• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Дълголетие по наследство? „Не много вероятно!“, твърдят учени

Сайтът Ancestry.com е чудесна възможност за любителя генеалог да изследва родословното си дърво и да калкулира родствената си близост с принцеса Даяна. Но отскоро информацията в него има и сериозен принос за научния прогрес. Задълбочен анализ на 54 милиона публично достъпни родословни дървета показа [1], че продължителността на живот се унаследява в много по-малка степен, отколкото сме си представяли досега.

Откритията от анализа са в пълен разрез с досегашните разбирания. Авторите му заключават, че едва 7% от жизнената продължителност се унаследява. Резултатите от предишни изследвания подсказват за стойности между 20 и 30%.  И ако тази нова оценка бъде потвърдена, удължаването на живота с помощта на модерните методи за генно редактиране или други авангардни способи, може да се окаже значително по-трудно, отколкото сме си представяли.

Други научни колективи, които активно изследват [2] ограниченото влияние на гените върху дълголетието, са склонни да се съгласят с консервативния резултат. Доктор Сандро Галеа, декан на Boston University School of Public Health, обяснява феномена по следния начин: „Трябва да приемем, че генетичните фактори не въздействат в изолация. Въздействието на околната среда до голяма степен може да ограничи генетичния принос.“

Новото изследване се провежда с участието на представители на сайта Ancestry под егидата на Calico Life Sciences – компания, основана от Google през 2013 с цел откриване на методи за борба с остаряването. Учените от Ancestry и Calico анализират над 54 милиона родословни дървета, включващи анонимна информация за рождените и смъртните дати на общо 406 милиона души, родени между 19 и средата на 20 век. Причината да няма по-скорошни данни е проста – хората, родени наскоро, са все още живи и продължителността им на живот е неизвестна.

Учените анализират корелациите между продължителностите на живот на двойки съпрузи, родители и деца, братя и сестри, първи братовчеди, както и между най-отдалечени двойки като баджанаци и етърви.

Първата индикация, че гените не оказват доминантно влияние, идва от жизнената продължителност на съпрузите. Оказва се, че жизненият път на брачните партньори е много по-сходен, отколкото жизненият път на братя и сестри. Съпрузите имат много по-малко генетични сходства, което подсказва, че по-определящи са споделените между тях негенетични фактори – финансово състояние, образователна степен, здравни поведения и навици, достъп до чиста питейна вода, отдалеченост от болестни огнища и др.

Още по-удивителни са корелациите между продължителностите на живот при хора, които са далечно свързани не от кръвна, а от брачна връзка. Такива са първи, втори и трети братовчеди на брачния партньор, негови лели, чичовци, вуйни и вуйчовци. Ако те са живели или ще живеят дълго, шансът е, че и човекът от другата страна на брака ще живее (по-)дълго.

Ако гените са основен фактор за продължителността на живот, отдалечаването по кръвната линия би довело и до правопропорционално намаляване на корелациите. Но подобна зависимост не се наблюдава в новия анализ. Едно възможно обяснение (което обяснява и привидно странната корелация с жизнената продължителност на роднините на брачния партньор) е, че хората избират съпрузите си по признаци, които са определящи за здравето.

Добре известно е, че икономическият статус е от огромно значение за продължителността на живот. Следователно, браковете „по финансово сходство“, особено в анализирания от учените период, биха били фундаментално определящи за корелациите между жизнената продължителност на партньорите.

Има много по-голям шанс човек да живее съпоставимо дълго с роднините на жена си, отколкото с друг също толкова генетично отдалечен от тях непознат. Нещо повече – избирайки подобни на нас половинки, ние предаваме на децата си „двойна доза“ фактори, които определят жизнения им път. И тези фактори не са генетични. Освен социалния статус, тук има и поведенчески детерминанти като склонност към поемане на рискове, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, хранителни навици и др.

Тези 406 милиона рождени и смъртни епизода дават огромен набор от данни, въз основа на които учените изчисляват, че едва 7% от разликата в жизнената продължителност от човек до човек се обясняват с наследственост. Генетичният принос обаче е дори по-малък. Освен гените, в редица общества с ниска и намаляваща икономическа мобилност (способността на индивидите да подобряват икономическия си статус), се унаследяват и детерминанти на жизнената продължителност като образование, доходи, достъп до здравеопазване и редица други социокултурни влияния. Можем да мислим за тези фактори като за негенетична наследственост на продължителността на живот.

Родословните дървета на Ancestry съдържат най-големият набор от данни, анализиран досега в подобен труд. Други (макар и по-малки) проучвания също подценяват досегашните разбирания за приноса на наследствеността. Един анализ върху полуизолирани популации в Алпите от 2011 г. свидетелства за 15% [3]. По-ново изследване [4] върху родословни дървета от друг генеалогичен сайт – Geni.com, потвърждава това число.

Тези открития не трябва да бъдат тълкувани като сведение, че гените нямат значение за продължителността на живот. Съществуват множество епигенетични изменения, които значително могат да модифицират риска от смърт. Също така, проучвания върху столетници [5] идентифицират над 20 генетични варианта, които се свързват с лукса да доживеем до 100.

Така или иначе, продължаваме да не можем да избираме родителите си. Но ето още един основателен повод да внимаваме за кого се женим.

 

Източници:

[1] Ruby, J. G., Wright, K. M., Rand, K. A., Kermany, A., Noto, K., Curtis, D., … & Granka, J. M. (2018). Estimates of the Heritability of Human Longevity Are Substantially Inflated due to Assortative Mating. Genetics, 210(3), 1109-1124.

[2] Keyes, K. M., Smith, G. D., Koenen, K. C., & Galea, S. (2015). The mathematical limits of genetic prediction for complex chronic disease. J Epidemiol Community Health, jech-2014.

[3] Gögele, M., Pattaro, C., Fuchsberger, C., Minelli, C., Pramstaller, P. P., & Wjst, M. (2010). Heritability analysis of life span in a semi-isolated population followed across four centuries reveals the presence of pleiotropy between life span and reproduction. Journals of Gerontology Series A: Biomedical Sciences and Medical Sciences, 66(1), 26-37.

[4] Kaplanis, J., Gordon, A., Shor, T., Weissbrod, O., Geiger, D., Wahl, M., … & Bhatia, G. (2018). Quantitative analysis of population-scale family trees with millions of relatives. Science, 360(6385), 171-175.

[5] Sebastiani, P., & Perls, T. T. (2012). The genetics of extreme longevity: lessons from the new England centenarian study. Frontiers in genetics, 3, 277.

142 Споделяния

Tags:

Ще ти хареса да прочетеш още:

За кожата, в която живееш

Какво искаме ние, жените? E, на този прословут въпрос не се наемаме да дадем ...

Вертикален разрез в дълбочината на болестта

Един разговор за болестта като път с доктор Рюдригер Далке

4 трика за по-добра памет

Как да използваме мозъка си на максимум, независимо от възрастта

Здравето е най-важно, но кое е най-важно за здравето?

Пет ключови фактора и тяхното относително значение за твоето здраве

С “+” и “-“ от зеленото растение все още не сме наясно!

Знаете ли какво помогна на Мелиса Маккарти да изтърпи дискомфорта на високите токчета в ...

Багерът, семенцата и посветеният ум | Част 2

Здравият мозък личи и по това, за което не си позволява да мисли