• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Девойката в беда – образ, стар като света

Наскоро попаднах на една страхотна поредица от детски книги. Всяка от тях увлекателно и на достъпен език разказва историята на определена историческа личност, важна за физиката, химията, литературата, музиката или изобразителното изкуство.

Акцентът се състои в това, че всички тези исторически герои са жени. Поредицата има за цел да покаже, че всички тези жени са главните героини на собствения си живот. Тя демонстрира на малките си читатели, че благодарение на вярата в себе си, благодарение на силата да не се предаваш на страховете си и убеждението, че можеш да се поучиш от грешките си, ти си способен да постигнеш много.

Много ми хареса идеята за тази поредица и за пореден път се замислих, че като дете не съм имала възможност да чета много такива книги. Разбира се, забавлявали сме се с историята на Пипи, но все си мисля, че поради всичките нейни чудатости, за малките момичета е трудно да се идентифицират с нея.

Разтварям любимите си детски книжки и си давам сметка до каква степен женските персонажи са стереотипизирани и колко много от тях спадат към категорията „девойка в беда“. Всички класически митове и най-популярни приказки в нашия и световния фолклор ни учат, че красотата и скромността, но най-вече – пълната безпомощност, са най-важните женски качества.

Архетипният образ на девойката в беда е стар колкото света

Принцеси, които чакат да бъдат спасени. Бедни девойки, които не правят нищо особено, освен чрез красотата си да привлекат вниманието на принца, който да ги спаси от мизерията. Този образ се повтаря отново и отново в митовете на различните народи, литературата, киното, комиксите…

Най-очевидният пример в старогръцката митология е митът за Андромеда, прекрасната принцеса на Етиопия. Без да има никаква вина, нито пък думата за собствената си съдба, тя е прикована към скала, за да бъде изядена от ужасно морско чудовище и така да изкупи вината на майка си пред боговете. Андромеда няма никакъв шанс да оцелее – окована е гола и търпеливо чака наказанието за един съвсем чужд грях.

Интересното в случая е, че на старогръцки името „Андромеда“ означава „ тя, която има смелост в мислите си“. Коренът „ἀνήρ“, „ἀνδρός“ означава „войник“, оттам „ανδρεία“ – „смелост“, в съчетание с „ήδομαι“ – „мисля, размишлявам“. Андромеда обаче е всичко друго, но не и смела. За да я спаси, долита бляскавият герой Персей. Той посича морското страшилище и разбира се, след това се жени за нея. Така двамата застават начело на една дълга върволица от безпомощни момичета, навели глава пред безстрашните си възлюбени, завинаги благодарни за това, че животът им е бил спасен.

Да погледнем и към Индия – към епоса „Рамаяна“ – една от най-важните творби за тамошната култура, оформила огромна част от съзнанието и бита на това общество.

Пред нас смирено и с наведена глава застава Сита – главната героиня в „Рамаяна“, съпругата на божествения принц Рама. И до ден-днешен образът на Сита е определян като модел за подражание за жените в Индия, съчетаващ всички качества на благонравна съпруга. Според епоса, малко след сватбата ѝ с Рама, едно от превъплъщенията на бог Вишну, Сита е принудена да последва мъжа си в изгнание в гората и да напусне охолния живот, който доскоро е водила. Насред гората, в която заживяват, Сита е отвлечена от Равана, кралят на Ланка.

Историята продължава с това, че Рама тръгва да спасява любимата си с помощта на бога-маймуна Хануман и след тежка битка успява да победи похитителя. И тук следва най-интересният момент. Рама се отнася студено към щастливата от избавлението си Сита, казвайки, че тя повече не може да му бъде жена, след като е живяла в дома на Равана. Тя го уверява в невинността си, но не успявайки да го убеди, нарежда издигането на погребална клада, избирайки смъртта пред презрението на Рама. Свидетелите изпитват съчувствие към Сита, но Рама не трепва, когато тя влиза в пламъците. Скоро се появява Агни, богът на огъня, носейки Сита на ръце. Доказвайки по този начин невинността си, Сита е приета от Рама, чието предишно поведение тя нежно прощава. Следват още по-смущаващи епизоди – въпреки че Рама е убеден в нейната невинност, скоро народът на Айодхя разбира за престоя на Сита при Равана. Хората я обвиняват за настъпилия глад и затова Рама я прокужда. Прокужда я в същата гора, където тя безпрекословно го е последвала в неговото изгнание. Прокужда я, докато е бременна с неговите синове-близнаци.

