• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Що е любов, попитахме науката…

Формула за похот, привличане, привързаност и други благодетели и пороци

Човешката история е осеяна с екзистенциални въпроси като „Защо сме тук?“, „Да бъдеш или да не бъдеш?“, „Кога ще ядем?“ и, разбира се – „Що е любов?“. Бързата справка с календара подсказва, че днес ще отговаряме на последния. Понаучному.

Невроучени, психолози и антрополози са си задавали същия този въпрос в продължение на десетилетия и благодарение на техните усилия днес можем да се опитаме да му дадем що-годе пълен и обективен отговор. Всъщност, оказва се, че науката зад любовта е едновременно значително по-проста и доста по-сложна, отколкото бихме предположили.

Ако попитате Google за биологията на любовта, рискувате да се озовете насред едно тресавище от обяснения, вариращи от крайно невероятни до главозамайващо сложни и непонятни. Медиите често се опитват да преведат науката за любовта на „човешки език“, но в процеса неизменно я осакатяват, отрупвайки я с подвеждаща сензационност и ненужна категоричност.

Затова може би трябва да започнем с уговорката, че науката обикновено не знае достатъчно, за да се изказва със сигурност по всички аспекти на сложни въпроси като този за любовта. Но пък знае достатъчно, за да може да каже, че голяма част от любовта може да бъде обяснена с химични съединения.

Тоест, ако има формула на любовта, то тя почти сигурно е химична формула!

Пълно мозъчно затъмнение

Силно се надяваме, че наскоро сте имали удоволствието да се почувствате привлечени от някого. Може би това е било съпроводено от заекване, изпотени длани, говорене на глупости и генерално неадекватно поведение.

Или пък сърцето е блъскало в гърдите ви, а в главата ви е нахлула мъгла и както казват на запад –пеперуди са пърхали в стомаха ви. Никак не е изненадващо, че в продължение на векове хората са смятали, че любовта (както и повечето други емоции) произтича от сърцето. Но днес, за разочарование на някои романтици, се оказва, че любовта „се случва“ изцяло в мозъка на човек. А когато в мозъка се случва любов, тогава навсякъде в тялото се случва пълна какофония.

Според екипа на доктор Хелън Фишер от университета Рутгерс [1], романтичната любов може да бъде подредена в три категории (за които можете да мислите като за трите „П“):

  1. Похот
  2. Привличане
  3. Привързване

Всяка от тези категории се характеризира със специфичен набор от хормони и невротрансмитери (Фигура 1)

Фигура 1: Любовта може да бъде разделена в три категории: похот, привличане и привързване. Въпреки че между категориите има припокриване и нюанси, всяка една от тях се свързва с уникален набор от хормони. 1) Тестостеронът и естрогенът захранват похотта; 2) Допаминът, норадреналинът и серотонинът създават привличането; 3)Окситоцинът и вазопресинът способстват привързването. Автор: Tito Adhikary/Harvard University

Химична ситуация!

Похотта, наричана още страст, е плод на желанието за сексуално удовлетворение. Еволюционното основание за нея произтича от универсалната нужда да се възпроизвеждаме. Възпроизвеждайки се, абсолютно всички организми завещават свои гени на тази земя и допринасят за продължаването на собствения си вид.

Хипоталамусът в мозъка играе ключова роля в страстта, стимулирайки производството на половите хормони тестостерон и естроген от тестисите и яйчниците (Фигура 2). Тези химикали често стават жертва на поп-стереотипи като „женски“ и „мъжки“, но в реалността играят важни роли при всеки от половете.

Проверен факт е, че тестостеронът повишава либидото както при дамите, така и при господата. Този ефект е недотам изразен по отношение на естрогена, но някои жени докладват за повишена сексуална мотивация около овулацията, когато нивата на естроген са най-високи.

Фигура 2: А: Тестисите и яйчниците секретират половите хормони тестостерон и естроген, провокирайки нагона. В и С: Допаминът, окситоцинът и вазопресинът се отделят в хипоталамуса – мозъчна структура, който контролира редица функции, в това число и емоциите. D: Няколко от мозъчните структури, които повлияват любовта. Похотта и привличането „изключват“ префронталната мозъчна кора, която дирижира рационалното поведение. Автор: Tito Adhikary/Harvard University

Наградата за любовта е… любов <3

Привличането е едно малко по-различно (макар и тясно свързано с похотта) чувство. Докато всеки човек може да изпита похот към обекта на своето привличане (и обратното), двете усещания могат да съществуват напълно независимо едно от друго. Привличането включва редица мозъчни пътища, които контролират т.нар. наградно поведение (Фигура 2), което донякъде обяснява защо първите няколко седмици или дори месеци от връзката могат да бъдат толкова вълнуващи и всепоглъщащи.

