• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Зов за наука от Карл Сейгън

На 9 ноември Карл Сейгън щеше да навърши 84 години. Сейгън е американски астроном, космолог, астробиолог, астрофизик, създател на култовия сериал Космос, автор на множество статии и книги, сред които Свят, населен с демони, Сенките на забравените прадеди – корените на човешкия вид, Дракони в райската градина, Милиарди и милиарди…

Той има принос за едни от най-значимите астрономични открития на миналия век и е известен с проучванията си върху възможността за извънземен живот. Наред с това Сейгън е един от пионерите на научната комуникация, чиято работа и до днес ни помага да живеем в едно (малко) по-будно общество. Въпреки че го няма от над 2 десетилетия, гласът му продължава да отеква в главите на много от нас, а от примера му са заразени хиляди учени, учители, писатели, журналисти или казано с по-актуален тон – будители.

За да почета паметта му дни след рождения му ден, ще си позволя да преведа със съкращения един негов текст, публикуван в списание Skeptical Inquirer през пролетта на 1990 година. Той е вдъхновен от американската реалност по онова време, но вярвам, че някои от вас ще припознаят в долните редове смущаващо много елементи от българската действителност.

Защо трябва да разбираме от наука

След като слязох от самолета, видях човек с табела, надписана с името ми. Трябваше да присъствам на една научна конференция, а организаторите са били така добри да изпратят шофьор.

„Може ли да Ви попитам нещо?“, каза той, поемайки багажа ми. „Не е ли объркващо да се казвате като онзи учен?“ Отне ми известно време да разбера въпроса. Дали не се шегуваше? „Аз съм онзи учен“, казах. А той се усмихна. „Извинете. Аз имам подобен проблем и реших, че и Вас ви бъркат.“

Подаде ми ръка. „Казвам се Уилям Ф. Бъкли.“ (Името му всъщност не беше Уилям Ф. Бъкли, но наистина се казваше като един противоречив телевизионен водещ, което със сигурност му беше спечелило доста добронамерени подигравки.)

Настанявайки ме в колата, той изрази радостта си от това, че „съм онзи учен“ – имал много въпроси по отношение на науката. И така заговорихме. Но не и за наука. Искаше да обсъждаме НЛО, „канализиране“ (начин за узнаване на това какво мислят умрелите – нищо, разбира се), кристали, астрология… Той повдигаше всяка тема с неподправен ентусиазъм, а аз всеки път трябваше да го разочаровам: „Сведенията не са благосклонни,“ повтарях. „Има далеч по-просто обяснение.“ Колкото повече напредвахме по пътя си в дъжда, толкова повече помръкваше той. Защото аз не просто атакувах псевдонауката, а неговия вътрешен свят.

А в истинската наука има толкова много вълнуващи и много по-мистериозни и велики интелектуални предизвикателства – и всички те са далеч по-близо до истината. Знаеше ли той, че някъде там, в студения рехав междузвезден газ, се реят същите онези градивни елементи, от които сме направени ние? Беше ли чувал за стъпките на наши предшественици, открити във вулканична пепел на над 4 милиона години? Ами за Хималаите, възвисили се в резултат от сблъсъка между Индия и Азия? За това как вирусите повалят клетките, за радиоиздирването на извънземен разум или пък за древната цивилизация на Ебла?

Господин „Бъкли“ – речевит, интелигентен, любопитен – не знаеше практически нищо за модерната наука. Той искаше да знае за науката. Но цялата наука е била внимателно пресята, преди да достигне до него. Онова, което обществото бе позволило да се промъкне през филтъра, бяха предимно лъжи и объркване. То никога не го бе научило да различава автентичната наука от нейните евтини имитации.

Из цяла Америка има умни, дори талантливи, хора с вродена страст към науката. Но тази страст е неудовлетворена. Наскорошно проучване показа, че 94 процента от нас са „научно неграмотни“.

Рецепта за бедствие

Живеем в изцяло зависимо от науката и технологиите общество, в което почти никой не знае нищо за науката и технологиите. Това е явна рецепта за бедствие. Опасно и глупаво е да стоим невежи по отношение на глобалното затопляне или пък за изчерпването на озона, за токсичните радиоактивни отпадъци, за киселинния дъжд. Работни места и заплати зависят от науката и технологиите.

Ако Съединените щати не могат да произвеждат достъпни и висококачествени продукти, които хората искат да потребяват, индустриите ще се оттеглят от Съединените щати и ще занесат просперитет на друго място. Заради ниската раждаемост през шейсетте и седемдесетте, Националната научна фондация предвижда недостиг на близо милион професионални учени и инженери до 2010 година. Откъде ще дойдат те?

Ами ядреният синтез, суперкомпютрите, абортите, намаляването на стратегическите оръжия, зависимостите, телевизията с висока разделителна способност, авиационната безопасност, хранителните добавки, правата на животните, свръхпроводимостта, пътуването до Марс, лечението на СПИН и рак? Как бихме могли да определяме националната политика, ако не разбираме подлежащите проблеми?

Давам си сметка, че науката и технологиите не са просто едни рогове на изобилието, от които се изливат само блага. Учените не просто изобретиха ядрените оръжия; същите тези учени убедиха политическите лидери, че всяка нация – която и да е нация – трябва да се въоръжи със същите тези оръжия. След което направиха така, че да бъдат произведени 60000 от тях. Нашите технологии произведоха талидомида, фреоните, Агент Ориндж, нервнопаралитичните газове; изградиха индустрии, достатъчно мощни да съсипят глобалния климат. Хората имат основание да се притесняват от науката и технологиите.

