кошмари, свързвани със спектър от фактори, като например промени в самооценката, относително по-висок процент на диагностицирани тревожни разстройства, както и полово обусловени специфики в обработката на емоциите.

Темите на кошмарите варират при различните хора, като някои от по-добре познатите ситуации са свързани с невъзможност да се избяга от определена опасност, падане от голяма височина или загуба на близък. Преживени травматични събития също може да се възпроизведат като повтарящи се сюжети в кошмарите.

Кога би трябвало да се тревожим?

Повечето кошмари са част от нормалната реакция на стрес и редица клиницисти смятат, че помагат на хората да преработят травматични събития. Ето някои от тревожните индикатори, че става въпрос за по-дълбок проблем:

  • Многократно събуждане след дълги, плашещи сънища, които се съсредоточават върху заплахи за оцеляването и сигурността.
  • Значимо увреждане в професионални, социални или други области от ежедневното функциониране.
  • Липса на медицинско състояние или медикаменти, които биха могли да обяснят симптомите.
  • Преживявания на уплаха, гняв или тъга в резултат от съня.
  • Соматични оплаквания – изпотяване, сърцебиене.
  • Нарушения в количеството и качеството на съня.

Причини

  • В близо 60% от случаите се регистрира значимо събитие като преживяна травма, загуба, раздяла или сериозен стресов фактор;
  • Подлежащи тревожно-депресивни разстройства;
  • Нежелани реакции или странични ефекти от медикаменти;
  • Соматични заболявания, нарушения в дишането по време на сън и др.

Лечение

Кошмарите се превръщат в нещо повече от лоши сънища, когато започнат да имат значим ефект върху качеството на живот. Лишаването от сън, което може да бъде причинено от кошмари, се свързва с множество заболявания, включително сърдечно-съдови, депресия и затлъстяване. Проведени проучвания показват, че честотата на кошмарите е свързана с риска от самоубийство.

Сами по себе си кошмарите не изискват лечение, а по-скоро представляват сигнал за друго подлежащо разстройство. Ако са свързани с медицинско състояние, лечението би трябвало да бъде насочено към основния проблем. Ако психичното състояние изглежда допринася за кошмарите, вашият лекар може да предложи консултация с професионалист в областта на психичното здраве.

Кошмари при децата

До 50% от децата на възраст между 3 и 6 години, както и 20% от тези между 6 и 12 години имат „чести“ кошмари (Nielsen et al., 2000; Siegel, 2009). Fisher et al (2014) съобщават, че постоянството на кошмарите по време на предучилищна и начална училищна възраст предсказва риска от развиване на психотична симптоматика в юношеството.

Как можем да подкрепим децата?

  • Установете редовна успокояваща процедура преди лягане, която да включва приготвяне на тоалета, четене на книги, редене на пъзели и т.н. Направете спалнята комфортно и тихо място. Детето ви може да се чувства по-сигурно, ако спи с любимо животно, одеяло или друг уютен обект.
  • Ако детето ви се бори с кошмари, бъдете търпеливи и спокойни. След като детето ви се събуди от кошмар, реагирайте бързо и го успокойте. Уверете го, че всичко е наред и че е в безопасност. Целувка и прегръдка може да му помогнат да заспи отново. Избягвайте да отхвърляте страха или да казвате, че детето ви е глупаво.
  • Говорете за съня на другия ден. Помолете детето си да опише кошмара. Какво стана? Кой беше в съня? Какво го направи страшен?
  • Внимателно попитайте детето си за взаимодействия с други деца, телевизионни предавания, компютърни игри или значими преживявания през деня.
0 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Психофизиология на мотивацията | Част 2

Да имитираш успех може да бъде успешна стратегия за постигане на успех!

Виртуален наркотик ли е видео съдържанието за възрастни?

Д-р Светослав Савов, клиничен психолог и психоаналитик, за пристрастеността към едно по-деликатно виртуално съдържание.

Повтаряните лъжи са най-достоверни!

Или колко лесно митовете се превръщат в неоспорими факти

Какво стои зад склонността ни да се самозаблуждаваме?

12 защитни механизма, които ни помагат да се справим с неприемливите страни на нашата ...