• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Прецакващо ли е да знаеш, че си умен?

Кога поощряваме и кога по-скоро вредим

Когато видим, че някой се справя добре с нещо, идва ни да го похвалим за таланта му. Например, ако дъщеря ви донесе шестица по математика, може би бихте ѝ казали, че е умна. Обаче такива похвали могат да имат негативен ефект според изследвания върху психологията на успеха.

Това е така, защото след такива думи хората започват да считат, че или имат талант, или нямат. Толкова. Какво би се случило с момичето, което се счита за „умно“ в случай на провал? Много вероятно е да постави под съмнение интелекта си. Както и да очаква другите да направят същото и да променят начина, по който гледат на нея.

Най-лошото е, че „умните“ деца стават изключително чувствителни към допускането на грешки. Опитват се да избегнат този риск. Но именно грешките са от критично значение за научаването на нови неща и постигането на успехи.

Полезните грешки

„Грешките имат значение за развитието на мозъка“ – твърди Джо Боулер, професор по математика в Станфорд. Той отбелязва, че таламусът (част от мозъка) може да претърпи значително развитие след периоди на когнитивна стимулация, каквато се случва, когато се допускат грешки.

Когато хората са се справяли добре в детството, напр. в училище, и са им сложили етикета „умни“ или „талантливи“, шансът да се опитват да надскачат себе си е много по-малък. Далеч по-малко вероятно е да рискуват да допускат грешки и остават в комфортната си зона от страх да не развалят представата за способностите си. Така възпрепятстват развитието си. Като възрастни са склонни да запазват фиксирания си начин на мислене.

Похвали, насърчаващи развитието

А какво би станало, ако се поощрява упоритата работа, вместо да се правят констатации за вродените заложби? Ако например кажете на дъщеря си „ти учи упорито за този тест“?

Вероятно в случаите, когато тя допуска грешки, ще е склонна да потърси начин да подобри представянето си, без това да повлияе негативно самочувствието ѝ. Фокусирането върху усилията и решителността, за сметка на това, помага да се преодоляват препятствия.

Похвала за „способност“ или „усилие“

Едно изследване на влиянието на тези два вида похвали върху петокласници установява, че проста промяна в обратната връзка може да направи чудеса.

Експериментът:

Провеждащите експеримента дали на учениците тестове с умерена трудност, после казали на всеки от тях, че се е справил добре.

  • На някои казали само това
  • Други похвалили за таланта („Еха, изглежда наистина ти върви в това.“)
  • Трети пък получили похвала за усилията си („Eха, изглежда си учил упорито за този тест.“).

Тази обратна връзка била единствената разлика в начина, по който се отнесли с децата.

Успех и провал: реакциите на децата

След това провеждащите експеримента обрекли учениците на лек провал, като им дали по-трудни тестови задачи. Оценили отговорите им и казали на всяко от децата, че се е справило зле.

Въпросът тук е как са реагирали учениците:

  • Засегнала ли се е тяхната увереност, изпитват ли чувство за провал?
  • Или са го приели като възможност да научат как да се справят по-добре следващия път?

Децата, които били похвалени за таланта им, възприели втория тест като провал. А учениците, получили поощрение за усърдната работа, счели представянето си на този тест като възможност да научат повече.

После изследователите помолили учениците да решат искат ли да се упражняват вкъщи върху предизвикателните задачи. Децата, хвалени за положените усилия, се оказали по-склонни да вземат задачите за вкъщи от тези, първоначално похвалени за способностите им.

След това дали на учениците трети набор задачи, над които да работят. Този път двете групи били сравнявани според това кои ще задават повече въпроси. Това били децата, които първо били поощрени за усилието.

Накрая на изследването на всички ученици бил предоставен избор между това да видят резултатите на съучениците си или да прочетат как да подобрят представянето си на теста.

  • Групата деца, хвалени за усилието, били доста по-склонни да предпочетат възможността да си подобрят представянето.
  • Децата, хвалени за способностите си, било далеч по-вероятно да изберат да видят резултатите на останалите.

Вероятно резултатите се дължат на факта, че децата от първата група са фокусирани върху това да се учат от грешките си, а тези от втората – да покажат колко са талантливи.

На каквато и възраст да се стигне до представата, че сме „умни“ или имаме някакъв друг талант, успоредно с това ставаме уязвими поради опитите това разбиране да се запази. Затова разликата между това да се каже на едно дете „справи се чудесно” и „ти си умен“ въобще не е за подценяване.

 

Източници:

100 Percent Is Overrated

The Psychology of Success: Praising People for Effort vs. Ability

215 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Денят на Радина №23: Благодаря!

Признателност към всички, които бяха с нея след "Танцът Делхи"

10 безценни съвета за пътуване в Занзибар

Следвайте ги за една незабравима почивка на слънчевия остров

Покана за зимен уют от Ела Фицджералд

Уютът се крие в доброто помежду ни. Съдържа се и в двама ни поотделно. ...

Момичета с нежни ръце: жените-художници и размахват ли те четки у нас

Да поговорим за изобразително изкуство в женски род и да се гмурнем в световете ...

Fyre Festival: Най-грандиозното парти-измама

Разказ за луксозния фестивал Fyre, който се превръща във фиаско