• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как малкото кафе вика голямата нужда

Колко по-печален би бил животът, ако не бяха малките ритуали, свързани с живеенето му. Питиетата в петъчната вечер. Палачинките в събота по пладне. Псуването на пустата съдба в понеделнишката утрин. Поливането на потреса с първото кафе за седмицата. Припряното притичване до тоалетната.

Да, по всичко личи, че това ще е поредната статия в Моето здраве, свързана с дефекацията. След като Димо ви разтълкува целия спектър от цветове на изпражненията, аз ще ви потопя в темата за кафето и голямата нужда.

Мнозина от вас сигурно са установили, че сутрешният им кафеен ритуал често е последван от спешни кафяви позиви. Някои дори се кълнат в неспособност да минат през тоалетната, ако не са обърнали поне едно кафе. Реален ли е този ефект и на какво се дължи той – четете надолу, за да научите.

Кафе и перисталтика: 30 години експерименти

Влиянието на горещата напитка върху отделителните функции е често разисквано в научната литература. Немалко усилия са положени за изследване на диуретичния ѝ ефект, за който вече сме писали. Но каква бе изненадата ми да установя, че кафето е твърде слабо проучено в качеството му на „колоничен стимулант“.

Може би първият експеримент в това направление е направен през 1990 година[1], когато Браун (ха-ха?) и колектив откриват, че едва 30% от участниците са навестявани от голямата нужда след консумацията на кафе. Именно при тези хора е регистрирано значително увеличение в чревния мотилитет, т.е. по-активно свиване и разпускане на мускулатурата на дебелото черво. Така наречената перисталтика.

Този ефект се наблюдава еднакво добре както след кафе с кофеин, така и след безкофеиново кафе. Незабавен е – само 4 минути след консумацията на напитката. Това кара учените да предположат, че „виновната“ съставка не е кофеинът. Която и да е тя, вероятно стимулира дебелото черво индиректно, защото 4 минути са твърде кратко време за изминаването на цялото това разстояние.

Проучване, проведено 8 години по-късно[2], проверява как се променя мотилитетната активност на дебелото черво под въздействието на:

  • 240 мл черно кафе;
  • 240 мл безкофеиново кафе;
  • 1000 ккал ястие.

Може би е излишно да уточнявам, че тези напитки и храни са били приети от участниците през устата. Установено е, че черното кафе и обилното ястие стимулират перисталтиката в една и съща степен – 60% по-силно от чаша вода и 23% по-силно от чаша кафе без кофеин.

За уповаващите се на синергичните свойства на кафето и цигарите също имам експеримент[3]. Той е проведен през 2005 година и в него е изпитан ефектът от 280 мл кафе, същото количество гореща вода и 2 мг никотин. Тук учените преценяват дефекиращата сила на изпитаните вещества по ректалния тонус, което става с помощта на специален балон, напъхан в специалното място.

Тонусът на ректума се увеличава с 45% половин час след изпиване на кафето, с 30% след водата и практически незначимо след никотина в сравнение с плацебо. Разбира се, не е изключено стимулиращата сила на цигарите да е реална и да се крие в друго вещество, но все още никой не е накарал хората да пушат с балон, втъкнат отзад.

2019: на ректалния фронт (почти) нищо ново

Интересното е, че до ден-днешен науката не е отбелязала огромен напредък в настоящото направление и дори изглежда, че леко регресира на моменти. Преди броени дни бяха обявени предварителните резултати от ново американско проучване [4], което почти по нищо не се отличава от проучванията, правени преди 30 години. Пак имаме изпитване на кафе с и без кофеин. Отново е установено, че и двете напитки карат чревните мускули да се свиват и да придвижват съдържимото по-бързо към изхода.

Основна разлика е, че експериментът е проведен с плъхове. Ако мишките в живота ви се оплакват от нередовна дефекация, предложете им кафе. В следобедните часове може да е безкофеиново, за да не замените ленивите черва с безсънни нощи.

Може би най-значимият труд по темата също е тазгодишен[5] и идва от съседна Гърция. Учените разглеждат всички публикации, касаещи ефекта от кафето върху постоперативния паралитичен илеус. Това е състояние, характеризиращо се с чревна непроходимост или забавена перисталтика – все неща, които пречат на чревното съдържимо да напусне тялото.

Постоперативният паралитичен илеус може да е причинен от медикаменти, предписани след операцията, нарушено кръвоснабдяване на чревната стена или друг фактор. В крайни случаи може да е животозастрашаващо.

Резултатите от обзора показват, че кафето значително намалява времето за първо изхождане при пациенти с постоперативен паралитичен илеус (с цели 16 часа!) и дори може да скъси времето за престой в болницата.  

Защо ни се àка от кафе?

Да обобщим: кафето кара някои от нас да ходят по голяма нужда, защото стимулира перисталтиката. Но как се стига до този ефект? „Какъв е механизмът?“, така да се каже.

Известни са няколко характеристики на храните и напитките, които водят до стимулация на стомашно-чревния тракт – голям обем, висока енергийна стойност, осмолалитет (броят на разтворените частици – молекули или йони) и ниска киселинност. Но кафето обикновено се консумира в малки обеми, в него няма калории, а осмолалитетът му е близък до този на водата. Неговото pH е около 5 – това го прави по-киселинно от други напитки, които не стимулират дефекацията. Всичко това навежда на мисълта, че трябва да търсим тайната в биохимичния ефект на други фактори.

Още в началото споменахме, че може би става дума за индиректен ефект върху перисталтиката на дебелото черво – нещо в кафето, различно от кофеина, което действа на ниво стомах или тънки черва.

