• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Корени на историята: 3 хилядолетни дървета в България

В средата на миналото лято, незнайно как, в една от балконските саксии с мушкато изникна мъничко стъбълце. Докато го видя, то вече беше напъпило и пъпките бързо се превърнаха в малки свежи листенца. Някоя сврака беше заровила своя жълъд и той беше решил да стане дъб, точно тук, на моята тераса.

Преместих малкото дъбче в отделна саксия и то започна колебливо да расте, много бавно, но упорито. С нетърпение чакам да дойде пролетта, за да мога да го посадя в някоя дъбова гора. Там, където би имало шанс да живее стотици години. Е, разбира се, това трябва да е гора, в която няма намерения за втори или пък трети лифт.

Гледам своето дъбче и с тъга си мисля за едно друго дърво, което е вкоренено в сърцето на всички сливналии. Старият бряст, който през 2014 г. бе обявен за Европейско дърво на годината, изживява своите последни дни, след като бе покосен от болест. Тази новина е болезнена, защото град Сливен е някак невъобразим без своите Сини Камъни и без своя Стар бряст. Но всичко, което някога се е родило, непременно трябва да приключи земния си път.

Затова, докато гледам своето крехко дръвче и се радвам на новия живот, който незнайната птица случайно е дарила, ще ви разкажа за няколко емблематични дървета в нашата страна, които поколения наред са помнили и ще помнят.

1. Старият бряст в Сливен

Със своята възраст от над 1000 години той е истинска емблема на града и част от герба му. Разположен в самия център, точно под часовниковата кула, брястът заедно с нея отмерва отлитащите часове и безгласно наблюдава бурните събития в града на 100-те войводи.

Още през Средновековието регионът на сегашната централна и западна част на града не е бил заселен, а обрасъл с вековна гора, част от т.н. Велика българска гора (Магна силва Българика). Тя се е простирала от Родопите до Черно море и единствен спомен от нея остава вековното дърво, чийто образ заляга трайно във фолклора на град Сливен.

Множество са преданията, свързани със Стария бряст, но едно от тях се отнася за реална историческа личност с емблематичен статус за града. То разказва за гибелта на един от легендарните хайдушки водачи – Злати Кокрачоолу, за когото хората в миналото смятали, че е неуловим и неуязвим. Според преданието той имал криле под мишниците. Затова, когато го убили, османците насекли тялото му. Но тъй като не открили крилете, отрязали главата му и я набили на кол пред конака. Оттогава започнал да съхне един от клоните на Стария бряст.

Изключителната му важност в бита на местното население се проявява непрекъснато в различни произведения на изкуството. За тази обвързаност на бряста със Сливен Дамян Дамянов пише:

„Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливненци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите-юнаци, но хората обичат този препатил мъдрец и го поддържат.“

„Старият бряст”, 1972 г., Евгений Курдов

За моето поколение и за десетки поколения преди мен този мъдрец е бил неизменна част от ежедневието, както и най-популярното място за срещи. Трудно ми е да си представя мястото му празно…

2. Чинарът край с. Белащица, област Пловдив

Чинарът край Белащица е на възраст над 1100 години и клоните му се извисяват на 15 метра височина. Обиколката на дънера му е почти 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България.

Според легендата, чинарът бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. И до днес е запазена кулата от крепостта, построена от византиеца. В него по време на Второто българско царство са пребивавали родственици на Асеневци. Сред тях са Иванко, известен като убиеца на цар Асен, но и като умел военен стратег и жесток ромеоубиец, и деспот Алексий Слав – самостоятелен  владетел на немалко княжество в Родопите от 1207 до 1230 година.

Местните хора разказват още, че на хилядолетния чинар цар Калоян е връзвал коня си, а за да се възхитят на животворното чинарено дърво в селото, са идвали и цар Борис III и царица Йоана.

Малцина обаче знаят, че освен свидетел на бурни времена и нрави, вековното дърво е било вдъхновител и на един от най-важните поети на България – Пенчо Славейков. Той обичал да се отбива, за да си почине в селото, а под орисаната с вечна младост корона на чинара се ражда и трагичната поема „Неразделни“.

„Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен“, споделя авторът. Поемата разказва за невъзможната любов на двама млади, на чиито гробове израстват „кичест Явор“ и „стройна Калина“.

