• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Документални филми за храна: как да отсяваме зърното от плявата

Имало едно време една журналистика и една документалистика. Първата разпространявала верни новини, а втората обективно и изчерпателно разисквала общественозначими въпроси. След това дошъл един интернет, пуснали един Netflix и малко се пообъркали нещата с журналистиката и документалистиката.

Днес шансът да попаднете на качествена журналистическа работа и смислен документален филм за храната е по-нисък от шанса Захари Бахаров да ви каже името по телевизора. А за хора като мен остава едничката радост от това да спорят с хора, които не са имали нито един от двата шанса. И, доколкото ни е по силите, да ремонтират щетите, нанесени от новата журналистика и новата документалистика.

Целта на днешния ремонт е ясна – не просто ще разбивам поредния мит, но ще се опитам да съградя един набор от отличителни признаци, по които да разпознаете Голямата лоша документалистика. За да не ѝ отваряте вратата на своето съзнание въпреки всичките уверения, че е дошла да ви разясни въпросите за храната и храненето. Компетентно. И изчерпателно. С малката си червена шапчица.

Стига приказки, да си дойдем на признаците:

1. Сърцето ви се къса

Бъдете особено скептични към филми, които ви късат сърцето. Апелирането към емоциите на зрителя е едно от най-мощните оръжия за манипулиране на мнението и лошата документалка не се страхува да го използва.

Тъжната и/или драматична музика, забавените каданси, либералната употреба на думи като „катастрофа“, „криза“, „епидемия“, „химикали“, „токсини“ и изобилието от кадри на страдащи и/или затлъстели хора и животни са централен похват в пошлата документалистика, който е конвертирал не един и двама зрители.

Лошата документалка обикновено прави и драматичен коментар на съвременната политическа, социална, морална и културна обстановка. Зрителят може да се почувства виновен, за това че има покрив над главата, компютър в джоба и пари в банката. Корпорациите са представени като универсално зло, от сценария лъха ненавист или недоверие към науката, модерността и технологиите. Възможно е да ви сполети носталгия към отдавна изгубеното минало и пасторалния живот на село, който никога не сте имали.

Ех, друго си беше в доброто старо време… Сега хранителната система е „счупена“, а храната, която ядем, просто не е същата.

Емоционалната презентация е един от най-евтините начини за спечелване на човешката ангажираност и доверие. Науката и доказателствата могат да бъдат достатъчно красноречиви и убедителни, така че ако има факти, нека говорят по-скоро те. Преобладаването на емоционалните спусъци и голите твърдения пред суровите и проверими факти е един от най-ярките признаци, че нещо с филма, пред който ридаете, не е наред.

2. Елементарни обяснения за комплексни проблеми

Човешкото тяло и природата са сложни системи, върху които действат безброй познати и непознати фактори. Ето защо за никого не би трябвало да е тайна, че когато има проблем с някоя от въпросните системи, той никога не се дължи на едно-единствено нещо. Но не и ако питате Лошата документалистика.

В зависимост от това на кой филм попаднете, ще научите, че всички здравословни и екологични проблеми се дължат на едно от изброените (списъкът е неизчерпателен):

  • Захарта
  • Месото
  • Фруктозата
  • Млякото
  • ГМО
  • Индустриалното животновъдство
  • Пестицидите
  • Наситените мазнини

Затова и решенията, които предлагат тези документалки, звучат повече от елементарно и са напълно логични за наивния зрител: просто не яж въпросното нещо или избягвай храните, произведени с негова помощ. И добрата фея кръстница ще превърне сложните проблеми в кристални каляски, с които всички да идем на бала в тип-топ форма.

3. Токсини, толкова много токсини!

Вижте, невинаги е достатъчно да имаме набелязан враг. Хубаво е да обясним защо този враг вреди. Лошата документалка не се задоволява с тривиални обяснения от тип „Тези вещества обикновено се намират в енергийно плътни храни, с които средностатистическият човек злоупотребява на ежедневна база.“ Лошата документалка сочи с пръст и крещи „ТОВА Е УЖАСЕН ТОКСИН, НЕ ГО ЯЖ!“. Токсините са много ценни за постигането на две неща:

А) Оказва се, че човечеството е „дебело и болно“ (други прилагателни, които лошите документалки обожават), не просто защото върху него са действали отдавна известните закони на термодинамиката. Има нова и окриляваща истина, за която досега не сме и подозирали – храната е отровна, за това са виновни ТЕ (за ТЯХ ще стане дума след малко) и неволно сме станали жертва на заговор срещу човечеството.

Б) Елиминирането не просто на калориите (които си ги има навсякъде), а ТОКСИНИТЕ (които ги има в набедената храна и са УЖАСНИ!) е много по-мотивираща цел за придържането към предписаното елементарно решение. Нещо повече, вината не е на зрителя и всички негови предходни неуспехи са магически опростени, всичко му изглежда супер ясно и логично, а бъдещето е по-светло от всякога.

Запомнете: ТОКСИНИ, а не калории!

4. Всичко причинява рак

Всички се страхуват от рак и Лошата документалка знае това. Затова тя започва с обясненията, че набедената храна е виновна за ВСИЧКО, но в някакъв момент обръща специално внимание на РАКА!