И тъй, този епос предава едно доста по-смущаващо послание от това, на което се натъкваме в мита за Андромеда. Девойката тук е в беда, не просто защото е отвлечена. Тя се озовава обвинена и наказана заради греха на своя герой, от самия него.

В европейските приказки от Средновековието също преобладават девойки в беда. Зли вещици затварят принцеси в кули, тровят ги с ябълки и ги омагьосват да заспиват. Смелият принц обаче винаги е зад ъгъла, готов да ги избави. Така е в приказките „Хиляда и една нощ“, в турските приказки, в скандинавските …

Девойката в беда е архетипен герой на средновековните романси, където обикновено тя бива спасявана от кула или затвор от смел рицар.

Дори католическа църква припознава този мотив чрез притчата за Свети Георги и змея, в която светецът спасява принцесата от чудовището.

Зачатъкът на промяна в отношението се наблюдава в един класически роман от английската литература – „Клариса“ на Самюел Ричардсън. Тук, въпреки че девойката отново е в голяма беда, без да носи вина за това, тя е вече главна героиня, а не спътник или сателит на геройствата на главния мъжки образ.

Клариса Харлоу е трагическа героиня, млада, красива и благодетелна дама, измъчвана от злодея Лавлейс. Въпреки че преживява ужасни и напълно незаслужени страдания, тук героинята вече е способна на самостоятелно мислене и дори проявява воля, взимайки решения – например да откаже да се омъжи за изнасилвача си.

В готическата литература, наследник на средновековната, отново се връщаме към суровата съдба на девойката в беда, окована в замъци и подземия, измъчвана от жесток благородник, която търпеливо чака своето спасение. В „Жюстин“ Маркиз дьо Сад за първи път изкарва на показ еротичния подтекст, който можем да усетим в предходните сюжети.

Следва викторианската мелодрама, където героите са сведени до няколко схеми: героят, героинята, старец, старица, забавен мъж, забавна жена – всички те въвлечени в сюжети за любов и убийство. Най-често те разказват за добрия, но не особено умен герой, който е измамен от стария злодей, който иска да завладее девойката, но съдбата се намесва и доброто побеждава злото.

В продължение на целия 19 век романите-образци в английската литература продължават да се занимават с онеправданата девойка – „Алената буква“ на Натаниел Хоторн, „Жената в бяло“ на Уилки Колинс, „Тес от рода Д‘Ърбървил“ на Томас Харди …навсякъде тегне безпомощната сянка на слабата жена.

Всичките тези примери от фолклора и литературата дават основание на новосъздаденото изкуство – киното – да експлоатира образа на девойката в беда в най-голяма степен. В огромен брой неми филми, някои от които серийни, героините са изправени пред нов вид беда – не змейове и магьосници ги дебнат, а приближаващи влакове, горящи сгради или експлозии. Декорите са различни, но безпомощността е все същата.

Така архетипният образ на девойката в беда се утвърждава в 20 век чрез киното и в неговите наследници – телевизията, рекламата, комиксите.

Ан Дароу, изиграна от Фей Рей през 1933 г. в „Кинг-Конг“ е може би най-запомнящият се такъв образ. Както отбелязва журналистът Андрю Ериш: „Горила в съчетание със секси момиче в беда е равно на огромна печалба“.

Най-очевидният пример (създаден през 1938 г.) за девойка в беда в комиксите е Лоис Лейн – вечно спасяваната от Супермен негова любима. В комиксите и до днес девойката е беда е по-често срещан образ, отколкото супер героинята или злодейката…

И така, с огромен скок до днес, когато по лавиците на книжарниците можем да намерим илюстровани книжки с Фрида Кало, Мария Кюри, Амелия Еърхарт…

Малките момичета днес имат възможност чрез картинка и приказка да се припознаят не в Рапунцел или Спящата красавица, а в жена-пилот или физик. Скокът, който такава поредица в изобразяването на жените прави в детските очи, е огромен. Да се надяваме, че тези смели и умни жени, превърнати в приказни персонажи, ще успеят да измият очите на злощастните си другарки от миналото и да дадат тон за един нов вид архетипен образ: „девойката в сила“, а не „девойката в беда“.

255 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още: