• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как да учим ефективно

В първия учебен ден ми се иска да публикувам нещо тематично, без да разводнявам съдържанието на и без това широкоспектърния ни сайт. Мисля си за цялото полезно и безполезно познание, което е протекло през главата ми през изминалите 30+ съзнателни декади и се радвам, че в крайна сметка някаква значима част от него се е задържала там. Но най-вече се радвам, че в живота ни има множеството първи, но само един последен учебен ден или иначе казано – че човек се учи, докато е жив.

Независимо на кой етап от житейско-учебния си път се намирате, вероятно всеки ден се сблъсквате с нова информация, която искате или трябва да запаметите. Да научите, така да се каже. Днешният текст е посветен на ученето и на работещите стратегии за подобряване на паметта. Някои от тях съм използвал с голям успех, а други са нови и за мен самия.

Този текст не е мой – негов автор е моят презокеански приятел Джейми Хейл, а в оригиналната си версия на английски той е публикуван в блога на холандския психолог Коерт Висер The Progress-Focused Approach.

Самият Джейми е олицетворение на всестранно развитата личност. Той е изследовател към лабораторията по психофизиология на Университета на Източен Кентъки. Специализира в различни аспекти на когнитивната наука, научното познание и хранителното поведение. Има седем книги и редица научни и научнопопулярни публикации. Повече от него и за него можете да прочетете на блога му Knowledge Summit.

 

За формирането на силна памет често са необходими интензивни усилия. Учениците прекарват часове наред в опити да усвоят нова информация. Разбира се, методите за подобряване на паметта са важни не само за учениците. За нас е важно да запомним името на препоръчания от приятел магазин за обувки или за какво отиваме в супермаркета. Но кои са стратегиите, които можем да използваме, за да подобрим паметта си?

Като начало не прекарвайте извънредно време в притеснения дали ще запомните информацията. Сведенията показват [1], [2], че намерението за запаметяване често няма директен ефект върху паметта. Най-важен е подходът към ученето. Препрочитането на един материал отново и отново и самовнушението, че ще го запомните, не е задължително оптимална стратегия за помнене. По-добрият вариант е да се опитате да разберете материала в дълбочина. Постарайте се да разсъждавате за значението на информацията и за начина, по който тя кореспондира с вече съхранена в паметта ви информация. Този метод често води до добра памет.

Редовно се провеждат експерименти, които сравняват условията на инцидентно учене с условията на преднамерено учене. Условията на инцидентно учене изискват от участниците да не са наясно, че ги очаква проверка на паметта по време на експеримента. Преднамерено учещите пък знаят, че ще положат тест за памет в някакъв момент. И в двата случая преди проверката участниците извършват една и съща когнитивна задача. Участниците в „инцидентната“ група се представят също толкова добре, колкото и „преднамерените“ участници. Това откритие е възпроизведено в широк диапазон от проучвания.

Въпреки това намерението за запаметяване може да има индиректен положителен ефект върху паметта. То води до разсъждаване върху смисъла на материала и как той се съотнася към вече запаметената информация. Но в случая от значение е не толкова намерението, колкото умственият подход към материята.

Когато се опитваме да подобрим собственото си разбиране за учебния материал, е важно да си задаваме въпроси. Това ни позволява да оценим различни перспективи и често води до формирането на множество паметни връзки. Парафразирането също може да бъде от полза. Представянето на информацията по различни начини ни заставя да мислим за нейния смисъл и връзката ѝ с други информации. Препоръчвам ви да парафразирате по колкото се може повече начини.

Изпитвайте се върху информацията, която учите. Но не дръжте верните отговори пред очите си, докато го правите. Ако отговорите са пред вас, вие на практика не се изпитвате, но пък за сметка на това можете да се подведете, че знаете повече, отколкото знаете всъщност. Нужен ви е лесен достъп до отговорите, за да можете да сверите предположенията си, но не и обозримост, която ще ви изкушава да мамите. Един бърз поглед може да ви помогне да „познаете“ верния отговор и да създаде фалшиво усещане за познание.

