• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Урок по умно градско колоездене от Дания

Благородно ви завиждам, ако не сте ходили в Дания. Не защото не е хубаво, а защото дори не мога да опиша какво е усещането да се озовеш на тази чудна земя за първи път. Ако не сте ходили в Дания, обезателно намерете повод, време и средства да отидете. Или поне инвестирайте усилия да научите повече за тази чудна земя. Не само защото е хубаво, а защото дори е поучително.

На добрия пример на датската държава и тамошното общество може да се посвети цял отделен сайт, но това е нещо, което излиза извън сферата на моите компетенции и физическите ми възможности. Тук за целите на разточителния увод единствено ще споменем, че Дания редовно оглавява Индекса на световното щастие и този факт не се дължи (само) на по-либералното отношение към канабиса.

Дания е прословута с едни от най-високите нива на данъчно облагане в света [*], но пък за сметка на това нейните поданици се радват на висок жизнен стандарт, изключителна социална политика, крупни инвестиции в наука и технологии, високоефективна образователна система, ниско ниво на икономическо неравенство и не на последно място – отлични възможности за авангардно ядене и пиене.

Нация от колоездачи

Може да се каже, че един от феномените, отговарящи за характерния облик на датските градове, е колоезденето. Колоезденето в Дания е нещо като национален спорт и начин за придвижване, и за датчаните е чест да се наричат „нация от колоездачи“.

Снимка: Cyklistforbundet/Mikkel Østergaard

Статистиката показва, че повечето от тях завъртат педалите на 6-8-годишна възраст (по-младите просто карат колела без педали) и не спират да ги въртят, докато краката им позволяват.

Снимка: Cyklistforbundet/Mikkel Østergaard

Програмата в училищата предвижда изучаване на правилата за движение по пътищата, пътна безопасност, добри колоездачни практики, включително и значението на каската като основно предпазно средство на велосипедиста.

Ами семействата с деца?

И за тях има статистика: близо четвърт от копенхагенските семейства с две или повече деца разполагат с карго велосипед. Карго велосипедът е изобретен през 80-те години на миналия век в свободния град Християния и представлява голяма триколка с дървено ремарке отпред, което позволява превозването на значителен обем деца, животни и неодушевени предмети.

Снимка: Christiania Bikes

Датските карго велосипеди имат награди за дизайн и вече успешно се изнасят за редица европейски държави с добри велонавици като Холандия например.

И не само те…

От поколения датските пощенски служители използват велосипеда като средство за разнасяне на писма и пратки. По подобен начин оперират и редица малки магазини, които доставят направените дистанционно поръчки изцяло безмоторно от 60-те години на миналия век.

Датски пощенски велосипед, снимка: Wikimedia Commons

След 2000 година в по-големите датски градове процъфтяват т.нар. велотаксита – рикши, които предлагат превоз на кратки разстояния (обикновено до 3 км) през лятото. Горе-долу това е периодът, в който из градските центрове плъзват множество велобудки за продажбата на кафе и супа.

От март 2009 година полицията в Копенхаген патрулира на велосипеди. Освен че този вид транспорт им осигурява бързо и ефикасно придвижване по улицата и извън нея, полицаите се радват на по-добра видимост и разпознаваемост.

Датска велополиция, снимка: Wikimedia Commons

Ето ви и още данни, които звучат като измислени, но са напълно официални:

  • 9 от 10 души в Дания притежават велосипед;
  • Среднодневният велопробег на един датчанин е 1,6 км;
  • ¼ от целия личен транспорт в Дания (за разстояния под 5 км) е велосипеден;
  • Колкото по-голям е един град, толкова по-голям е и шансът неговите жители да удовлетворяват транспортните си потребности, колоездейки.

100 години колоездене

Датската култура на колоездене е стара колкото самото колело. Първите велосипеди в Дания датират от 80-те години на 19 век, а през 20-те и 30-те години на 20 век се превръщат във всенароден символ на свобода и равенство. Представители на различни социални прослойки въртят педалите рамо до рамо – в града на път за работа през седмицата и в провинцията като начин за отмора през почивните дни.

С подобряването на жизнения стандарт в края на 50-те години, някои датчани слизат от колелото и се качват на мотопеди и автомобили, а сред датските градоустройници се формира нагласата, че бъдещето принадлежи на моторизирания транспорт и все по-широките пътища.

Тази тенденция е осуетена от петролната криза от 1973 година или по-скоро от далновидността на датското общество в контекста на кризата. В Копенхаген са въведени „Безмоторни недели“, а протестите за столица без автомобили стават всекидневие.

С течение на времето загрижеността за замърсения въздух, глобалното затопляне и замиращата в резултат от все по-дългия и уседнал работен ден физическа активност резултират в същински датски велоренесанс. За това помагат и тежките облагания върху бензина и автомобилите, като понякога данъкът за придобиването на нова кола може да достигне до 150% върху стойността на машината.

Инфраструктура. Велоинфраструктура!

„Копенхагенизация“ е концепция в архитектурата и градоустройството, свързана с въвеждането на по-добри пешеходни условия и велоинфраструктура в градската среда. Тя не е от вчера, но в последно време в Дания се наблюдава още по-силна политическа воля за проектирането на благоприятстващи пешеходците и велосипедистите пътища, за преосмислянето на светофарите и пътните знаци и за цялостното поддържане на насърчаваща безмоторното придвижване околна среда.