В докладите и сайтовете на официалните организации, които се занимават с изследване на рака (World Cancer Research Fund, National Cancer Institute, Cancer Research UK и др.), има изчерпателни списъци на рисковите фактори за рак и в тях трудно ще откриете набедените от Лошата документалка храни или „токсини“. Иначе казано, ако нещо причиняваше рак и го причиняваше толкова често, колкото документалните филми твърдят, то личният ви лекар щеше да знае това и да ви увещава да не го ядете. И щеше да го пише с главни букви във въпросните доклади и сайтове. Както е с пушенето, знаете.

Но това не пречи на Лошата документалка да разкаже своето виждане на нещата, включително и чрез личните истории на хора, които са се разболели от рак заради посочения „токсин“ и/или са се излекували от рак, след като са го елиминирали от диетата си.

Проблемите тук са няколко. На първо място, личните истории не представляват научни доказателства. На второ място, личните истории не представляват научни доказателства. На трето място е много вероятно въпросните хора никога да не са имали рак (повече по темата можете да прочетете в книгата „The Woman Who Fooled The World“).

5. Теории на конспирацията

Лошата документалка има много добро обяснение за това защо лекарят и официалните организации упорито мълчат по въпросите, за които тя ви разказва. Те са част от световна конспирация за крупни печалби с цената човешкото здраве, зад която стоят Монсанто, Биг Фарма, Кока Кола и може би Макдоналдс.

Разкриването на конспирации обяснява защо настоящата информация не се разпространява по каналния ред. Или казано другояче – успешно боядисва белите конци, с които е съшита документалката.

Но то е и чудесен начин за вдъхването у зрителя на усещане за инициация в един нов свят на доскоро „забранено“ познание. То „отваря очите“, „просвещава“ и силно усилва чувството за ексклузивност и престиж на фона на „овцете“, които сляпо следват официалните препоръки и наивно са инвестирали своето доверие в институциите.

Така човек е много по-склонен да препоръча филма на близки, за които му пука достатъчно, да се придържа към предписаното в лентата поведение и да се отчужди допълнително от здравия разум и легитимните авторитети.

6. Да влезе Дипак Чопра

Всеки уважаващ себе си документален филм трябва да включва интервюта с експерти. Е, Лошата документалка разполага със свое виждане за това какво е „експерт“, от което на истинските експерти им се вие свят.

Във финалните надписи на странните документални филми редовно дефилират имена като д-р Марк Хаймън, д-р Уилям Дейвис, д-р Меркола, д-р Оз, Вандана Шива, Стефани Сенеф, „Здравният рейнджър“ Майк Адамс, Дейвид „Авокадо“ Улф, Вани Хари, Гари Таубс и не на последно място – Дипак Чопра, разбира се.

Всички тези хора имат огромно влияние сред любителите на „алтернативните факти“, но отдавна са се дискретитирали като експерти заради обслужването на определени идеологии, селективното поднасяне на информация, манипулирането на данни и разпространяването на откровени измишльотини. Тоест, въпросните лица не са надеждни източници на специализирано познание, но пък за сметка на това са незаменима част от успешната формула на на шанаджийския документален филм.

Като особено екзотична подправка към този ешелон може да се присъединят небезизвестни холивудски апостоли на свободата да вярваш в каквото ти щукне като Гуинет Полтроу, Джесика Алба и Робърт Де Ниро.

Говоренето на измишльотини в холивудска продукция е хубаво нещо. Говоренето на измишльотини в документален филм е лошо нещо. Много лошо нещо!

7. Да се посмеем на всички останали

Не очаквайте от Лошата документалка да ви представи опонентите на прокламираната идея в добра светлина. Ако такива хора въобще бъдат показани, то те ще бъдат разкрити в нелепи ситуации, в които правят лапсуси, държат се заядливо с други хора или пък говорят общи приказки.

Тази тактика често се използва в дебати и се нарича „отравяне на кладенеца“ – представяне на ирелевантни компромати за отсрещната страна в опит за дискредитиране на нейната позиция. Това е изключително лесно, когато имаш пълен контрол върху финалния вид на една продукция.

Моят съвет е да не разчитате единствено на впечатленията си от филма и щателно да проверявате какво стои зад експертността на интервюираните във филмите лица. Защото има експерти, но има и „експерти“.

И две добри заглавия за десерт

Според нумеролозите 7 е хубаво число, затова мисля да спра дотук. За финал ми се струва удачно единствено да ви дам два ярки примера за добра документалистика на хранителна тематика. Не знам дали 2 е хубаво число, но в крайна сметка към момента това са единствените продукции, които бих препоръчал на всеки, който внимава откъде се информира за храната и храненето.

Едното заглавие е „Why Diets Fail“ и е част от чудесния сериал „Explained“, продуциран от американската медия Vox за Netflix. Първият месец абонамент за Netflix е безплатен, затова не му мислете много-много, ако не сте абонати.

Второто е Food Evolution“ – независим прочит на противоречивата тема за генномодифицираните храни. Неговата втора и вероятно последна прожекция у нас ще се състои на 29 януари от 20 ч. в клуб City Stage. Купете си билети, няма да съжалявате!

164 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Какво закусвам като модел?

Три идеи за закуски, подходящи за модели... и немодели

Пилешки ролатини с бая протеини

Погалете небцето си с крехко пилешко месо, три вида сирене и ароматен доматен сос

Храните, които топят мазнини – как и дали?

"Отрицателните" калории са като Дядо Коледа - дори да ги има, не носят подаръци

Япония казва „да“ на генноредактираните храни

Продуктите на генна редакция са безопасни и не трябва да бъдат регулирани като ГМО

Пикантната скумрия Лучия

Преоткрий плакията в секси средиземноморска светлина