• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Трагичната история на храненето е обречена да се повтаря до безкрай

Всички значими световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на трагедия, а втория – във вид на фарс.

— Георг Хегел

Моите уважения, хер Хегел, но тук просто няма как да се съглася с Вас! Има събития и поредици от събития, както и цели тенденции, които просто не се задоволяват с два пъти. Те идват и ще идват отново и отново, като между третия и десетия път може да наподобяват комедия, но оттам нататък стават толкова скучни, тягостни, ненужни и дори вредни, че могат да бъдат сравнени единствено с турски сериал. Затова ще дам на тази статия втори шанс да започне подобаващо с един по-правдоподобен цитат.

Който забравя историята, е обречен да я повтаря.

— Джордж Сантаяна

Така е доста по-добре, не мислите ли?

Точно тези думи се завъртяха в съзнанието ми, докато четях една статия [1], публикувана през много далечната 1974 година в списание The American Journal of Clinical Nutrition. 1974 година е минала преди цели 45 лета и човек би помислил, че тогава взаимоотношенията с храните и отношението към храненето сред широката общественост са били доста по-различни. Все пак всички неуморно говорим за „доброто старо време“ и гледаме с носталгия към тогава, когато „си беше друго“.

Но каква бе изненадата ми да установя, че този документ, написан преди толкова много десетилетия от двама влиятелни хранителни изследователи, звучи свръхактуално в огромната си част. В него се говори за т.нар. модни тенденции в храненето – стремежът към научно необосновани хранителни идеологии, съпроводен от главоломно нарастване на броя магазини за „здравословни“ храни и статии на „здравословна“ хранителна тематика. Още по-познато усещане ни обзема още в самото начало на статията, където учените групират хранителните моди в три основни категории:

  • Преувеличаване на хранителните достойнства на конкретни храни и спекулиране със способността им да лекуват конкретни болести.
  • Елиминиране на конкретни храни от диетата поради страх от наличието на вредни вещества в тях.
  • Консумация на „здравословни“ храни в опит за себеизразяване и афиширане на определен жизнен стандарт или начин на живот.

Тези три непреходни тенденции изглеждат неуместно на фона на непреходното научно познание, че няма един-единствен „правилен“ модел на хранене. Човешката биология се нуждае от конкретни нутриенти, а не от конкретни храни, пък били те и промотирани като „супер“. Независимо в коя част от света живее човек, той може да се храни напълно пълноценно с подходящия набор от местни храни.

Това са все факти, известни на хранителните учени и диетолозите от вчера и днес, но твърде неудобни за търговците на диети, страхове и надежди. Тези факти са незначителни и за обикновения човек, който би дал мило и драго да доживее до 100 с „един странен трик, който ТЕ не искат да знаете“.

„Емоционалната притегателна сила на хранителните моди не въздейства само на суеверните, неинформираните и икономически слабите.“, пишат авторите.

„Някои от реципиентите на хранителна дезинформация са търсачи на чудеса, безкритично вярващи в странни и нереалистични обещания, или пък са отчуждени противници на институциите, търсачи на ритуали и авторитет, атлети в преследване на „суперздраве“, параноици или екстремисти с дълбоко вкоренено недоверие към медицинската професия, „търсачи“ на истини, модни последователи и страхуващи се от несигурностите и заплахите, свързани с живеенето“.

В крайна сметка всички тези неща са нормални прояви на човешкото в човека, но крият рискове, които се ограничават не просто до „икономическа екстравагантност“, както я наричат двамата учени. Далеч по-тревожна за общественото здраве е вероятността групи от хора да игнорират официалните научнообосновани препоръки за здравословно хранене поради увлечението си по нова диета. Да не говорим за един сценарий, в който тежко болни лица отлагат компетентна консултация и конвенционално лечение, за да се самолекуват със суперхрани или неизпитани от науката хранителни протоколи.

