• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Трагичната история на храненето е обречена да се повтаря до безкрай

Всички значими световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на трагедия, а втория – във вид на фарс.

— Георг Хегел

Моите уважения, хер Хегел, но тук просто няма как да се съглася с Вас! Има събития и поредици от събития, както и цели тенденции, които просто не се задоволяват с два пъти. Те идват и ще идват отново и отново, като между третия и десетия път може да наподобяват комедия, но оттам нататък стават толкова скучни, тягостни, ненужни и дори вредни, че могат да бъдат сравнени единствено с турски сериал. Затова ще дам на тази статия втори шанс да започне подобаващо с един по-правдоподобен цитат.

Който забравя историята, е обречен да я повтаря.

— Джордж Сантаяна

Така е доста по-добре, не мислите ли?

Точно тези думи се завъртяха в съзнанието ми, докато четях една статия [1], публикувана през много далечната 1974 година в списание The American Journal of Clinical Nutrition. 1974 година е минала преди цели 45 лета и човек би помислил, че тогава взаимоотношенията с храните и отношението към храненето сред широката общественост са били доста по-различни. Все пак всички неуморно говорим за „доброто старо време“ и гледаме с носталгия към тогава, когато „си беше друго“.

Но каква бе изненадата ми да установя, че този документ, написан преди толкова много десетилетия от двама влиятелни хранителни изследователи, звучи свръхактуално в огромната си част. В него се говори за т.нар. модни тенденции в храненето – стремежът към научно необосновани хранителни идеологии, съпроводен от главоломно нарастване на броя магазини за „здравословни“ храни и статии на „здравословна“ хранителна тематика. Още по-познато усещане ни обзема още в самото начало на статията, където учените групират хранителните моди в три основни категории:

  • Преувеличаване на хранителните достойнства на конкретни храни и спекулиране със способността им да лекуват конкретни болести.
  • Елиминиране на конкретни храни от диетата поради страх от наличието на вредни вещества в тях.
  • Консумация на „здравословни“ храни в опит за себеизразяване и афиширане на определен жизнен стандарт или начин на живот.

Тези три непреходни тенденции изглеждат неуместно на фона на непреходното научно познание, че няма един-единствен „правилен“ модел на хранене. Човешката биология се нуждае от конкретни нутриенти, а не от конкретни храни, пък били те и промотирани като „супер“. Независимо в коя част от света живее човек, той може да се храни напълно пълноценно с подходящия набор от местни храни.

Това са все факти, известни на хранителните учени и диетолозите от вчера и днес, но твърде неудобни за търговците на диети, страхове и надежди. Тези факти са незначителни и за обикновения човек, който би дал мило и драго да доживее до 100 с „един странен трик, който ТЕ не искат да знаете“.

„Емоционалната притегателна сила на хранителните моди не въздейства само на суеверните, неинформираните и икономически слабите.“, пишат авторите.

„Някои от реципиентите на хранителна дезинформация са търсачи на чудеса, безкритично вярващи в странни и нереалистични обещания, или пък са отчуждени противници на институциите, търсачи на ритуали и авторитет, атлети в преследване на „суперздраве“, параноици или екстремисти с дълбоко вкоренено недоверие към медицинската професия, „търсачи“ на истини, модни последователи и страхуващи се от несигурностите и заплахите, свързани с живеенето“.

В крайна сметка всички тези неща са нормални прояви на човешкото в човека, но крият рискове, които се ограничават не просто до „икономическа екстравагантност“, както я наричат двамата учени. Далеч по-тревожна за общественото здраве е вероятността групи от хора да игнорират официалните научнообосновани препоръки за здравословно хранене поради увлечението си по нова диета. Да не говорим за един сценарий, в който тежко болни лица отлагат компетентна консултация и конвенционално лечение, за да се самолекуват със суперхрани или неизпитани от науката хранителни протоколи.