Допаминът, произвеждат от хипоталамуса, е може би един от най-популярните химикали, участващи в наградната система на мозъка. Той е в основата на мотивацията и навиците – отделя се, когато изживяваме приятни неща, „заслужаващи си“ да бъдат изживени отново. Такива неща например са прекарването на време с близките, приемът на особено вкусна храна, получаването на известия във Facebook и правенето на секс. Изпитването на привличане е съпроводено с високи нива на допамин и свързания с него хормон норадреналин.

Тези два химикала ни карат да се чувстваме главозамаяни, енергизирани и еуфорични, и дори могат да понижат апетита и да доведат до безсъние. Неслучайно някои хора се влюбват до степен, в която са неспособни да се хранят и да спят нормално.

Норадреналинът е често спряган хормон, защото в последно време все повече се говори за стрес, а той играе централна роля в стресовия отговор, известен още като „бий се или бягай“. Заедно с адреналина, той ни помага да бъдем нащрек, обостря сетивата и забързва реакциите ни. Невровизуализации показват, че т.нар. опашато ядро (caudate nucleus) се свръхактивира, когато хората съзерцават обекти на своето привличане и остава безучастно при вида на случайни хора (напр. стари съученици).

Освен това изглежда, че привличането води до потискане на серотониновата секреция. А серотонинът е хормон, участващ в модулирането на апетита и настроението. Любопитно е, че хората, страдащи от обсесивно-компулсивни разстройства, са с ниски нива на серотонин. Факт, който кара учените да предполагат, че именно недостигът му е нещото, което характеризира онези моменти на „лудост“ в началото на всяка романтична връзка.

Молекула за приятелство

Какво да кажем за привързването – предоминантният фактор в дългосрочните връзки?

Докато похотта и привличането са до голяма степен ексклузивни за романтичните авантюри, привързването е белег на приятелствата, връзката между деца и родители, сърдечното социално общуване и редица други неромантични близости. Двата основни химикала тук изглежда са окситоцинът и вазопресинът (Фигура 2).

Окситоцинът често се спряга като „хормон на гушкането“. Подобно на допамина, той се образува в хипоталамуса особено обилно по време на секс, кърмене и раждане. Макар и странно изглеждащ (и незадължително доставящ удоволствие), този набор от събития има един общ знаменател – всички те предшестват свързването на две живи същества.

Тук много ясно изкристализира защо е важно да говорим за привличането, похотта и привързването като за три напълно отделни неща. Почти всеки чувства привързаност към близките си роднини, но другите две емоции нямат място в семейството (не, че историята не е опровергавала това твърдение с редица пикантни примери).

Любовта наранява

Дотук всичко бе като в приказките – освобождават се едни хормони, едни хора се чувстват прекрасно, сближават се, съешават се, обожават се! Но любовта невинаги и незавинаги е като приказка – тя често е съпътствана от ревност, непредсказуемост, ирационалност и още много други недотам приятни емоции и настроения.

И за това пак са виновни мозъчните химикали. При това същите.

Допаминът, отговаряйки за голяма част от наградните пътища в мозъка, си има и тъмна страна. Човек изпитва допаминови приливи както в посока благодетели, така и в посока пороци. Всъщност, едни от най-значимите открития за допамина идват от изследванията, проучващи различни зависимости.

Същите мозъчни центрове, които се възбуждат в моментите на привличане, се активират и от прием на кокаин и от конвейерното поглъщане на вафли. Кокаинът поддържа допаминовото сигнализиране за много по-дълго време от обичайното, водейки до временно „надрусване“. В известен смисъл привличането наподобява пристрастеност към друго човешко същество.

По подобен начин едни и същи мозъчни центрове се активират, когато се пристрастим към дадено материално благо или когато сме емоционално зависими от родителите си (Фигура 3). Наркоманите в абстинентно състояние пък можем да оприличим на безумно влюбени, лишени от компанията на любимия човек.

