• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Езикът – навсякъде около нас, а в мозъка къде е?

Вероятно някога ще е възможно „разчитането“ на мозъци

Езикът прониква в мозъците и животите ни както никое друго наше умение. Почти е невъзможно да се направи каквото и да било без неговата помощ. Вътрешният диалог в главите ни се случва чрез езика. При следването на писмени инструкции отново се стига до обработката на езика в мозъка.

Къде е езикът?

Преди повече от век е установено, че за възможността ни да боравим с езика отговарят основно части от мозъка, разположени в лявото полукълбо:

  • областта на Брока, която се свързва с говора и артикулацията;
  • областта на Венике, която се свързва с разбирането на речта.

Увреждане на която и да е от тези области, например от инсулт, може да доведе до проблеми с езика и речта. Такова нарушение е афазията, която представлява загуба на способността за говор или разбиране на речта.

През последните десетилетия обаче невролозите откриват, че нещата не са чак толкова прости:

  • езикът не е ограничен само в две области на мозъка;
  • дори не е и само в лявото полукълбо;
  • самият мозък може да се развива, когато учим нови езици.

По-скорошни открития показват, че думите са свързани с различни региони от мозъка според техния смисъл. Невролози си поставили за цел да направят 3D атлас на думите в мозъка, като сканират мозъците на хора, слушащи радио в продължение на няколко часа. Различните думи активират и различни части от мозъка, и резултатите били еднозначни за това кои значения на думи са свързани с дадени мозъчни региони.

С други думи, когато четем изречение, свързано с ритане на топка, в мозъка се активират неврони, свързани с двигателната функция на краката. По подобен начин говорим ли за подправки – активират се обонятелни неврони.

Английският бил майчин език на всички участници в експеримента. Следваща стъпка е да се изследва къде е локализиран езиковият смисъл при реч на различни езици. Предишни изследвания предполагат, че думи с един и същ смисъл се струпват заедно в същия регион. Това важи и за хората, владеещи два езика.

Когато владеем два езика

Впоследствие е установено, че при двуезичните хора има различни невронни пътища за двата езика. И двата пътя са активни при използване на който и да е от езиците. В резултат те непрекъснато потискат единия от тях, което става несъзнателно. Така могат да се фокусират и да обработят необходимия език за дадената ситуация.

Първото доказателство за това е експеримент от 1999 г. Хора, владеещи добре английски и руски език, били помолени да местят предмети, поставени върху една маса. Получили инструкция да „поставят марката под кръста“. Но руската дума за „марка“ звучи подобно на „маркер“. Проследяването на очните движения разкрило, че двуезичните хора поглеждали напред-назад между маркера и марката на масата преди да изберат марката.

Следите остават

Невронните пътища на даден език остават като отпечатък в мозъка завинаги, дори да не го използваме след като сме го научили. Мозъците на китайчета, осиновени в Канада преди да проговорят, години по-късно разпознават китайските гласни. Това се случва въпреки че децата не знаят и думичка китайски.

Така, дори да „изгубим“ един език, като не го говорим или заради афазия, следите му остават в мозъка. Това увеличава шансовете чрез разработването на специална технология да се разкрият местата на различните думи, мисли и идеи в мозъка. Дори при хора, които не могат да говорят физически.

Невролозите вече имат известен успех:

  • изобретено е устройство, което може да ни подслушва, докато четем наум;
  • друго пък дава възможност да се контролира курсор само чрез мисъл;
  • с трето биха могли дори да се контролират чужди движения, чрез онлайн контакт мозък-мозък.

Все по-близо сме до осъществяването на достъп до думите в ума, заобикаляйки проблемите с речта. Това би преобразило живота на хората, страдащи от някои заболявания на моторните неврони и в състояние на псевдокома.

 

Източник:

Where is language in the brain?

26 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

Емоциите, които не можем да контролираме

Как да се справим с гнева и други неконтролируеми емоции

Дръж емоциите си в баланс

Менталното здраве е не по-малко важно от физическото

Защо прикриваме емоционалната болка и до какво води това?

Основните причини за прикриване на емоцията са свързани със страх

Виртуален наркотик ли е видео съдържанието за възрастни?

Д-р Светослав Савов, клиничен психолог и психоаналитик, за пристрастеността към едно по-деликатно виртуално съдържание.

Защо работим?

Смисълът от работата идва с удоволствието, което тя ни носи