Основната част от документа е посветена на разискването на няколко хранителни моди, повечето от които са супер актуални и до днес:

  • Здравни храни – еквивалентът на днешните суперхрани, които предполагаемо притежават лечебни свойства, надминаващи хранителната им стойност.
  • Биохрани – многомилиарден бизнес, задвижван от схващането, че хранителната стойност на конвенционалната храна непрекъснато намалява и препаратите за конвенционална растителна защита са опасни за човека. Биохраните, от своя страна, винаги са претендирали да бъдат по-питателни, макар и с основания, вариращи от незначителни до отсъстващи. Ако сега сме на мнение, че всичко е било по-хубаво „преди“, то „преди“ са били убедени, че всичко е било още по-хубаво „още по-преди“
  • Натуралност – както винаги човешката намеса в природните дела е нежелана и дори рискова. Тук се намесва и разбирането, че естествените субстанции неизменно притежават различна биоактивност от макар и структурно идентичните „изкуствени“ техни аналози (напр. витамини), затова следва да бъдат предпочитани (а другите – избягвани).
  • Зен макробиотична диета – свръхрестриктивна диета с претенции да лекува всичко от пърхот, през психози и артрит, до сърдечни болести и рак.
  • Вегетарианство/веганство – вариращи степени на отказ от консумация на животински продукти, подклаждани от страха, че те са вредни за здравето. Авторите уместно подчертават, че вегетарианството в по-умерените си варианти може да бъде разумен и пълноценен хранителен режим, стига да се практикува информирано.
  • Свръхдозиране с хранителни вещества и добавки – прием на витамини, минерали и макромолекули (най-вече протеин) в мегадози с надеждата за получаване на допълнителен превантивен и/или лечебен ефект.

Ако вече ви се струва, че едничката цел на този документ е била да снизхожда към обикновените хора и да помпа самонадеяността на учените, тук е моментът да ви разочаровам. В крайна сметка статията завършва с апел именно към представителите на научната общност:

„Обикновените хора изпитват недоверие към нас не защото имаме научно познание, а защото вярват, че сме обвързани с хранителната индустрия. Затова едно от първите изисквания към нутриционистите е да могат да изслушват […]

Подлежащата философия на много от тези хора заслужава адмирации, тъй като те подкрепят една идея, която се опитвахме да преподаваме в продължение на години – че храненето е определящо за човешкото здраве. Хранителните моди са положителни с това, че изведоха диетата на преден план и доведоха до повишаване на общественото познание отвъд базовите концепции. Сега е наш ред да научим повече за поведението и мотивацията, и да изнесем своите открития в разбираем вид отвъд стените на лабораторията.

Нутриционисти и диетолози следва да разчупят професионалните бариери и да работят екипно с образователи, медицински лица и обикновени граждани в името на едно по-будно общество.“

Силни думи, които изглеждат обещаващо на белия лист, но въпреки десетилетията усилия, безчетните инвестиции и неуморната работа по тяхното прилагане на практика са довели в най-добрия случай до скромни промени в описаната реалност.

Дали защото сме печално обречени да повтаряме историята поради масова амнезия, както би казал Сантаяна? Или просто защото докато има балами, ще има и тарикати [*], както е казал някой безизвестен но особено проницателен обикновен човек.

 

[*] А докато има тарикати, ще има и балами.

 

Източници:

[1] McBean, L. D., & Speckmann, E. W. (1974). Food faddism: a challenge to nutritionists and dietitians. The American journal of clinical nutrition, 27(10), 1071-1078.

251 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Салата с неща, от които спешно се нуждаете

Риба тон, зелени зеленчуци и пикантен нахут, забъркани с кеф и лекота

Пилешки шишчета сатай – пикантен вкус от южноазиатския край

Букет от екзотични аромати, зад които се крият слабоизвестни здравословни ползи

Как да запазим мускулите си с възрастта

Можем ли да предотвратим загубата на мускулна маса с остаряването?

Благодетелното лучено чътни на Маскирания

Да си припомним тайните на търпението, почтеността и карамелизацията!