Фигура 3: Допаминът, дирижиращ системата за награда и мотивация в мозъка, е полезен в умерени дози. Той ни помага да се наслаждаваме на храната, вълнуващите събития и връзките в живота си. Но прекомерното стимулиране на допаминовата пътека може да ни направи зависими към редица поведения и вещества. Твърде многото допамин в една връзка може да предопредели и нездравата емоционална зависимост от партньора. По подобен начин нормалните нива на окситоцин ни помагат да се свързваме и да изпитваме топлина към близките си, но повишената му секреция често води до формирането на предразсъдъци и ревност. Автор: Tito Adhikary/Harvard University

Историята на окситоцина е подобна: и тук твърде много от хубавото бързо може да се превърне в лошо. Изследвания с наркотици като екстази (MDMA) и гама хидроксибутират (GHB) подсказват [2], че те насърчават редица положителни емоции и просоциално поведение заради способността си да стимулират окситоциновата секреция. Тези позитивни чувства в случая са доведени до крайност, карайки употребилия да се дисоциира от околната среда и да изгуби контрол върху поведението си.

Също така изглежда, че привързващата роля на окситоцина може да действа укрепващо [3] за топлите чувства, които вече изпитваме към любимите хора. Тоест, благодарение на него се привързваме още повече към своите семейства, приятели и половинки. Учените смятат, че той ни помага да си спомняме защо харесваме тези хора и периодично подсилва връзката ни с тях. Това е чудесно за моногамията, но не е толкова чудесно за други наши поведения и нагласи.

Окситоцинът е един от главните заподозрени за етноцентризма [4]. Тук от значение е не само способността му да усилва принадлежността ни към вече установените културални групи и да ни дистанцира и настройва враждебно към различните от нас. Излиза, че и той, подобно на допамина, си има две остриета [*].

Безумно влюбени

И за финал, какво би била любовта без малко срам?

Сексуалната възбуда (и незадължително привързаността) изглежда изключва региони в мозъка [5], отговарящи за критичното мислене, себеосъзнаването и рационалното поведение. Иначе казано, любовта ни прави глупави.

Едва ли има човек, който би се наел да спори с това твърдение. Или сте забравили за всичките онези пъти, в които сте прескачали тераси, пресичали на червено, посягали на хора, висели под прозорци и крещели в нощта?

Формулирай ми любов

И така стигаме до заключението, в което заключаваме, че за любовта май има формула.

Естествено, в тази формула все още има купища неизвестни, а част от нея вероятно подлежи на корекции. Също толкова естествено, любовта не може да бъде обяснена единствено с хормони и със сигурност може да бъде сложна не само в научния смисъл на понятието.

Любовта може да бъде най-прекрасното и най-ужасното нещо. Тя може да е стимулът, заради който живеете… и проклятието, заради което ненавиждате появата си на този свят. Дефинициите за любов варират във времето и пространството и ако трябва да формулираме любовта за всеки отделен човек, то ще трябва да напишем още 7,53 милиарда статии като тази.

Химичното естество на любовта е едно успокоение, че всеки може да има „химия“ с всеки… поне на теория. Но какви са шансовете тази химия да прелее във физика, това вече е въпрос, който ще ви оставим да проучите на практика във валентинската нощ.

Хайде, умната или още по-добре – влюбената!

 

[*] Повече за двойното острие на окситоцина и неговата роля в биологията на разбирателството и конфликта можете да научите от чудесната книга на станфордския професор Робърт Саполски Behave: The Biology of Humans at Our Best and Worst.

 

Източници:

[1] Fisher, H. E. (1998). Lust, attraction, and attachment in mammalian reproduction. Human nature, 9(1), 23-52.

[2] McGregor, I. S., Callaghan, P. D., & Hunt, G. E. (2008). From ultrasocial to antisocial: a role for oxytocin in the acute reinforcing effects and long‐term adverse consequences of drug use?. British journal of pharmacology, 154(2), 358-368.

[3] Bartz, J. A., Zaki, J., Ochsner, K. N., Bolger, N., Kolevzon, A., Ludwig, N., & Lydon, J. E. (2010). Effects of oxytocin on recollections of maternal care and closeness. Proceedings of the National Academy of Sciences, 107(50), 21371-21375.

[4] Sapolsky, R. (2018). Double-edged swords in the biology of conflict. Frontiers in psychology, 9, 2625.

[5] Zeki, S. (2007). The neurobiology of love. FEBS letters, 581(14), 2575-2579.

 

Статията е превод с допълнения от Love, Actually: The science behind lust, attraction, and companionship.

287 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Момичета с нежни ръце: жените-художници и размахват ли те четки у нас

Да поговорим за изобразително изкуство в женски род и да се гмурнем в световете ...

Вечният Чарлз Дарвин на 209!

Денят на Дарвин като напомняне да бъдем смели в мислите си и жадни за ...

3 идеи къде и как да пътуваш по Коледа и Нова година

През декември човек няма много опции по нашите ширини – или ще стане част ...