През годините са били правени различни предположения, но засега нито едно от тях не е изрично потвърдено или отхвърлено. В първата публикация от 1990 година се споменава потенциалната медиираща роля на хормона гастрин, който се отделя след консумация на кафе и може да увеличи моторната активност в дебелото черво.

Друг заподозрян са т.нар. екзорфини – вещества в кафето (и други храни), които се свързват с опиатните рецептори в мозъка и чревната стена и също могат да имат стимулиращ перисталтиката ефект.

По-нови проучвания очертават потенциалната роля на хлорогенните киселини и мелоаноидините[6], [7]. Меланоидините са антиоксидантни съединения (които се намират и в сушените сливи), които могат да ускорят транзитното време на чревното съдържимо и да намалят риска от рак на дебелото черво. Същите свойства се приписват и на хлорогенните киселини, макар и данните за тях да са по-оскъдни.

В реалния живот, където условията са много по-фриволни от тези в лабораторията, кафето често се консумира в компанията на мляко, доста захар и подсладители, съдържащи сорбитол. Всички тези неща могат да имат лаксативно действие и да допринасят за нашия тоалетен устрем.

Винаги наливайте кафето си през устата!

Изкушавам се да завърша с едно предупреждение. Независимо с какви цели си купувате кафе, недейте да го използвате за клизма. Клизмите с кафе са популярна, но рискова практика, базирана на примитивната идея за автоинтоксикация – убеждението, че собствените ни фецеси бавно ни тровят, защото не ги извеждаме от тялото си достатъчно бързо.

В подобни неща са вярвали хората преди много години, още преди да бъдат открити истинските причини за хроничните заболявания. Сега в тях вярват предимно здрави хора с достатъчно средства и афинитет към измислени проблеми.

Всъщност клизмите с кафе доказано не лекуват нищо друго, освен излишък на паричен ресурс. И също толкова доказано могат да бъдат вредни. В резултат от тях са регистрирани случаи на септицемия (патогенни микроорганизми в кръвообращението)[8], ректални перфорации (ужасът, за който си мислите)[9] и различни електролитни абнормалности като хипонатремия и хипокалемия[10]. От клизми с кафе се умира[11], макар и рядко.

Въпреки че кофеинът може да се усвоява и през дебелото черво[12], винаги наливайте кафето през „официалния“ вход на храносмилателната система. По-вкусно е. По-красиво е! Може да се практикува на публични места без риск да ви арестуват. Не рискувате да се сдобиете с прякор „Клизмата“. Не рискувате да умрете! И дори можете да постигнете пословичния „детоксикиращ“ ефект на изхода.

 

Източници:

[1] Brown, S. R., Cann, P. A., & Read, N. W. (1990). Effect of coffee on distal colon function. Gut, 31(4), 450-453.

[2] Rao, S. S., Welcher, K., Zimmerman, B., & Stumbo, P. (1998). Is coffee a colonic stimulant?. European journal of gastroenterology & hepatology, 10(2), 113-118.

[3] Sloots, C. E., Felt-Bersma, R. J., West, R. L., & Kuipers, E. J. (2005). Stimulation of defecation: effects of coffee use and nicotine on rectal tone and visceral sensitivity. Scandinavian journal of gastroenterology, 40(7), 808-813.

[4] Hegde, S., Shi, D., Lin, Y. M., & Shi, X. Z. P. (2019). Su1625–In Vivo and in Vitro Effects of Coffee on Gut Microbiota and Smooth Muscle Contractility in Rats. Gastroenterology, 156(6), S-587.

[5] Gkegkes, I. D., Minis, E. E., & Iavazzo, C. (2019). Effect of Caffeine Intake on Postoperative Ileus: A Systematic Review and Meta-Analysis. Digestive surgery, 1-10.

[6] Vitaglione, P., Fogliano, V., & Pellegrini, N. (2012). Coffee, colon function and colorectal cancer. Food & function, 3(9), 916-922.

[7] Stacewicz-Sapuntzakis, M., Bowen, P. E., Hussain, E. A., Damayanti-Wood, B. I., & Farnsworth, N. R. (2001). Chemical composition and potential health effects of prunes: a functional food?. Critical reviews in food science and nutrition, 41(4), 251-286.

[8] Margolin, K. A., & Green, M. R. (1984). Polymicrobial enteric septicemia from coffee enemas. Western Journal of Medicine, 140(3), 460.

[9] Kim, S., Cha, J. M., Lee, C. H., Shin, H. P., Park, J. J., Joo, K. R., … & Choi, J. H. (2012). Rectal perforation due to benign stricture caused by rectal burns associated with hot coffee enemas. Endoscopy, 44(S 02), E32-E33.

[10] Shils, M. E., & Hermann, M. G. (1982). Unproved dietary claims in the treatment of patients with cancer. Bulletin of the New York Academy of Medicine, 58(3), 323.

[11] Eisele, J. W., & Reay, D. T. (1980). Deaths related to coffee enemas. Jama, 244(14), 1608-1609.

[12] Teekachunhatean, S., Tosri, N., Rojanasthien, N., Srichairatanakool, S., & Sangdee, C. (2013). Pharmacokinetics of caffeine following a single administration of coffee enema versus oral coffee consumption in healthy male subjects. ISRN pharmacology, 2013.

0 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Безсънието

И двупосочната му връзка с психичните заболявания

9 милиона умират от мръсен въздух всяка година! Наистина ли?

Как да мислим за риск в условията на сензационна журналистика

Временно оглушаваме след концерт. Защо е така?

Механизмът зад познатия на всички ни феномен се крие в ушния охлюв

Да помиришеш болестта на Паркинсон

Нов начин за диагностика чрез мирисни маркери

Небулайзер: що е то и какво е приложението му у дома

Аерозолната терапия е пръв помощник за справяне с дихателни проблеми