Някои казват, че поетът възпява хилядолетното дърво, наричайки го „явор“, в знак на благодарност за феноменалната заздравителна сила на растението, която помогнала на Славейков, след като получил травма в детството си.

„Пейзаж от Белащица“, Златю Бояджиев

Заобиколен от други стари чинари и по-млада чинарова гора, дървото е приютявало под сянката си и един от най-самобитните български художници на 20 век – живописецът Златю Бояджиев. Неслучайно на едно от платната си – „Пейзаж от Белащица“, художникът е изобразил величествения чинар.

3. Байкушевата мура до х. Бъндерица, Северен Пирин

Определянето възрастта на може би най-известното дърво в България дължим на лесовъда Константин Байкушев – един от основоположниците на горското дело в България и откривател на вековното дърво. Учил в Писек, Чехия, в прочутата за времето си Лесовъдска школа, завършил Лесовъдската академия в гр. Тарант, край Дрезден, Саксония, той се завръща в родната България, за да приложи тук всичко научено. През 1897 г., по поръчка на цар Фердинанд, Константин Байкушев проучва горите в Пирин, Пелистер и Атон. Както сме разказвали и преди, Фердинанд е бил страстен ботаник и орнитолог и затова не е чудно, че е поръчал подобно проучване.

Тези земи тогава са все още под османско владичество и за провеждане на експедицията е взето специално разрешение от Цариград. Дори Високата порта осигурява съпровождащ аскер. За първи път е проучено състоянието и развитието на бялата и черната мура, описани в труда „Доклад до Негово Царско височество Фердинанд I, Български княз, по една научна екскурзия в Македония“. „Старата дама“ е открита по време на пътуването из Пирин, по чудо оцеляла след унищожителен пожар. Мурата е била доста по-висока от останалите дървета около нея.

Първите измервания установяват, че височината е около 30 м, дебелината (диаметърът на гръдна  човешка височина) – 2,6 м, обиколката – 7,6 м (шест–седем мъже хванати за ръце едва обхващат ствола). Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия преслеров свредел. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове. През далечната 1897 година те са били около 1200 на брой.

Според разказа на лесовъда Първан Байкушев, племенник на Константин Байкушев, „кръстник“ на Байкушевата мура е известният банскалия Йонко Вапцаров. Йонко е пирински харамия, приятел на Яворов, баща на поета Никола Вапцаров. Бил водач в последвалите научни експедиции на К. Байкушев из Пирин през 1909, 1914 и 1915 г.

Предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, като винаги казвал, че ще разпъне палатките под „мурата на Байкушев“, край „дървото на Байкушев“… Така старото дърво се сдобило със свое име. За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на цар Фердинанд мурата да се огради, а местните власти – общински и горски, да се грижат за опазването ѝ.

„Байкушевата мура“, Веселин Стайков

Тук следва неромантичната част: През 2003 г., по искане на Дирекцията на Национален парк „Пирин“, специалисти извършват мониторинг на състоянието на Байкушевата мура и го определят като тревожно.

Според техните изчисления, човешкото въздействие е по-опасно от хода на времето или от пиринските ветрове. Постоянният поток от туристи, желаещи да се снимат пред корените на тази природна забележителност, безсмисленото забиване на монети в кората, както и отчупване на парченца кора „за спомен“, водят до изронване почвата около дървото, оголване на кореновата система, нарушаване целостта на кората.

Специалистите предприемат мерки за съхраняването на хилядолетната мура. Но, както и с много други неща, само от нас, от всички нас зависи дали ще можем да ѝ се радваме още дълги години.

377 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Как да говорим с децата за трудните новини?

Възрастните често подценяват способността и нуждата на децата да мислят за заобикалящия ги свят

Любов като на картина: 3 любовни картини на велики художници

Нека разгледаме някои произведения на велики художници, които изобразяват любовта между двама души

Сензация! Русалки около Фиджи?

Разказ за интригуващата фалшификация на "русалката от Фиджи"

8 велики жени, за които да си спомним на 8 март

Благодарете на тези дами за по-добрия свят, в който живеем днес

Fyre Festival: Най-грандиозното парти-измама

Разказ за луксозния фестивал Fyre, който се превръща във фиаско