• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Какво причинява рак? Ами… сложно е!

Миналия месец съдебно жури в Сан Франциско постанови, че един случай на Неходжкинов лимфом е причинен от хербицида Раундъп, който съдържа глифозат – вероятен карциноген. Ищецът получи 80 милиона долара обезщетение. Преди по-малко от седмица съдебни заседатели в Оукланд, Калифорния отсъдиха в полза на жена, която твърдеше, че мезотелиомата ѝ се дължи на азбест, съдържащ се в бебешката пудра на Johnson & Johnson. Миналата година същата компания бе заставена да плати обезщетения на 22 жители от Мисури, които претендираха, че пудрата е причинител на овариален карцином (рак на яйчниците, бел. ред.).

Подобни решения не са победата, за която повечето хора ги смятат. Не, те са взети в търсене на изкупителна жертва и изкривяват науката за рака и общественото разбиране за болестта. Това пише за The Wall Street Journal Артър Ламбърт – пост-докторантски изследовател към Whitehead Institute for Biomedical Research, който се занимава с изучаване на молекулярните механизми на рака.

Когато хората разберат какво работя, обикновено ми казват нещо от сорта на: „Истина ли е, че дезодорантите причиняват рак?“, „Яденето на биопродукти предпазва от рак, нали?“, „Съпругът ми спря захарта и това го излекува от рака!“.

Този модел на мислене е донякъде оправдан, тъй като много видове рак несъмнено са свързани с начина на живот и факторите на околната среда. И въпреки това е фундаментално компрометиран, защото често преувеличава тяхното влияние (ако въобще го има) и защото бърка вероятност с директна причинност.

Излагането на карциногени повлиява риска от рак. Това е функция от много фактори, включително доза и продължителност на експозицията. Други фактори като наследствени генетични мутации също увеличават риска. Наричането на дадено вещество „карциноген“ обхваща широк диапазон на риск. Едно добре проведено и добре контролирано епидемиологично проучване може да разкрие статистически значимо повишение в риска – следствие от определен начин на живот. Но е особено важно да вземем предвид величината на риска, когато мислим за индивидуален раков случай.

Някои рискови фактори са несъмнена предпоставка за развитието на тумори. Един такъв рисков фактор е наследяването на мутирал ген BRCA1 – причина за рак на гърдата и яйчниците. Други, като тютюнопушенето, без съмнение са причинители на рак, въпреки че на много от пушещите им се разминава. 80% до 90% от пушачите не развиват рак, но въпреки това случаите на рак при пушачи са много повече, отколкото при непушачи. Има множество агенти, които са класифицирани като карциногени, но имат относително слаб ефект и следва да бъдат оценявани наред с множество други фактори, които увеличават или намаляват риска от рак. С някои малки изключения канцерогенните влияния имат маргинално въздействие и действат като една от многото променливи в уравнението на рака.

Научните сведения относно глифозата определено са противоречиви. Директната връзка с рак все още е под въпрос. Но дори да приемем най-високия научно прогнозиран риск за реален, ефектът му пак ще е скромен. Максималната приблизителна оценка (относителен риск от 1,3 до 1,4) е в порядък по-ниска от риска, свързан с тютюнопушенето (относителен риск от 15 до 30). Иначе казано, асоциираният с глифозат риск попада някъде между консумацията на голямо количество бекон (колбасите се свързват с повишен риск от колоректален рак) и пиенето на много горещ чай (което увеличава риска от рак на хранопровода).

Директно или индиректно много карциногени водят до увреда на ДНК, което е подлежащата причина за рак. Дори и да допуснем, че глифозат може да причини някакво генетично увреждане, пак ще е трудно да заявим с каквато и да е сигурност, че той е причинил рак. Просто между излагането на канцерогенни агенти и диагностицираното заболяване трябва да бъдат извървяни безброй допълнителни стъпки. Да бъде изминат дълъг и мъчителен път, простиращ се от първоначално увредената клетка, та чак до резултиращия рак.

Телата ни са оборудвани с много механизми, които възстановяват клетъчно увреждане или елиминират клетки с невъзможност за възстановяване. Дори когато една увредена клетка упорито отказва да умре, тя трябва да преодолее един куп допълнителни биологични препятствия, преди да стане ракова. Имунната система е особено умела в издирването на мутирали клетки и в елиминирането им, много преди да са се превърнали в туморни. Това обяснява защо повечето онкологични заболявания се развиват в продължение на десетилетия.

Разбира се, ненужно е да проследяваме всяка стъпка от това пътешествие, за да можем да установим връзката между една канцерогенна експозиция и рак. Но колкото по-малък е рискът от карциногена, толкова по-важно е да мислим за неизвестните фактори. Имало ли е допълнителни карциногени? Как обвиняемият карциноген си взаимодейства с начина на живот? Какво е състоянието на имунната система? Дали няма и генетични предпоставки?

Истината е, че нямаме идея защо някои хора развиват рак, а други – не. Рисковите фактори променят шансовете, но никога не са определящи. За всеки индивидуален случай има огромен спектър от несигурност, предопределен от фактори, които са или слабо проучени, или напълно произволни.

Основното ми притеснение не е за осъдените компании. Най-критичното последствие от тези съдебни дела е тяхното отражение върху обществената психика. Идеята, че зад всеки случай на рак стои сигурен подтик.

Ракът е ужасяваща болест. Разбираемо е желанието да посочим ясна причина, както и превантивните мерки, които е можело да бъдат предприети. Но подобни причинно-следствени съдебни решения внушават, че е възможно да теглим права линия от конкретно събитие в миналото до конкретен раков епизод. Че можем да отворим един тумор, да го превъртим отначало и да видим точно кога и къде са се объркали нещата. В повечето случаи това просто не е възможно.

Затова не ни остава нищо друго, освен да приемем неудобната реалност – въпреки че сме стигнали далеч в разбирането си за рака, все още не знаем всичко за него.

 

Lambert, A. (2019). Opinion | What Causes Cancer? It’s Complicated. WSJ. Retrieved 29 May 2019

0 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Пусни малко природа в офиса за повече продуктивност!

Работното ти място наподобява джунгла и имаш поне един колега, който се държи като ...

Нов доклад: социалните мрежи подклаждат страха от ваксиниране

Фалшивите новини и антиваксиналните настроения преобладават в социалните медии

СЗО подкрепя китайската традиционна медицина. Защо?!

Редно ли е терапии с недоказана ефективност и безопасност да бъдат включвани в МКБ?

Кожа – психика: двупосочна връзка

Някои кожни проблеми имат и психологическа страна, на която също е добре да обръщаме ...

Бързи шамари за бавния метаболизъм

Какво се крие зад популярното клише и страшно ли е то

3 изпитани начина, по които костите определят теглото ти

Скелетът е динамична тъкан с изумителен ефект върху телесното тегло