• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

ГМО-опонентите разбират най-малко, но мислят, че разбират най-много

Настоящото заглавие не е плод на журналистическа жажда за трафик, а е взето от научна публикация, която излезе вчера в списание Nature Human Behaviour [1].

Нейните автори откриват точно това: хората с най-екстремна позиция по отношение на генномодифицираните храни, имат самочувствието, че разбират технологията най-добре от всички, но реално не разбират почти нищо от нея.

Резултатите са получени чрез обществени допитвания сред представителни извадки от САЩ, Франция и Германия и за пореден път потвърждават, че вместо да служи като бариера, некомпетентността всъщност насърчава формирането на категорична позиция по обществено важни въпроси.

Типичен пример за ефекта на Дънинг-Крюгер, за който сме писали и преди, проучването задава въпроси на средностатистически граждани въпроси относно:

  • Нивото им на противопоставяне и загриженост по адрес на генномодифицираните храни.
  • Субективната им преценка за познание относно технологията за генно модифициране и ГМО храните.
  • Обективното им познание в сфери като обща наука и генетика. Тук респондентите дават своята оценка по скалата от „Категорично невярно“ до „Категорично вярно“ на тривиални въпроси като „Мъжът и жената имат еднакъв брой хромозоми“, „Всички растения и животни имат ДНК“, „Гените на бащата определят пола на детето“ и „Обикновените домати нямат гени, докато ГМО доматите имат“.

Още увода на публикацията четем:

Болшинството учени оценяват генномодифицираните храни като еднакво безопасни за човешка консумация [2], [3] в сравнение с конвенционалните храни и имащи потенциала да осигурят сериозни ползи за човечеството – по-висока хранителна стойност, по-висок добив, по-продължителна трайност и устойчивост на заболявания – и въпреки това по света съществува сериозен обществен отпор срещу тяхната употреба.

Въпросният отпор се потвърждава и от откритията на проучването – над 90% от респондентите засвидетелстват някакво ниво на съпротива към ГМО храните, а 50% индикират много високи нива на опозиция.

Но по-притеснителното е, че колкото по-силно е противопоставянето на ГМ-културите, толкова по-ниско е обективното познание относно науката зад този метод и относно науката въобще. Проблемът е, че самите хора не са наясно с този факт. Или както споделя водещият автор на изследването в интервю: „“Екстремните становища често принадлежат на хора, които чувстват, че разбират сложните теми по-добре, отколкото всъщност ги разбират.“

Обратната тенденция също е налице – хората с ниска степен на опозиция срещу ГМО или са с по-висока степен на научна грамотност, или имат много по-трезва преценка за собствената си неосведоменост.

Тези открития в никакъв случай не са революционни и отразяват една ситуация, за която отдавна се знае и говори в научните среди (и не само в тях).

В началото на 2015 година американският Pew Research Center проведе проучване относно нагласите по редица общественозначими въпроси сред две групи респонденти:

  • представителна извадка от обикновени граждани
  • учени от American Association for the Advancement of Science (AAAS).

Резултатите показаха, че ако 88% от учените смятат, че ГМО храните са безопасни, то едва 37% от общата публика е на същото мнение. Това е най-поляризиращият въпрос от проучването, по който има цели 51 процентни точки разлика между обществената и научната позиция.

В края на 2018 година бяха публикувани и резултатите от друго обществено допитване по темата за ГМО, което показа, че 68% от американците не се чувстват комфортно с идеята за консумация на този тип храни и почти същият дял – 69%, нямат много ясна представя какво представляват те.

В началото на 2018 излезе ново холандско проучване [4], чиято цел беше да установи какви са причините за три антинаучни нагласи: отричане на глобалното затопляне, отказ от ваксиниране и противопоставяне на ГМО. То откри, че скептицизмът към ГМО храните е особено тясна връзка с научната неграмотност и липсата на доверие в науката по принцип.

През лятото на 2017 година Michigan State University оповести данните от своето допитване Food Literacy and Engagement Poll, което (наред с много други притеснителни факти) установи, че 37% от респондентите наистина вярват, че гените са присъщи единствено за ГМ-доматите.

Подобни недоразумения могат да се разглеждат не просто като продукт на недостатъчна научна грамотност, а и като плод на съвсем целенасочена дезинформация, както е в случая с рекламирането на хляб без ГМО по телевизията.

По-ранни проучвания [5] откриват, че:

  • 10-40% от анкетираните вярват, че внасянето на рибен ген в домат ще накара домата да мирише на риба.
  • 41% вярват, че консумацията на ГМ-домат може да внесе промени в човешкия геном.
  • 68% вярват, че гените от ГМО храни могат да бъдат перманентно инкорпорирани сред собствените ни гени и дори да бъдат предадени на бъдните поколения.

Тези проценти варират от държава до държава, но тенденцията навсякъде е сходна. Подобно на българите, и американците са погрешно убедени, че на пазара свободно циркулират ГМО домати, пшеница и пилешко, просто защото „храната не е същата като в доброто старо време“.

За тази ситуация далеч не са виновни единствено дефицитът в познанията, недоверието в науката и ефектът на Дънинг-Крюгер. Тук са налице редица когнитивни склонности, в това число склонността за потвърждаване или по-скоро нейният негативен аспект – активното избягване на информация. Това е феноменът, при който хората отхвърлят факти и твърдения, които не се вписват в моментното им разбиране за света и го застрашават. Друга релевантна склонност е т.нар. обратен ефект, който описва ревностното вкопчване в една позиция, когато тя бъде директно конфронтирана с (макар и) валидни аргументи.

Ето защо можем да сме почти сигурни, че именно хората, които биха имали най-голяма полза от прочитането на днешния материал, са и онези, които най-бурно ще му се противопоставят.

 

Източници:

[1] Fernbach, P., Light, N., Scott, S., Inbar, Y., & Rozin, P. (2019). Extreme opponents of genetically modified foods know the least but think they know the most. Nature Human Behaviour. doi: 10.1038/s41562-018-0520-3

[2] American Association for the Advancement of Science. (2012). Statement by the AAAS board of directors on labeling of genetically modified foods. 2015-12-09]. American Association for the Advancement of Science. http://www. aaas. org/sites/default/files/AAAS GM statement. pdf.

[3] European Commission. (2010). A decade of EU‐funded GMO research (2001–2010). Directorate-general for research and innovation biotechnologies, agriculture, food.

[4] Rutjens, B. T., Sutton, R. M., & van der Lee, R. (2018). Not all skepticism is equal: Exploring the ideological antecedents of science acceptance and rejection. Personality and Social Psychology Bulletin, 44(3), 384-405.

[5] Wunderlich, S., & Gatto, K. A. (2015). Consumer perception of genetically modified organisms and sources of information–. Advances in Nutrition, 6(6), 842-851.

152 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Лют домат: от лабораторията на рафта?

Бразилски и ирландски учени работят по генно активиране на „огъня“ в доматите

Шоколад + Спекула = ВНЛ?

Да отправим плах поглед към опаката страна на шоколадовата паричка

Домашни кучешки бисквити

Здравословна глезотия за вашият домашен любимец

Вместо пълнен шаран, пълнена пъстърва, моля!

Да нарушим традициите в пълненето на риба за едно по-питателно блюдо