• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Експеримент с млечен шейк… или как мислите заблуждават мозъка

Мисли, убеждения, очаквания… макар всички да знаем, че са от значение, ролята им по отношение на здравето често остава игнорирана. Умствената нагласа е важен фактор в редица здравни аспекти:

  • Очакването да оздравееш само по себе си подобрява ефекта на лечението, дори в отсъствие на активни фармакологични съединения (Brody, 1980; Price, Finniss, Benedetti, 2008).
  • Интерпретацията на събитията, независимо от техния характер, определя влиянието на стреса върху тялото (Cohen & Williamson, 1991; Park, 2006).
  • Да гледаш на домакинската работа като на вид тренировка води до съответни физиологични ползи. И това се случва без каквито и да било промени в действителната физическа активност (Crum & Langer, 2007).
  • Доказателства продължават да сочат, че състоянието на ума влияе на тялото и те са взаимозависими (Langer, 2009).

Проучвания върху ефекта от очакванията към храните показват, че ролята на нагласата е важна по отношение на предпочитанията и преценката на вкуса.

  • Така например хората харесват вкуса на кока-кола повече, когато пият от чаша с името на марката (McClure et al., 2004).
  • Етикет „нискомаслен“ върху ягодовия йогурт намалява удоволствието от неговата консумация (Wardle & Solomons, 1994).
  • Добавяне на оцет към бира, под името „специална съставка“, подобрява оценките на вкуса ѝ. Разбира се, това се случва само когато потребителите не знаят коя е специалната съставка. (Lee, Frederick, & Ariely, 2006).
  • Активността в центъра за удоволствие на мозъка се повишава, ако пием вино, което си мислим, че има по-висока стойност (Plassmann, O’Doherty, Shiv, & Rangel, 2008).

Ефектите на етикетите

Етикетите на храните и възприятията за тях също влияят на глада и консумацията на храна. Например калориите, приети на едно хранене, влияят на последващия прием на храна. Оказва се обаче, че по-голямо е въздействието на представата за състава на храната.

И така, когато хората смятат, че са погълнали много калории, съобщават за по-голяма ситост и в отговор ядат по-малко. Когато смятат, че са се хранили нискокалорично, са по-гладни и впоследствие ядат повече (Polivy, 1976; Provencher, Polivy, & Herman, 2009; Wooley, Wooley, & Woods, 1975).

Има и случаи, при които се наблюдава обратната зависимост – феномен, известен като контрарегулаторно хранене (Knight & Boland, 1989; Polivy, 1976; Spencer & Fremouw, 1979). Среща се най-вече при хора, подлагащи се на строго ограничаващи диети и се изразява в склонността да се яде дори повече след предполагаема консумация на висококалорична храна.

Етикетът информира повече, отколкото си мислим

Четем етикетите на храните, за да получим информация какво съдържа храната и съответно какъв ефект ще има върху нас. Четем и получаваме информация, която ще ни повлияе независимо дали отговаря на истината. Самият етикет ни въздейства.

Преди няколко години клиничният психолог Алиа Крум си задала въпроса дали информацията, която получаваме за хранителната стойност от етикета, е възможно да влияе на физиологичния ефект от консумираните хранителни вещества.

Като студентка учила за плацебо ефекта – как захарно хапче може да окаже ефекти върху тялото, ако човек вярва в тях. Допуснала, че е възможно етикетите на храните да действат по същия начин. И така, решила да проведе експеримент.

Шейк Изкушение & Разумен шейк

Крум и екипа ѝ забъркали френски ванилов млечен шейк, след което го разделили на две партиди с различни етикети.

Половината от млечния шейк сложили в бутилки, надписани като нискокалорична напитка с името Разумен шейк. Рекламирали го с това, че съдържа 0% мазнини, никаква добавена захар и е само 140 калории.

Другата половина поставили в бутилки, носещи името Изкушение. Според етикета, той съдържал все неща, които не са от полза за тънка талия – изобилно количество захар и мазнини, 620 калории.

Истината е, че и двата млечни шейка съдържали по 380 калории.

Експериментът се провел на два пъти, през седмица, сутрин на гладно. На участниците било обяснено, че се разработват два различни млечни шейка с различно съдържание на хранителни вещества и че те трябва да дегустират първо единия, а следващата седмица – и другия. Казали им, че целта е да оценят дали млечните шейкове имат подобен вкус и да изследват телесната реакция към различните хранителни вещества (високомаслен срещу нискомаслен, с високо и ниско съдържание на захар и др.)

Преди и след като участниците изпиват шейковете били измервани нивата на хормона грелин. Известен като хормон на глада, грелинът се секретира в червата и мозъкът получава сигнал да търси храна при повишаване на нивата му.

„Също така забавя метаболизма, в случай че не намерите храна.“ – казва Крум.

Но след като нивата на грелин се повишат и хапнете обилно (например чийзбургер и пържени картофки), нивата на грелина бързо спадат. Това сигнализира ума – „достатъчно храна, ще ускоря метаболизма, за да изгорим погълнатите калории“.

От друга страна, ако хапнете само малка салата, нивата на грелин не падат толкова много и метаболизмът не се ускорява в същата степен.

Отдавна е установено, че нивата на грелин флуктуират в отговор на погълнатите нутриенти. Експериментът на Крум обаче показва още нещо.

Ниво на грелина

Резултатите показват, че нивата на грелина са спаднали около три пъти повече след консумация на млечния шейк Изкушение в сравнение с нивата след консумация на Разумен шейк.

„Ако вярваш, че пиеш от висококалоричния шейк, тялото ти отговаря сякаш той действително е такъв.“ – казва Крум.

Според автора на изследването ролята на вярванията за физиологията ни е недооценена, но са нужни още изследвания, за да се установи какво е влиянието на храната и какво – на нагласата.

„Вярванията ни имат значение буквално във всяко отношение. Мистерия е доколко могат да влияят, но не смятам, че сме отдали дължимото на ролята им по отношение на физиологията ни.“ – смята Крум.

 

Crum, A. J., Corbin, W. R., Brownell, K. D., & Salovey, P. (2011). Mind over milkshakes: Mindsets, not just nutrients, determine ghrelin response. Health Psychology, 30(4), 424-429.

http://dx.doi.org/10.1037/a0023467

61 Споделяния

Tags:

  • Д-р Росица Николова е лекар с интереси в областта на психотерапията и психологията. Завършила е медицина в МУ-София. В момента се обучава в базисен курс по метода на позитивната психотерапия. Обича да пътува в свободното си време.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Захар и кариес: факти vs. фантасмагории

Как захарта уврежда зъбите и трябва ли да я спираме, за да сме в ...

Въглехидрати и мазнини: кой е приятел и кой – враг?

7 въпроса, по които можем да си стиснем ръцете след 50 години противоречия

Глад за храна или липса на вещества? | Част 2

Гладът като условен рефлекс, а не като обективна нужда - странно, но напълно възможно

Вместо пълнен шаран, пълнена пъстърва, моля!

Да нарушим традициите в пълненето на риба за едно по-питателно блюдо