Паметта работи най-добре, когато учите в множество сесии (интервално учене). От повече от век е известно, че ученето и/или паметта са най-успешни, когато информацията се възприема разсрочено, отколкото ако същият обем информация се „натъпче в главата“ в рамките на една или малко учебни сесии [3]. Една от основните причини за ефективността на интервалното учене е възможността всеки път материалът да бъде възприет от различна перспектива. Разглеждането на материята от различни гледни точки позволява създаването на различни връзки; такива, които може да са ни убягнали от първия път.

Ударното учене трябва да се избягва. Този тип учене не предразполага към формирането на силни спомени. Често учениците не правят разлика между добрите оценки и добрите познания. Справянето с един изпит не е задължителен признак за добра памет. Силната памет означава разбиране и често се проявява седмици след изпита. Виждал съм много студенти да се справят отлично на изпит и дни по-късно да не помнят каквото и да е по темата. Те така и не разбират същността на материала, въпреки че са зубрили и са се справили чудесно на теста.

Какво можем да кажем за мнемониките? Мнемониките, както ги наричат, са ефикасни техники за запаметяване, които работят, защото създават организация. Те са полезни в някои ситуации, но друг път не са за препоръчване. Възможно е да отвлекат вниманието и по този начин да попречат на вникването в същността на материала. Това често води до по-малко паметни връзки. Ако целта е да създадете силни паметни връзки, избягвайте мнемониките. Използването на бързи когнитивни връзки е добър вариант за някои типове информация, но в ситуации, в които паметта и ученето са от най-голямо значение, е важно да ги избягваме.

Често наричаме модерната епоха „информационна“, но рядко (или дори никога) не я наричаме „познавателна“. Наличието на информация не води задължително до познание. Превръщането на информацията в знание изисква учене и помнене.

Най-важното:

  • Не губете време в притеснения дали ще запомните информацията.
  • Опитайте да мислите за смисъла на информацията и отношението ѝ към вече съхранена в паметта ви информация.
  • Парафразирайте учебния материал.
  • Проверявайте паметта си – изпитвайте се върху материала.
  • Паметта работи най-добре, когато учите на порции.
  • Не зубрете и избягвайте ударното учене.
  • Силната памет е израз на силно разбиране.
  • Мнемониките са полезни при някои обстоятелства, но невинаги са препоръчителни.
  • Ученето трябва да бъде структурирано и да включва непосредствени цели, които могат да бъдат постигнати в рамките на една учебна сесия.

 

Източници:

[1] Reisberg, D. (2013). Cognition: Exploring the Science of the Mind 5th Edition. New York, NY: W.W. Norton & Company.

[2] Varakin, D. A., & Hale, J. (2014). Intentional memory instructions direct attention but do not enhance visual memory. SAGE Open, 4(4), 2158244014553588.

[3] Sisti, H. M., Glass, A. L., & Shors, T. J. (2007). Neurogenesis and the spacing effect: learning over time enhances memory and the survival of new neurons. Learning & memory, 14(5), 368-375.

Споделяния 117

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Как да разберем, че ни правят на глупаци

Интернет сериозно подценява и подкопава интелигентността ви

5 традиционни „медицини“, които не са особено традиционни

Налудничави, може би. Маркетингови, със сигурност. Но не и традиционни.

Магията на плодородието отвъд двете чертички

Има много по-интригуващи форми на магия от това, което виждаме в цирка – магията ...

Ни капка срам за създаването на тяло-храм

Може би сте забелязали, че дори в разгара на най-якото парти все ще се ...

Небулайзер: що е то и какво е приложението му у дома

Аерозолната терапия е пръв помощник за справяне с дихателни проблеми

Марихуана против рак: да не бързаме толкова!

Бъдещето на помадите с канабис като терапевтично средство при рак е далечно