Основната част от документа е посветена на разискването на няколко хранителни моди, повечето от които са супер актуални и до днес:

  • Здравни храни – еквивалентът на днешните суперхрани, които предполагаемо притежават лечебни свойства, надминаващи хранителната им стойност.
  • Биохрани – многомилиарден бизнес, задвижван от схващането, че хранителната стойност на конвенционалната храна непрекъснато намалява и препаратите за конвенционална растителна защита са опасни за човека. Биохраните, от своя страна, винаги са претендирали да бъдат по-питателни, макар и с основания, вариращи от незначителни до отсъстващи. Ако сега сме на мнение, че всичко е било по-хубаво „преди“, то „преди“ са били убедени, че всичко е било още по-хубаво „още по-преди“
  • Натуралност – както винаги човешката намеса в природните дела е нежелана и дори рискова. Тук се намесва и разбирането, че естествените субстанции неизменно притежават различна биоактивност от макар и структурно идентичните „изкуствени“ техни аналози (напр. витамини), затова следва да бъдат предпочитани (а другите – избягвани).
  • Зен макробиотична диета – свръхрестриктивна диета с претенции да лекува всичко от пърхот, през психози и артрит, до сърдечни болести и рак.
  • Вегетарианство/веганство – вариращи степени на отказ от консумация на животински продукти, подклаждани от страха, че те са вредни за здравето. Авторите уместно подчертават, че вегетарианството в по-умерените си варианти може да бъде разумен и пълноценен хранителен режим, стига да се практикува информирано.
  • Свръхдозиране с хранителни вещества и добавки – прием на витамини, минерали и макромолекули (най-вече протеин) в мегадози с надеждата за получаване на допълнителен превантивен и/или лечебен ефект.

Ако вече ви се струва, че едничката цел на този документ е била да снизхожда към обикновените хора и да помпа самонадеяността на учените, тук е моментът да ви разочаровам. В крайна сметка статията завършва с апел именно към представителите на научната общност:

„Обикновените хора изпитват недоверие към нас не защото имаме научно познание, а защото вярват, че сме обвързани с хранителната индустрия. Затова едно от първите изисквания към нутриционистите е да могат да изслушват […]

Подлежащата философия на много от тези хора заслужава адмирации, тъй като те подкрепят една идея, която се опитвахме да преподаваме в продължение на години – че храненето е определящо за човешкото здраве. Хранителните моди са положителни с това, че изведоха диетата на преден план и доведоха до повишаване на общественото познание отвъд базовите концепции. Сега е наш ред да научим повече за поведението и мотивацията, и да изнесем своите открития в разбираем вид отвъд стените на лабораторията.

Нутриционисти и диетолози следва да разчупят професионалните бариери и да работят екипно с образователи, медицински лица и обикновени граждани в името на едно по-будно общество.“

Силни думи, които изглеждат обещаващо на белия лист, но въпреки десетилетията усилия, безчетните инвестиции и неуморната работа по тяхното прилагане на практика са довели в най-добрия случай до скромни промени в описаната реалност.

Дали защото сме печално обречени да повтаряме историята поради масова амнезия, както би казал Сантаяна? Или просто защото докато има балами, ще има и тарикати [*], както е казал някой безизвестен но особено проницателен обикновен човек.

 

[*] А докато има тарикати, ще има и балами.

 

Източници:

[1] McBean, L. D., & Speckmann, E. W. (1974). Food faddism: a challenge to nutritionists and dietitians. The American journal of clinical nutrition, 27(10), 1071-1078.

250 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Доказани ползи от диетичната ко́ла, за които интернет си трае

Дайте ми компютър с достъп до интернет и аз ще ви докажа каквото си ...

Захар и кариес: факти vs. фантасмагории

Как захарта уврежда зъбите и трябва ли да я спираме, за да сме в ...

Фибрите са важни за твоето здраве

Все повече режими погрешно отричат здравното значение на растителните влакнини

Нов поглед върху доброто старо хранене

Вместо да се страхувате от „лоши“ храни, насърчавайте добрите хранителни практики

Неортодоксален чийзкейк с извара и горски плодове

В знак на почит към млечния продукт, който крепи половин нация