• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Клуб 27: фаталност или случайност?

Мрачна статистика от историята на музиката в памет на едни от най-големите в рока

За поредна година на 20 февруари мълчаливо отпразнувах рождения ден на един от младежките си идоли. На следващата сутрин станах с идеята да напиша нещо много странно в негова памет. Освен главен виновник за съществуването на стила гръндж, Кърт Кобейн е и един от музикантите, заради които идеята за Клуб 27 е достигнала до мнозина от нас. Какво по-странно от това?

Големите, които си отидоха на 27

Ако намирате за трудно да се причислите сред „мнозина от нас“, то нека ви разкажа повече за Клуб 27. Това е една от най-особените и трагични серии от съвпадения в историята на рок музиката. Терминът наистина придобива по-широка популярност след самоубийството на Кобейн на 5 април 1994 година, но се корени още по-назад във времето. В рамките на 2 години около началото на 70-те залязват четири от големите звезди на рокенрола – Брайън Джоунс, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън.

Игнорирайки съвпадението , че и четиримата имат „J“ за начална буква на имената си, се натъкваме на още по-фрапиращия факт, че всички те умират на по 27 години! Също като Димитър Воев през 1992. Също като Кърт Кобейн през 1994. Също като Ейми Уайнхаус през 2011. И също като десетки други популярни и не чак толкова популярни артисти!

Нарочно използвам думата „артисти“, въпреки че клубът се свързва най-вече с музиката. Погледът назад показва, че освен музиканти, в смущаващо дългия списък попадат и множество млади актьори и други творци, изтлели от зависимости, посегнали сами на животите си или трагично загинали в странни обстоятелства.

Клуб 27 или по-скоро Клуб 56?

Източник: Dianna Theadora Kenny/The Conversation

Наистина, средната мрачна статистика за музикантите се оказва значително по-различна, отколкото за останалите хора. Това е видно от изследването на преподавателя по психология и музика Диана Кени, публикувано неотдавна в The Conversation [1]. Авторът открива, че поп музикантите живеят с около 25 години по-малко от общата публика и тази разлика може да се проследи поне до 50-те години на миналия век.

Изследване в BMJ от 2011 г. [2] потвърждава, че някои известни музиканти [*] са с два до три пъти по-голям риск от смърт в 20-те и 30-те си години. Публикацията, макар и полушеговита, сериозно разклаща вярването, че най-големият риск се наблюдава в 27-мата година от живота на звездата. Напротив, в анализираната извадка се наблюдава значително по-висок риск около 32-рата година, но още повече – след 45-тата годишнина на знаменитостта.

Източник: Dianna Theadora Kenny/The Conversation

През 2014 Диана Кени доразбива мита за Клуб 27. Тя открива [3], че най-много музиканти умират на 56-годишна възраст. Нейното изследване обхваща над 12 000 известни музиканти в периода между 1950 и 2014 г. и заключенията са следните: в Клуб 27 попадат едва 1,3% от тези хора, докато мнозинството предпочита Клуб 56 – цели 2,3% „членуват“ там.

Източник: Dianna Theadora Kenny/The Conversation

Рискът от смърт в Клуб 27 дори е по-нисък от средностатистическия за извадката. За да може да претендира за значим [†], то в него трябва да фигурират минимум 1,5% до 1,6% от изследваните музиканти. Твърде жалко?

Източник: Dianna Theadora Kenny/The Conversation

За да завършим траурната статистика с още по-противоречиви факти, трябва да отбележим, че рокът дори не е жанрът, чиито творци си отиват най-млади. В още по-ново свое изследване [4] Кени показва, че значително по-рискови от рока са стилове като електроник/диско/фънк, пънк и метал, а най-млади умират… рапъри и хипхопъри.

Източник: Dianna Theadora Kenny/The Conversation

Няма случайни неща?

Но дори след всичко, показано дотук, не можем да спорим с неоспоримия факт, че едни от най-ярките звезди на музикалния небосклон са си отишли на 27. Достатъчно ли е това, за да разглеждаме възрастта като фатална и да считаме, че в нея „има нещо“?

Ако отстъпим крачка назад, за да разгледаме гората, може би ще установим, че от всяко дърво свирка не става. Същото е и с музикантите. Докато много от нас са склонни да считат музикалната кариера за рисков фактор, то обратната зависимост също заслужава внимание. Склонността към изкуствата е сред характерните черти на чувствителни и нестабилни характери, които често са по-склонни към саморазрушително поведение дори (или особено) в младежките си години.

Рок музикантите се докосват до славата на младини и наваксват с „нещата от живота“, докато връстниците им все още вървят по утъпканите гимназиални пътеки. Пуснете лабилна личност на дълго турне, изпълнено със секс, наркотици и тези три неща… и има голям шанс жизненият ѝ тур да приключи по-рано, отколкото средната статистика е предвидила.

Добавете към историята и капка селективно докладване – склонността на медиите и хората да преувеличават честотата на явления, които силно са ги впечатлили. Огромни личности като Хендрикс, Джоплин, Морисън и Кобейн оставят големи дупки в душите на хората и дори може да се каже, че с тях загиват цели музикални епохи. Обстоятелствата около тяхната смърт правят силно впечатление. Всеки следващ подобен случай все по-силно апелира на онова примитивно нещо в главите ни, специализирано в откриването на зависимости… дори там, където те не съществуват.

Черно се шегуваме, че изкуството е единствената професия, в която да умреш млад се счита за добра кариерна стъпка. Но най-тъжното е, че с успеха си всички Морисъновци, Хендриксовци и Кобейни стават жертва на същата онази система, която са се опитвали да променят приживе. Осъзнаването, че в бунта срещу консуматорството си се превърнал в обект на консумация от презадоволени очи и уши понякога е повече, отколкото можеш да понесеш на крехките 27.

 

[*] Английски изпълнители, оглавили класациите поне веднъж в периода между 1956 и 2007 г.

[†] От статистическа, но не и от поп гледна точка.

 

Източници:

[1] Kenny, D. T. (2014). Stairway to hell: Life and death in the pop music industry. The conversation, 27.

[2] Wolkewitz, M., Allignol, A., Graves, N., & Barnett, A. G. (2011). Is 27 really a dangerous age for famous musicians? Retrospective cohort study. Bmj, 343, d7799.

[3] Kenny, D. T. (2014). The 27 club is a myth: 56 is the bum note for musicians. The conversation.

[4] Kenny, D. T. (2015). Music to die for: How genre affects popular musicians’ life expectancy. The Conversation.

102 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Чудният приказен свят на Лизбет Цвергер

Рисунките на австрийската художничка Лизбет Цвергер вдъхновяват малки и големи любители на приказки.

Снежни, по-снежни и още по-снежни научни факти

Всичко, което може би сте искали да знаете за снега, но не сте имали ...

Денят на Радинa №7: Голямата надежда

Няма как да не се просълзим от по детски чистото сърце, което Радина носи ...

Цар Фердинанд I в пернатото царство

Каква е връзката между цар Фердинанд I и безценната колекция от рисунки на птици, ...