Затова и образът на лудия учен е повсеместен – от доктор Фауст, през доктор Франкенщайн, до доктор Стрейнджлав и откачените човечета в бели престилки от детското предаване в събота сутрин. Но няма път назад. Не можем просто да заключим, че науката дава твърде много власт в ръцете на морално немощни технолози или корумпирани и освирепели за власт политици, и да решим да се отървем от нея.

Достиженията на медицината и агрикултурата са спасили повече животи, отколкото са били загубени през всички войни в човешката история. Напредъкът на транспорта, комуникацията и развлекателната индустрия са трансформирали света. Мечът на науката е с две остриета. Боравейки с него, всички ние, в това число и политиците, имаме отговорности – повече загриженост за дългосрочните последици от технологиите, глобална и отвъдпоколенческа перспектива, воля за избягване на национализма и шовинизма. Грешките започват да ни струват твърде скъпо.

Науката е много повече от познание. Тя е начин на мислене. Този начин е основополагащ за успеха ѝ. Науката ни призовава да допуснем фактите, дои когато тези факти не отговарят на предубежденията ни. Тя ни съветва да съхраняваме алтернативни хипотези в главите си и да търсим обясненията, които най-добре съответстват на фактите. Тя ни учи на финия баланс между невъздържана отвореност към макар и еретични нови идеи и най-безкомпромисен скептичен разбор не само на новите идеи, но и на установената истина. Нуждаем се от масово възприемане на този тип мислене. То работи. То е незаменим инструмент за демокрация в епохата на промяна. Нашата задача е не просто да обучаваме повече учени, но и да задълбочим общественото разбиране за наука.

Какво можем да направим

Засега най-ефективният начин за повишаване на интереса към науката е телевизията. По телевизията дават много псевдонаука, известно количество медицина и технологии и почти никаква наука – особено по големите телевизии, чиито управленци се страхуват, че излъчването на наука ще доведе до спад в рейтингите и печалбите. Защо в цяла Америка няма нито един сериал, чийто герой се опитва да разбере как работи вселената?

Вълнуващите научно-технологични проекти привличат и вдъхновяват младежта. Броят на научните докторантури достигна рекордно ниво по времето на програмата Аполо, а оттогава намаля. Това е много значим страничен ефект от проекти като изпращането на хора на Марс, свръпроводимия суперколайдер за изследването на елементарните частици и програмата за картографирането на човешкия геном.

Понякога имам късмета да преподавам в детската градина или на първокласници. Много от тези деца са любознателни, интелектуално живи, задават провокативни и проникновени въпроси, демонстрират огромен ентусиазъм за наука. Когато говоря с гимназисти, виждам нещо различно. Те наизустяват „факти“. Но радостта от откривателството, животът зад фактите, ги е напуснал. Те се притесняват от питането на „глупави“ неща; готови са да приемат неадекватни отговори; не задават допълнителни въпроси; стаята е осеяна с погледи, търсещи одобрението на връстниците.

Нещо се случва между първи и дванадесети клас и неговото име не е „пубертет“. Бих предположил, че отчасти става дума за страх от открояване сред връстниците (освен в спорта); отчасти обществото ни учи да търсим бърза възвращаемост; отчасти впечатлението, че науката или математиката не купуват скъпи коли; отчасти ниските очаквания към учениците; и отчасти, че има толкова малко ролеви модели за интелигентна комуникация на науката и технологиите или за ученето за удоволствие.

Има и още нещо: Много възрастни се дразнят, когато младежите задават научни въпроси. Децата питат защо слънцето е жълто или какво са сънищата, колко дълбока може да е една дупка, или кога е рожденият ден на Земята, или пък защо имаме пръсти. Твърде много учители и родители отговарят с раздразнение или присмех, или пък бързо сменят темата. Не мога да проумея защо големите трябва да се правят на всезнаещи пред 5-годишни деца. Какво лошо има в това да признаеш собственото си незнание? Децата скоро научават, че този тип въпроси някакси ядосват възрастните. Още няколко такива преживявания и поредният детски ум е загубен за науката.

Има къде-къде по-добри отговори. Ако имаме идея за отговора, можем да се опитаме да обясним. Ако нямаме идея, можем да отворим енциклопедия или да посетим библиотека. Или пък да кажем на детето: „Не знам отговора. Може и никой да не го знае. Може би, когато пораснеш, ти първи ще узнаеш това.“

Но само с окуражаване не става. Трябва също така да дадем на децата инструментите да отсяват зърното от плявата. Често ме спохожда видението за поколение от американци, неспособни да различат реалността от фантазията, стискащи кристалите си с надежда за успокоение, негодни дори да формулират правилните въпроси или да разпознаят отговорите.

Искам да спасим господин „Бъкли“ и милионите като него. Също така искам да спрем да произвеждаме вяли, нелюбознателни и лишени от въображение абитуриенти. Мисля, че Америка се нуждае от, и заслужава, гражданство с будни съзнания и основно разбиране за това как работи светът.

Общественото разбиране на науката е по-фундаментално за националната ни сигурност от половин дузина стратегически системи за въоръжение. Подпосредствената научна грамотност на младежите и широкоразпространеното невежество и апатия към науката при възрастните трябва да бият спешна аларма.

847 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Най-ценният ресурс | Част 1

Постиженията се определят не от средствата, с които разполагаме, а от състоянието, в което ...

Лекарства или психотерапия в лечението на депресия?

Депресията представлява разстройство на настроението, за което са характерни чувства на тъга, празнота и ...