Снимка: Cyklistforbundet/Mikkel Østergaard

Тези усилия се надграждат от няколко поредни датски правителства и във всички проекти, реализирани благодарение на тях, безопасността на колоездачите е топ приоритет. Именно затова този начин на придвижване продължава да бъде социално желан не само сред мъже в активна възраст, но и сред жени, деца и пенсионери от всички социално-икономически прослойки. Всички инвестиции във велоинфраструктура в Дания подлежат на щателна регистрация, понеже градовете могат да кандидатстват за 50% кофинансиране от правителството, но за целта е необходима пълна прозрачност на проектите.

През последните две десетилетия в Копенхаген са вложени неимоверни средства за развитието на велосипедната мрежа и в този период колоезденето се увеличава с над 30%, докато пътните инциденти намаляват с над 60% в сравнение с нивата от края на 90-те години на миналия век.

Снимка: Wikimedia Commons

За това отчасти са виновни т.нар. супервелоалеи, чиято основна цел е да осигурят максимално бързо и безопасно безмоторно градско придвижване. Те минават в близост до спирки на обществения транспорт, което прави възможно прекачването за по-дълги пътешествия. Оборудвани са с въздушни помпи, степенки, собствени светофари, съобразени със средната скорост на велосипедиране. Движат се в почти прави линии, а пресичането на натоварените автомобилни артерии се осъществява посредством тунели и мостове. Над копенхагенското пристанище са изградени няколко моста, които са ексклузивни за велосипеди и пешеходци.

Ето ги и датските велоалеи в цифри:

  • Велосипедните маршрути в Дания са със сумарна дължина над 12000 км.
  • В Копенхаген има над 400 км велоалеи, които са напълно независими от автомобилните платна и тротоарите.
  • Колоезденето е най-скоростният начин за изминаване на разстояние под 10 километра на територията на Копенхаген.

Екология и здраве, за велосипедите „Наздраве!“

Казвал ли съм ви, че не е нужно спортът за здраве да ви взима здравето? Ще го повторя, но по друг начин.

Можем да спорим дали в деня на един съвременен човек има 30 минути за спорт, но ще ви е много трудно да ме убедите, че не прекарвате поне половин час дневно в придвижване по работа и други обязаности.

Снимка: Cyklistforbundet/Mikkel Østergaard

Как ще пътувате до голяма степен е въпрос на избор, а както вече стана ясно, в Дания често избират да пътуват на две гуми, задвижвани от човешка мощ. Според велопосолството на Дания (организация в подкрепа на велокултурата в Дания и по света), от този избор произтичат следните хубави неща:

  • Копенхагенските граждани, които карат колело, прекарват 1,1 милиона по-малко дни в болнични.
  • Всеки километър, пропътуван на колело (вместо с кола), намалява разходите за здравеопазване с 1€.
  • Велосипедният транспорт намалява емисиите на въглероден диоксид средно с 20000 тона годишно.

Все по-малко вреди…

Проучване, публикувано тази година в списание Journal of Transport & Health [1] потвърждава, че велоинцидентите и велопробегът в Дания се намират в обратнопропорционална зависимост. Казано по друг начин, датчани карат все повече колело и страдат от все по-малко произшествия, произтичащи от този факт.

От 1998 до 2015 година броят пострадали велосипедисти в Дания е намалял с 55%, докато велопробегът е нараснал с 10%. В Копенхаген, където се наблюдава най-голям ръст във велосипедния транспорт (около 30%), велоинцидентите са намалели повече от трикратно – от 402 през 1999 г. на 129 през 2015 г. Като цяло фаталните случаи за периода са малко и бележат лек спад.

…и все повече ползи!

Нещо повече, учените изчисляват, че редовното велосипедно движение в Дания предотвратява следните хронични заболявания на годишна база:

  • 3328 по-малко случая на диабет от 2 тип
  • 5742 по-малко сърдечносъдови случая
  • 2076 по-малко ракови случая на рак
  • 6190 предотвратени смъртни случая

За сравнение, „вредите“ от колоезденето през 2015 в цялата страна са били следните:

  • 26 смъртни случая
  • 512 тежки наранявания
  • 297 леки наранявания

Друг тазгодишен анализ, проведен за Confederation of Danish Industry (DI), показва, че само 10% допълнителен ръст във велосипедния пробег в Дания би довел до следните допълнителни ползи:

  • 267000 по-малко болнични дни
  • 6% по-малко задръствания в големите градове
  • 1,1 млрд. датски крони (над 134 млн. евро) спестявания от здравеопазване

Има редица причини, поради които България никога няма да бъде Дания, София никога няма да бъде Копенхаген и паметникът на Ян Бибиян и дяволчето Фют никога няма да бъде паметника на Малката русалка. Не позволявайте търсенето на аргументи против колоезденето да се превръща в една от тях.

 

[*] В зависимост от стандарта си, датските граждани дават между 41% и 56% от доходите си за данъци.

 

Източници:

[1] Andersen, L. B., Riiser, A., Rutter, H., Goenka, S., Nordengen, S., & Solbraa, A. K. (2018). Trends in cycling and cycle related injuries and a calculation of prevented morbidity and mortality. Journal of Transport & Health.

Споделяния 2

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Спортът за здраве не трябва да ти взима здравето!

Движете се по-често извън формалното спортуване – ще бъдете по-ентусиазирани и по-здрави

3 МНОГО криворазбрани факта за мускулите и мазнините

Фитнес недоразуменията нямат край, но все трябва да започнем отнякъде

Възстановяване на фигурата след бременност

Какво да правим във всеки етап след раждането, за да възвърнем старата си форма

Формата без диета не е фантасмагория

Запознай се с NEAT и неговото значение за твоето тяло

Той е Еверест

Близките срещи с истинските вдъхновители на нашето време понякога се случват насън

Женски тайни: Бърза тренировка за цяло тяло

Днес ще се опитам да направя с вас една онлайн тренировка, включваща работа върху ...